Автор Евгени Генов за „Гласове“
Пътеводител
За да са в крак с политическия тренд, държавни чиновници в Информационния център на МО мразят не само Путин и Русия, но задължително и Румен Радев. Още като президент го обиждат с „путинист“, „гадно копеле“, „зелен чорап“, „боклук“ и „престъпник“.
Онзи ден телефонът ми звъни. Някак си провинциално, ако вляза в тона на култовия скеч на любимия ми комик Георги Мамалев. Обажда ми се приятел от Хасково. „Абе, Гена, този дъртак (извинявам се, но така се изрази) ли е най-ценният кадър за армията? Не можаха ли да намерят някой млад и свестен да оглави МО, че пак сложиха за военен министър Атанас Запрянов?“, попита ме човекът.
Какво да му отговоря? Как да му кажа, че отговорът на този въпрос се крие зад „ленинския лоб“ на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Защото ако Господ предполага, само Баце разполага. За съжаление, дотам се докарахме — такава е реалността у нас.
На 9 май м.г. Атанас Запрянов свика медиите в МО и от официалната трибуна на ведомството — забележете, на празника — изстреля „сакрални“ слова. Цитирам: „Армията се модернизира с ускорени темпове. Възнагражденията са увеличени. За последните 30 г. не е имало по-градивен период във всички видове Въоръжени сили. Всичко това е планирано и извършено, когато в управлението е била политическа партия ГЕРБ. Примери за това са приетите програми за развитие на Въоръжените сили до 2032 г. и програмата за инвестиции до 2032 г., както и сключените вече договори за модернизация на армията, подкрепени в Народното събрание по време на правителствата с мандата на политическа партия ГЕРБ.“Край на цитата.
Така се изрече бившият член на БКП, отличникът и златен медалист от Съветската военна академия по свръзките „Будьони“ в Ленинград. Даа — явно не е забравил чл. 1 от соц. Конституцията за ръководната роля на партията. Така белокосият министър се обясни публично и декларира своята любов и преданост към вожда на ГЕРБ Бойко Борисов.
Помните ли прозрението на Маяковски: „Като кажем Ленин, разбираме партията, като кажем партията, разбираме Ленин.“ Така е и у нас — Бойко е ГЕРБ и ГЕРБ е Бойко. Това е най-болшевишката партия от вождистки тип в родните ширини. В нея има повече бивши комунисти, отколкото в БСП.
А поводът за Запряновия партиен опус бе тревогата на президента Румен Радев за състоянието на двата току-що получени нови изтребителя F-16, които не летяха заради технически проблеми. Но преди да оповести, че обича Бойко и ГЕРБ, Запрянов размаха пръст на държавния глава — Радев политизирал един технически проблем, президентството се държало като МО в сянка, и го предупреди да не прави повече това.
Тук трябва да се прекръстя. Явно „вечният“ МО-министър не познава законите. И по Конституция, и според военния закон президентът е Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Той е пряк началник на всички в системата на отбраната в мирно и във военно време.
Президентът е избран в пряк мажоритарен избор от над 2 млн. души, докато Запрянов е назначен от Баце. И изведнъж министърът си позволява да размахва пръст на началника си — в система, в която основен принцип е единоначалието. Даже го предупреждава да не прави повече така. Представяте ли си?!
А защо Радев като президент политизирал проблема, не стана ясно — след като държавният глава по Конституция не олицетворява и не представлява нито една партия. Като върховен главнокомандващ, той е длъжен да се интересува и да знае какво е състоянието на въоръжението и техниката в армията.
Ако си спомняте, тогава Борисов публично, като селски глашатай, се провикна и нареди на Запрянов „да уволни командира на ВВС ген. Русев, приятеля на Радев“. Такова арогантно и просташко кадруване в армията и партийните секретари на БКП навремето не си позволяваха.
В крайна сметка се оказа, че новите изтребители наистина не летят поради технически дефекти.
Ще отворя една малка скоба. През 2019 г., когато вървяха преговорите за F-16, у нас гостуваше американска делегация. Тогава един американски полковник обясни на нашите честно и откровено, като им каза: „F-16 е много добър изтребител, но е скъп. Скъп е и за поддръжка, и за експлоатация. Ако нямате пари, си помислете дали да го купувате. По-добре не го вземайте.“
Като разбра това, Запрянов — тогава зам.-военен министър — притеснен, се развихри. Ходеше активно да агитира и да обяснява как този полковник ама нищо не разбирал?! Крайният резултат е ясен. Всички знаем как и защо тогавашният премиер Бойко Борисов се метна „самопожертвователно“ на килимчето и купи изтребителите.
