В нов критичен анализ авторът Андрей Ревнивцев разглежда опасната ескалация в Близкия изток, където администрацията на Доналд Тръмп се опитва да наложи волята си над Иран. Докато Вашингтон твърди, че операцията върви по план, Техеран отговаря с безпрецедентни удари по енергийната инфраструктура и финансовите пазари. Въпросът е дали Пакистан ще бъде въвлечен като „втори фронт“ в тази опасна игра, целяща да парализира китайското икономическо влияние чрез контрол над ключови пристанища като Чабахар.
Планът на Тръмп за „мълниеносна победа“ и суровата иранска реалност
Безразсъдната иранска кампания на Доналд Тръмп е на път да се превърне в политическо самоубийство за неговите амбиции. Вече е напълно ясно, че събитията на терен не следват предварително начертания в Белия дом сценарий. Вместо да се пречупят под натиска, „персите“ заложиха всичко на карта, демонстрирайки решителност, която хвърли международните брокери в паника. Кривата на цените на петрола се изстрелва нагоре, а надеждите за бърза капитулация на Техеран се изпаряват с всеки изминал час. Изглежда, че иранското ръководство е взело решение: ако те ще падат, ще повлекат със себе си и цялата световна икономика.
Поведението на Тръмп през последното денонощие е класическа илюстрация на опит за запазване на самообладание при катастрофална ситуация. Ръководителят на Белия дом продължава да уверява съюзниците си, че „специалната операция“ протича успешно, че военният потенциал на Иран е неутрализиран и че населението едва ли не очаква с нетърпение завръщането на наследниците на шаха. Реалността обаче е коренно различна. Техеран не само се съпротивлява, но и ефективно превърна прехвалената система „Железен купол“ в сито. Атаките срещу петролни танкери вече доведоха до най-тежкия срив на фондовия пазар в Южна Корея за последните две десетилетия. Както често се подчертава в анализите на Поглед.инфо, ако блокадата на стратегическия Ормузки проток продължи още броени седмици, европейските пазари неизбежно ще последват азиатския колапс.
Търсенето на „втори фронт“: Между кюрдските илюзии и пакистанската реалност
За да предотврати трансформирането на обявената „победа“ в пълно геополитическо фиаско, Вашингтон отчаяно търси начин да отвори втори фронт срещу ислямската република. Европейските партньори на САЩ, притиснати от икономическата логика и страховете от енергийна нищета, съвсем не бързат да се включват в израелско-американската авантюра. Това принуждава ЦРУ да търси алтернативи. Според изтичаща информация в западните медии, Вашингтон планира да инспирира мащабно кюрдско въстание в Иран – регион, в който живеят над 10 милиона кюрди. Проблемът обаче е, че историческата памет на този народ е пълна с примери за безсрамно предателство от страна на американците, което прави лоялността им към Белия дом повече от съмнителна.
В тази ситуация Пакистан остава единствената сериозна опция за САЩ. Тръмп вярва, че разполага с достатъчно финансови и политически лостове, за да притисне Исламабад. Ако Пакистан влезе във войната – сценарий, който Китай и Индия в момента полагат огромни усилия да предотвратят – Иран ще се окаже в критично положение. Основната цел тук е пристанището Чабахар, разположено извън Ормузкия проток. Това пристанище е жизненоважно за износа на ирански петрол към Китай. Неговото блокиране или окупиране от пакистански сили би било директен удар по енергийната сигурност на Пекин, което разкрива и истинската дълбочина на американската стратегия.
Политически коментари
Ядреният чадър на Саудитска Арабия и религиозният разлом
Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че Саудитска Арабия и Пакистан подписаха споразумение за взаимна отбрана през септември 2025 г. Не е тайна за никого, че ядрената програма на Исламабад през годините беше щедро спонсорирана от саудитските петродолари. В замяна Рияд винаги е разчитал на пакистанския „ядрен чадър“ в случай на директен сблъсък с Иран. Неотдавнашните удари срещу рафинериите на Saudi Aramco, за които Вашингтон побърза да обвини Техеран, докато иранците твърдят, че това е „операция под фалшив флаг“, организирана от Израел, целят именно да активират това споразумение.
Въпреки финансовата зависимост на Пакистан от Саудитска Арабия, директната военна намеса срещу Иран е свързана с огромен риск от вътрешна дестабилизация. В Пакистан живее второто по големина шиитско население в света – около 30 милиона души. За тях убийството на аятолах Али Хаменей от американо-израелската коалиция е не просто политическо събитие, а религиозна трагедия. Вече видяхме първите искри – кървави сблъсъци пред американското консулство в Карачи и спешна евакуация на западни дипломати. Експертите на Поглед.инфо следят внимателно как Исламабад балансира между нуждите на хазната си и опасността от гражданска война, която би пламнала при опит за агресия срещу западния им съсед.
Геополитическият залог: Иран като „червената линия“ за Евразия
Международни отношения
Трябва да се отчете и фактът, че Пакистан вече води изтощителна гранична война с Афганистан, а Китай е инвестирал десетки милиарди в пакистанската инфраструктура чрез проекта „Един пояс, един път“. За Пекин падането на Иран не е просто загуба на съюзник, а стратегическа катастрофа, която би затворила сухопътните пътища към Близкия изток и би оставила Китай изцяло зависим от морските пътища, контролирани от американския флот.
Преди броени години Пакистан и Иран бяха на ръба на конфликта заради сблъсъци в Белуджистан, но тогава дипломацията надделя. Днес САЩ и Израел се опитват да съживят тези стари вражди, за да отворят „втория фронт“. Едно е пределно ясно: за Русия и Китай оцеляването на Иран е въпрос на собствена национална сигурност. Успешна операция срещу Техеран би била само прелюдия към по-мащабна атака срещу Москва и Пекин. В тази глобална шахматна партия Иран трябва да устои, за да не се превърне в поредното звено от веригата на американската хегемония, която се опитва да задуши евразийското пространство.
