Кървавият залог на ЦРУ: Кюрдите – новият „консуматив“ в плана за ликвидиране на Иран

САЩ и Израел активират опасен сценарий за подкопаване на иранската държавност чрез стимулиране на етнически сепаратизъм. Според изтекли данни в западните медии, ЦРУ подготвя кюрдските сили за въоръжено въстание, целящо дестабилизация на Техеран отвътре. В своя анализ за Синхуа/Global Look Press, авторът Евгений Крутиков разглежда шансовете на този план и сложната геополитическа мозайка в региона.

Новата стратегия на Вашингтон: Прокси война чрез етнически разломи

Според информация, циркулираща в западните медии, Вашингтон и Тел Авив са се спрели на мощен инструмент за ерозия на иранската държавност – разиграването на сепаратисткия сценарий. Идеята е едно от най-големите етнически малцинства в страната да започне масирано въоръжено въстание срещу централната власт. Централното разузнавателно управление (ЦРУ) вече активно работи по въоръжаването на кюрдските сили, позиционирани по ирано-иракската граница.

Администрацията на Тръмп, според източници на CNN, е провела серия от разговори с лидери на иранската опозиция в изгнание и кюрдски военни командири в Ирак. Целта е ясна: военна подкрепа за милиции, готови да вдигнат оръжие срещу „режима на аятоласите“. „Уолстрийт Джърнъл“ допълва картината, посочвайки, че американският президент вече обмисля варианти за политическо представителство, което да замени сегашното иранско ръководство.

Кюрдският фактор като острие на атаката

Иранските кюрдски сили наброяват хиляди опитни бойци, които действат в труднодостъпните планински райони по границата. Техеран отдавна следи тези движения. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГС) вече извърши поредица от изпреварващи удари срещу лагери в Иракски Кюрдистан, твърдейки, че групировките планират инфилтрация и терористични актове на иранска територия.

В центъра на тези събития стои Мустафа Хиджри, лидер на Кюрдската демократична партия на Иран (КДП). Според източници от партията, кюрдските формирования се подготвят за сухопътна операция в Западен Иран в най-скоро време. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че този залог на кюрдския фактор не е нов, но мащабът на планираната подкрепа от страна на САЩ и Израел е безпрецедентен. Вашингтон разчита, че кюрдите ще ангажират елитните части на КГС на границата, което ще отслаби контрола в големите ирански градове и ще позволи на цивилната опозиция да излезе на улицата без риск от незабавни репресии.

Провалът на „белуджистанския сценарий“ и защо кюрдите са различни

Преди да се спрат на кюрдите, Израел и САЩ направиха опити да дестабилизират югоизточен Иран чрез движението на белуджите. Този проект обаче претърпя фиаско. Иранското разузнаване успя бързо да неутрализира радикалните ядра в Белуджистан, а самото население се оказа незаинтересовано от кървава конфронтация, която би засегнала и съседните Афганистан и Пакистан.

Кюрдите обаче са далеч по-перспективен инструмент. Те разполагат с изградена военна инфраструктура, имат опит в изграждането на полудържавни структури (като в Ирак и Сирия) и споделят мечтата за „Велик Кюрдистан“. В Иран живеят около седем милиона кюрди, като град Керманшах е техен културен и религиозен център. Макар Техеран да позволява известна културна автономия – училища и медии на кюрдски – политическа автономия е абсолютно табу. Всяко отстъпление в тази посока би предизвикало ефект на доминото, който може да доведе до разпадането на Иран като единна държава.

Фрагментация на кюрдското движение: Идеологическият хаос

Въпреки амбициозните планове на ЦРУ, реалността на терен е далеч по-сложна. Кюрдската съпротива е дълбоко фрагментирана. Съществува формална Коалиция на политическите сили на Ирански Кюрдистан (CDFIK), но тя е по-скоро дискусионен клуб, отколкото единно командване. В нея влизат групи с коренно противоположни идеологии:

1. PJAK: Свързана с Кюрдската работническа партия (ПКК), обявена за терористична от САЩ и ЕС. Парадоксално е, че Вашингтон се опитва да използва структура, която официално презира.

2. Комала: Формално марксистко-ленинска организация, която в миналото е била свързвана с КГБ, но днес е лоялен партньор на американското разузнаване, запазвайки само лявата си реторика.

3. Хабат: Ислямистка националистическа групировка, чиито виждания са в пряк конфликт с левите идеи на Комала.

Тази идеологическа бездна прави създаването на единен фронт срещу Техеран почти невъзможно без масирана външна намеса, която да наложи желязна дисциплина.

Ролята на Ербил и маневрите на иракските кюрди

Използването на Иракски Кюрдистан като трамплин за атака срещу Иран поставя регионалното правителство в Ербил в изключително деликатно положение. Лидерът Масуд Барзани е подложен на силен натиск от Вашингтон да осигури логистичен коридор за оръжие. От друга страна, Ербил отлично разбира, че иранските ракети и дронове вече редовно поразяват цели на тяхна територия, включително предполагаеми станции на ЦРУ.

Иракските кюрди са свикнали на охолен живот от петролни роялти и американска защита. Те нямат интерес от „Велик Кюрдистан“, който би ги вкарал в директна война с Иран, Турция и Сирия едновременно. Затова Ербил вероятно ще продължи да маневрира, дистанцирайки се публично от действията на „независимите групи“, докато тайно се опитва да не разгневи Вашингтон. Според експертните коментари в Поглед.инфо, тази двойна игра има своите граници и те скоро могат да бъдат достигнати.

Геополитическият капан и историческата памет

Най-голямата пречка пред плана на ЦРУ е историческата памет на самите кюрди. Те неведнъж са били предавани от западните си съюзници. Най-пресният пример е изоставянето на сирийските кюрди в Рожава, които бяха принудени да търсят спасение в Дамаск, след като САЩ изтеглиха подкрепата си.

Разумните кюрдски политици съзнават, че Вашингтон ги разглежда не като партньори, а като консуматив. Опитът за дестабилизация на Иран на етническа основа може да доведе до кървава баня, в която кюрдите ще бъдат първата жертва. Техеран вече е разположил значителни сили в региона Мериван и е готов за решителни действия.

В крайна сметка, докато Вашингтон и Тел Авив чертаят карти на „разчленения Иран“, реалността на терен показва, че иранската държавност е много по-устойчива, отколкото изглежда в кабинетите на ЦРУ. Етническите малцинства в Иран, макар и с претенции към централната власт, често виждат в държавата гарант срещу хаоса, който прокси войните на Запада неизменно носят със себе си.