Мисля си, че историята скоро ще отсъди. Но трябва да е ясно отсега, че F-16, блок 70, бе избран от политиците, а не от експертите. Истинските професионалисти — тези, които разбират от авиация и са далеч от политическите сметки за оцеляване — бяха на друго мнение. Но тях никой не ги попита.
А Запрянов наясно ли е с чии пари се издържа и превъоръжава армията? С негови, на Борисов или на ГЕРБ, за да го изтъква така драматично като обстоятелство, без което България сякаш нямаше да има войска? Запрянов, имаме армия благодарение на труда и парите на всеки един от нас — на всички българи. Независимо от възраст, пол, образование и политически убеждения.
Това, което изрече на 9 май м.г., е кощунство — слънцето не изгрява и не залязва с твоята партия, която те направи министър. Видяхме с БКП какво се случи.
Освен това министърът на отбраната Атанас Запрянов наруши законовите изисквания за деполитизация на Въоръжените сили. Никой няма право да отправя партийно-политически послания и да държи речи в МО — в сградата, която е символ и основен стълб на държавността.
Учудващо и странно бе и поведението на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Той стоеше леко разкрачен и смирено слушаше политбрътвежите на министъра. А трябваше да напусне в знак на несъгласие, че се нарушава законът — правеше се явен опит за политическа обработка на армията, на която той е пряк и непосредствен началник.
Ако искаше да си изплаче партийната болка по заръка на Борисов, Запрянов трябваше да свика медиите в градинката пред Народния театър и там да си говори до сутринта.
Така той сътвори втория исторически прецедент у нас след този на Николай Младенов, първият военен министър на ГЕРБ, когато партията пое властта през 2009 г. Тогава Младенов предложи като министър на отбраната военният бюджет да бъде орязан с 40% — нещо уникално, непознато и в световен мащаб.
Та ако пожелае, министър Атанас Запрянов може да се включи в публична дискусия на тема: Какво даде и какво отне ГЕРБ на Българската армия? Нали 30 г. войската ни е във възход, по неговите думи — благодарение на партията на Борисов. Тя е слънцето, което всяка сутрин огрява армейския строй. Но народът знае, че и без петел съмва.
Та ето така, мой хасковски приятелю, стана ли ти ясно сега как се става министър за N-ти път? С пълзене. Нали знаеш, че роденият да пълзи, не може да лети.
Когато Бойко Борисов е държал пожарникарския маркуч между краката си и после е „бръмчал“ с мутренски баварци със затъмнени стъкла, Радев е летял на 10 000 м височина със свръхзвукова скорост, за да пази въздушните ни граници. Това житейско обстоятелство и последвалите го събития на прехода са оформили мирогледа на двамата.
Разликата е огромна — дели ги не вагон, а влакова композиция от прочетени книги. Защото там горе, в небето, си сам. Сам със своята съвест и с тишината. Няма Маджо, няма СИК, няма чекмеджета, няма пачки, нито КТБ, няма Пеевски даже. Има само късче земя, колкото човешка длан, както е казал поетът, наречено България. И това обяснява всичко.
„Как така ще се мери с мен“, изцепи се наскоро Бойко Борисов след поредния социологически сондаж, че Радев води в предизборните прогнози. Ами как — ето така: много е просто! Като двамата кръстосат словесни шпаги в дискусия, може и на немски, в която Борисов да блесне с интелектуална мощ. Немският му е като майчин — чел е „Винету“ в оригинал.
Но в случая ми се струва, че по-добре би било Борисов да помисли как той ще се мери с Радев. Защото иде реч за политици от два различни свята — единият идва от свят на прехода, заченат в пороци, свят, който си отива. А другият крачи към света, в който българите инвестират надеждите си. Дано не звучи абстрактно, а да го приемем като реалност, която зависи от нас дали ще се случи.
ГЕРБ дойде на власт за пръв път през 2009 г. Оттогава Борисов не изпуска — с известни прекъсвания по време на някои служебни правителства — кокала, наречен Министерство на отбраната. Знае той и има усет къде се въртят големите пари. А това означава и политическо оцеляване, щом държиш кранчето. А политическото оцеляване пък те държи във властта, която от своя страна също ти носи пари — прим. по израза на Маркс. Затова е толкова важно да си в играта. Справка — новите изтребители, които купи МО.
