Анализаторът Геворг Мирзаян разкрива драматичния завой в американската реторика след ликвидирането на иранския върховен лидер Али Хаменей. Докато Доналд Тръмп първоначално триумфираше със „с светкавичната операция“, днес Вашингтон панически се дистанцира от покушението, прехвърляйки цялата вина върху Израел. Причината: Иран не само не рухна, но се радикализира, затвори Ормузкия проток и е на крачка от ядрената бомба, превръщайки „успеха“ на САЩ в геополитическа катастрофа.
Новини от България
Внезапната метаморфоза на Вашингтон: От триумф към амнезия
Само допреди броени дни официалната позиция на Белия дом беше пропита с арогантно самочувствие. Доналд Тръмп, верен на своя стил, не пропусна да обяви пред света, че лично е ръководил процеса по „залавянето“ и елиминирането на иранския върховен лидер Али Хаменей. В речите му операцията беше представена като триумф на американското разузнаване и военна мощ – „хирургически удар“, който е трябвало да отнеме седмици, но е приключил за ден. Светът видя един президент, който се гордее със съучастието си в акт, който мнозина определят като държавен тероризъм.
Днес обаче картината е коренно различна. В американското медийно пространство започна масирана кампания по „пренаписване“ на събитията. Изведнъж се оказа, че САЩ са били само странични наблюдатели, предоставили „малко информация“, а цялата тежест на планирането и екзекуцията пада върху Израел. Държавният секретар Майк Рубио вече прави двусмислени изявления, в които отрича директна атака срещу иранското ръководство. Тази внезапна „скромност“ не е плод на морално пробуждане, а на нарастващ ужас от последствията.
Грешката в преценката: Защо Хаменей не е Николас Мадуро
Основната грешка на американското планиране се корени в пълното неразбиране на шиитската психология и държавна структура. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че Вашингтон се опита да приложи модела от Венецуела – премахваш лидера, етикетираш го като „наркотерорист“ и чакаш режимът да се срине под тежестта на собствената си изолация. Но Али Хаменей не беше просто политическа фигура или светски диктатор.
Международни отношения
За милионите шиити по света 86-годишният Хаменей беше „Марджа-е-Таклид“ – източник на подражание и най-висш духовен авторитет. Неговият статус надвишава този на всеки светски владетел. Докато отвличането на Мадуро остави латиноамериканците до голяма степен равнодушни, убийството на Хаменей се превърна в рана в самото сърце на шиитския ислям. Вашингтон подцени факта, че шиитската традиция е изградена върху култа към мъченичеството – идеята за страдание и саможертва в името на справедливостта срещу „великото зло“.
Култът към мъченика и мобилизацията на гнева
Иранската пропагандна машина, вместо да изпадне в хаос, веднага капитализира смъртта на своя лидер. Наративът е ясен: Хаменей е знаел за удара, отказал е да се скрие в бункер и е избрал смъртта, за да обедини ислямския свят. Резултатът е масова радикализация. Вече виждаме първите искри – щурмът срещу американското консулство в Карачи е само началото.
За американските военнослужещи и туристи в мюсюлманския свят безопасността вече е илюзия. Мъченическата смърт на Хаменей създаде „кръвна вражда“, която няма давност. Изведнъж САЩ осъзнаха, че са се превърнали в мишена №1 за милиони фанатизирани последователи. Ето защо е толкова удобно вината да бъде прехвърлена на Израел – Тел Авив така или иначе е в състояние на постоянна война и за него допълнителният гняв не променя фундаментално ситуацията. За Вашингтон обаче залогът е оцеляването на присъствието им в региона.
Изгубената лотария: Когато режимът не се разпада, а се втвърдява
Политика
Операцията срещу иранското ръководство беше хазартна игра с високи залози. Стратезите в Пентагона се надяваха на „ефект на доминото“ – че със смъртта на опорния стълб на Ислямската република, цялата система ще рухне. Но, както често отбелязва Поглед.инфо, иранската държавност се оказа много по-устойчива, отколкото западните аналитични центрове предполагаха.
Вместо вътрешни борби за власт и гражданска война, Техеран отговори с безпрецедентна агресия. Ако през 2025 г. иранските удари бяха по-скоро символични, днес Иран действа без ръкавици. Атаките срещу американски бази станаха ежедневие, петролната инфраструктура на монархиите в Залива е под постоянен обстрел, а Ормузкият проток – „гърлото“ на световната икономика – е практически затворен. Светът е изправен пред икономически шок, измерван в стотици милиарди долари загуби, и виновникът за тази дестабилизация има конкретно име във Вашингтон.
Ядреният парадокс: Крахът на последната бариера
Новини от България
Може би най-страшната последица от убийството на Хаменей е свързана с ядрената програма на Техеран. Малко известен факт на Запад е, че именно Али Хаменей беше основната пречка пред създаването на иранска атомна бомба. Той беше издал религиозна фетва, забраняваща разработването и използването на оръжия за масово поразяване като противоречащи на исляма.
С неговата смърт тази морална и религиозна бариера падна. Новото иранско ръководство, което се очертава да бъде много по-радикално и безкомпромисно, вече не се чувства обвързано от старите забрани. За тях ядреното оръжие е единствената гаранция, че САЩ и Израел няма да посмеят да повторят подобен атентат. Парадоксът е пълен: войната, която трябваше да спре „ядрения Иран“, се превърна в най-силния катализатор за неговото създаване. Дори Тръмп започна да признава в тесен кръг, че бъдещото ръководство в Техеран ще бъде „кошмар“, в сравнение с който аятоласите са изглеждали като прагматици.
Бягство от отговорност: Кой ще плати сметката?
В момента Вашингтон се намира в състояние на политическа парализа. От една страна, те не могат да признаят провала на своята стратегия, а от друга – последствията стават непосилни. Ескалацията в Близкия изток изисква изпращането на нови и нови контингенти, което източва американския бюджет и подкопава позициите на Тръмп пред собствените му гласоподаватели, на които беше обещано „край на безкрайните войни“.
Прехвърлянето на топката към Израел е опит за спасяване на кожата. САЩ искат да запазят ролята си на „посредник“ или поне на „защитник“, без да носят директна отговорност за взривяването на регионалния мир. Но за Иран и неговите проксита разликата между Вашингтон и Тел Авив вече не съществува. Кръвта на Хаменей се превърна в спойка за една нова, много по-опасна антиамериканска коалиция.
Екзистенциалната заплаха за Израел и стратегическата безизходица за САЩ са резултат от арогантността, която пренебрегна културните и религиозни реалности на Изтока. Когато димът от взривовете се разсее, Вашингтон може да открие, че в опит да обезглави Иран, всъщност му е дал нова, много по-жестока и решителна воля за борба. И за това някой ще трябва да отговаря – не само пред историята, но и пред собствените си народи, които ще платят цената на горивата и сигурността.