А че кокалът е тлъст — спор няма. Когато става дума за превъоръжаването на армията, обикновено се борави с милиони — с много милиони. Та ето как и защо с течение на годините ГЕРБ превърна най-аполитичното министерство в преторианска гвардия, която да брани партийните ѝ интереси.
Пък Борисов в добавка с Пеевски директно си взеха военното министерство на ишлеме. Направо си го делнаха. В най-силовото ведомство в държавата от години кадруват само ГЕРБ и ДПС–Ново начало — и никой друг. Друга партия там просто няма достъп. Ако някой иска да оспори този факт, може да попита някоя чистачка в МО.
Обществена и коридорна тайна в министерството са имената на висши чиновници и чиновници от средния ешелон, които ходят на аудиенция в хотел „Берлин“. А колкото до ГЕРБ — ясно е: тя просто замени някогашното задължително членство в БКП като пропуск за назначаване на работа на „Дякон Игнатий“ № 3.
В този смисъл големият минус на „вечния министър“ Атанас Запрянов е, че не успя да се пребори с корупцията в МО — материална, финансова и морална. Но неговият голям грях е, че политизира армията чрез подчинените му медии в Информационния център (ИЦ).
От години — като зам.-военен министър (над 6 г.) и после като несменяем министър (2 пъти служебен и 1 път редовен) — той пряко отговаря и ръководи тази структура. Но и до днес не му е ясно какво се случва там. И при условие че последният директор на ИЦ в момента, който допусна колосални гафове, е негов личен избор.
А там се случват, меко казано, безобразия — във всяко едно отношение: кадрово, финансово и най-вече творческо. Оказва се, че да работиш в ИЦ на МО не е достатъчно само да си краен русофоб, да мразиш Путин, да скандираш „Слава Украйне!“, но трябва да мразиш и Румен Радев.
Чиновници от центъра — разбирай на Запрянов — обиждаха Румен Радев още като президент с „путинист“, „гадно копеле“, „зелен чорап“, „боклук“ и „престъпник“. А тези, които го правят, се радват на почти генералски заплати. Не пощадиха даже и първата дама. Спестявам изразите заради уважението към нежния пол. И това се случва не в кръчма, не на седянка или в кафене, а в сградата на центъра, която е част от МО.
Скандален случай за безпрецедентен гаф е от миналия август. Тогава в. „Българска армия“ публикува на първа страница интервю със зам.-министър Аделина Николова със заглавие, че нашите F-16 летят. Което се оказа лъжа. Целият тираж на вестника бе конфискуван, бракуван и преиздаден отново със сменено заглавие. В 80-годишната история на „Българска армия“ дори и комунистите не си позволиха подобна репресия към вестника за войската и народа.
Настоящ журналист — и за малко главен редактор — на същото издание се снима демонстративно на вр. Мусала, най-високия български планински връх, с развято знаме — но не с родния трибагреник, а с жълто-синия флаг на Украйна. Това, разбира се, от юридическа гледна точка не е укоримо поведение, нито е престъпление. То е индикатор за моралния капацитет и ценностната система на личност, родена от майка и баща българи, и която получава заплата от държавна институция, която има в наименованието си определението „българска“.
Във военните медии на Атанас Запрянов се вихри жестока цензура по отношение на дейностите на организациите на запасните воини. Въпреки че са десетки, те не се отразяват. Цензурата, естествено, е негласна — за нея няма писмена заповед или друго документално доказателство. Причината е, че ръководството на центъра счита повечето от тях за „червени и русофилски настроени“.
Ако попитате министъра вярно ли е това, той сладкодумно и хлъзгаво ще се извърти и ще докара доводи от девет дерета, за да отрече. Но е факт, че в армейския официоз в. „Българска армия“ няма и една дописка за Съюза на офицерите и сержантите от запаса, нито пък някаква мижава хроника във Военния телевизионен канал (ВТК). Отразяват се единствено мероприятията на Съюза на офицерите от резерва (СОР) „Атлантик“ и Атлантическия съвет на България. Във военните медии на Запрянов е кощунство и се счита за ерес, ако се пропусне и не се отрази мероприятие на тези две НПО-та.
Преди време, когато цяла България през лятото буквално бе погълната от невиждани по мащаб и мощ пожари, Сухопътни войски хвърлиха всички налични средства и модули за борба с бедствия и аварии в помощ на огнеборците. Новините на централните телевизии започваха и свършваха с това бедствие.
Тогава командирът на родната пехота ген. Деян Дешков позвъни във военната телевизия да попита защо няма телевизионен екип на ВТК, за да отрази самоотвержената борба на бойците с огъня. И знаете ли какъв отговор чу от директора на ИЦ на МО: „Нямаме хора, борим руските хибридни заплахи.“
Точно по това време СОР „Атлантик“ провеждаше поредната си конференция от рода на „враг ли ни е Русия, или не“. Паметливи колеги от военния вестник си спомнят как веднъж — и не само — шефът на СОР „Атлантик“, някой си о.з. полк. Вилис Цуров, отишъл в редакцията на вестника — пак подчертавам, в държавна сграда на МО — уж по работа, и пред всички започнал да говори на всеослушание: „Ама, моля ви се, какъв пилот е Радев — никакъв, некадърен пилот е, най-лесно е да се качиш на изтребител“…
Та тези НПО-та — СОР „Атлантик“ и Атлантическият съвет на България — са се превърнали в МО в сянка. В нещо като МО в самото МО — по апломб, самочувствие и най-вече високомерно поведение. Това прави впечатление — само на министър Атанас Запрянов не. За него е по-важно, че президентът го играел „военен министър в сянка“. Той дори „козирува“ на атлантиците и изпълнява прищевките им. Примери — бол.
Наш генерал от запаса написа книга за войната в Украйна. И получи официално разрешение да я представи в Централния военен клуб. Да, обаче неговата гледна точка не съвпадна с тази на нашенските атлантици и те го заподозряха в саботаж на евроатлантическата линия на държавата. Написаха писмо до Запрянов и светкавично на следващия ден представянето на книгата бе отменено. Подпис на министъра за отмяната обаче няма, защото Андрешко не обича да оставя следи.
По същия начин беше отменена и друга „съмнителна“ за тях книга — пак с писъмце до министъра.
На родните атлантици не им харесва името „Граф Игнатиево“ на военната ни авиобаза край Пловдив. Било русофилско — графът имал грехове към България. Естествено, че не е така и няма смисъл да спорим дали е вярно. По-важно е, че пак писаха до министерството, така че и този каприз им беше удовлетворен.
За шефовете на ИЦ на МО Вапцаров е „доказано международен терорист“. Поради тази причина забраниха да се пише по повод годишнина от разстрела му. А става дума за чиновници, които не са служили в казармата и за тях армията е като Мъглявината Андромеда. Както и принципите на истинската, професионалната журналистика са им чуждо и тайнствено понятие.
Но виж — запомнили са безумната идеологема, че Вапцаров бил „терорист“. Гениалният поет, пред когото се прекланя България и който посмъртно бе удостоен със Световната награда за мир, връчена на неговата майка. Висшето военно-морско училище носи неговото име — училище, което е в челната тройка по рейтинг на Световната организация на морските университети.
Та да попитаме Запрянов: споделя ли и той тази оценка на чиновниците, които е назначил? Патронът на висшето ни военно-морско училище „международен терорист“ ли е? Във ВВМУ „Никола Вапцаров“ терористи ли се обучават? Училището е под шапката на военното министерство — това означава ли, че и МО е терористична структура? А това известно ли е на съюзниците ни в НАТО? Трябва незабавно да ги известим тогава.
Ето какви безумия творят партийни калинки, спуснати на държавна служба заради идеологическа вярност, а не по професионални качества.
Не е необходимо човек да е предубеден, за да съзре очевадното — олигархичният модел на управление, моделът Борисов–Пеевски, срещу който хиляди напълниха площадите в края на миналата година и правителството падна, не е пощадил и МО. Колкото и да е странно — а то бие на очи — военното министерство се оказва една силно политизирана структура в държавата. Което е абсолютен парадокс, тъй като е противозаконно.
Преди около пет и малко повече години, при последния редовен кабинет на ГЕРБ, фирма на ДПС грабна една от най-големите и апетитни поръчки за ремонт и модернизация на „Графа“ във връзка с приемането на новите изтребители F-16, блок 70. Със 100% авансово плащане — преди да е свършена работата. Дали и как е свършена, нямам представа, защото там фирмите участнички не са малко. Но доскоро от самото МО признаваха, че „Графа“ изостава с графика на ремонтите.
Ето защо не е зле да видим в какво се изразява „30-годишният неспирен възход“ за войската ни, огрявана от „слънцето“ на ГЕРБ — разбирай Бойко Борисов — по думите на Запрянов. Ами нека си го кажем честно: в момента на Балканите само македонската армия е по-слаба от нашата. С европейските въобще не можем да се мерим.
През 80-те години армията ни беше страшилище. Тогава ЦРУ дава официална оценка за родната войска: „Много малко армии в Европа могат да се сравняват и да излязат срещу Българската армия — тя е боеготова и боеспособна на много високо равнище“ (цитирам по смисъл). Това не го твърдя аз, а най-силната разузнавателна централа в света.
Българските ВВС бяха най-добрите на Балканите. Само за ПВО разполагахме с близо 130 изтребителя — колкото Турция и Гърция, взети заедно. Армията ни притежаваше 50 ударни вертолета — сега нито един. А ударните ни самолети бяха 87.
Попитайте министър Запрянов сега колко бойни самолета имаме, готови за истинска война. Не говорим за „Еър полисинг“, защото това е военно-гражданска мисия и няма нищо общо с бойната. Ще ви отговорят, че тези данни са класифицирана информация, затова и аз няма да ги напиша.
Имахме и близо 3000 танка, преди да бъдат демократично нарязани и разпродадени. Отделно — стотици и хиляди единици БТР-и, БМП-та, тежка артилерия. Да не говорим за уникалните, неуловимите оперативно-тактически ракети СС-23, които можеха да носят и ядрена бойна глава и за които нямаше противодействие.
Иска ми се да бъда разбран правилно. Това не е носталгия по миналото, а неволна реминисценция, която ни подсказва къде сме били и къде сме сега. След 30 години „възход“ под крилото на ГЕРБ ето как стоят нещата.
България получи със закъснение от няколко години първите осем изтребителя F-16. Платени авансово — кеш — по лично разпореждане на боса на управляващата тогава партия, както сам той призна: „За да не могат след мен да прекратят договора.“ Веднага тръгнаха клюки, които свързаха избора на самолета и авансовото плащане с някакъв закон „Магнитски“. Така е — като си нямат друга работа, хората говорят. Важното е, че керванът си върви.
А се очертава, че и вторите осем броя щатски изтребители ще получим със закъснение. Защото преди да падне кабинетът „Желязков“, моделът Борисов–Пеевски отложи траншовете за втория договор поради липса на пари, като ги пренасочи за 2029 г. Така че тогава се очаква да започнем да получаваме първите изтребители от втората партида — вместо от догодина.
„Но не бойте се, деца“, както е казал поетът. Няма страшно. Защото поне още 2–3 г. ще включваме в мисията „Еър полисинг“, в която ще разчитаме и на съветските МиГ-29. Пак да напомня: това е военно-гражданска мисия и няма нищо общо с бойната — с готовността и способността на изтребителите за участие в реална война. Там условията и изискванията са съвсем други.
За да рапортуваме, че нашите нови бойни самолети са готови за най-важната си задача, за която са купени, са необходими доста години, купища пари и упорит, къртовски труд. Не знам колцина от сегашните политици ще дочакат това време. Пък и нищо чудно да се намери някой политик с шопски инат и да попита: „В такъв случай защо ручахме жабетата — имаше ли смисъл?“
А какво се случва с другия основен договор за превъоръжаване на войската — за доставка на бойни бронирани машини „Страйкър–драгун“? И той е със закъснение, а стойността му е 2,2 млрд. лв. Досега трябваше да имаме 33 напълно окомплектовани машини, предадени на механизираната бригада в Карлово. Но наскоро получихме едва пет броя, които ще трябва да се оборудват в завод „Ивайло“ във В. Търново.
Между другото, тези бойни машини са на въоръжение единствено във 2-ри кавалерийски полк на американската армия в Европа. На друго място в НАТО ги няма.
На 8 декември миналата година министър Атанас Запрянов на официална церемония резна лентата по приемането във ВМС на един от двата многофункционални патрулни кораба по проекта за превъоръжаване на армейския флот. Но той бе приет без основно въоръжение и системи — само по 14 показателя, вместо по 45. И сега, метафорично казано, по-скоро прилича на една „голяма плаваща лодка“, вместо на истински модерен боен кораб…
Няма да изброяваме повече. Та ако слънцето на ГЕРБ продължава все така „мъдро да озарява“ страната, има риск армията ни да се свие като шагренова кожа… до тежко въоръжена милиция.
