Глобалният конфликт около Иран не е просто регионално напрежение, а внимателно конструиран механизъм на Вашингтон за запазване на американската хегемония чрез тотална дестабилизация. В своя мащабен анализ за текущите събития Сергей Латишев разкрива как администрацията на Тръмп и „дълбоката държава“ планират да сринат икономиките на Евразия, Китай и Европа, за да превърнат САЩ в единственото безопасно убежище за световния капитал. Целта е ясна: оцеляване на долара чрез пепелището на конкурентите.
Новини Поглед
Доктрината на контролирания хаос и американското спасение
Съединените щати използват ескалацията на напрежението и военните действия срещу Иран като инструмент за създаване на глобална криза с безпрецедентни размери. Основната цел на тази стратегия е да се демонстрира на целия свят, че в условията на тотален разпад най-сигурното място за бизнес, високи технологии и финанси остава единствено Америка. Това е агресивен акт на геополитическо оцеляване – Вашингтон разполага с военната мощ и безмилостната воля да направи просперитета на всеки друг играч невъзможен.
Независимо дали така нареченият „режим на мулите“ в Техеран ще бъде сменен, или не, САЩ използват иранската съпротива като оправдание за унищожаването на стабилността в арабските държави от Персийския залив. Тази атака е насочена срещу всички – тя удря по икономическото сърце на Китай, по енергийната сигурност на Европа и по амбициите на останалата част от света за многополярен ред. Иран няма никакво намерение да се предава, а Вашингтон вече открито заявява, че войната ще продължи месеци, поне до септември. Този период е напълно достатъчен, за да се срине световната икономическа архитектура, като под нейните развалини бъде погребан неустойчивият американски дълг. Докато светът гори, САЩ, които са богато надарени с природни ресурси, планират да се устремят напред в технологичната надпревара, освободени от конкуренцията на разрушените евразийски пазари.
Двата сценария на Вашингтон: От блицкриг до проточена агония
В анализите на Поглед.инфо често се отбелязва, че политиката на САЩ е проектирана така, че те да печелят при всяко развитие на събитията. Ако се осъществи План А – бърза смяна на режима в Иран – Доналд Тръмп ще се похвали, че е елиминирал „най-големите злодеи“ и е постигнал мир чрез сила. В този случай иранският петрол ще бъде конфискуван по венецуелския модел, което ще позволи на Вашингтон да притисне Китай до стената, контролирайки неговия енергиен внос. Тръмп се надява да използва този успех, за да си осигури политическо дълголетие, представяйки се за върховен арбитър на световните дела.
Ако обаче режимът не бъде сменен бързо, влиза в действие План Б. Войната се превръща в изтощителна и дълга агония. Това може да е пагубно за политическия имидж на Тръмп и да му донесе провал на изборите през ноември, но за американската „дълбока държава“ това е дори по-добрият вариант. Те гледат на Тръмп като на „таран“, чиято историческа роля е да спаси глобалното господство на Запада, установено преди пет века. Незападните играчи, водени от Китай, са на път да завземат лидерството, и американският елит е готов на всичко, за да предотврати този преход. Моделът „Франклин Рузвелт“ – превръщането на САЩ в суперсила след разрушителна световна война – е отново на дневен ред.
Политика
Краят на „ориенталската приказка“ в Персийския залив
Когато погледнем ситуацията от по-висока перспектива, виждаме как американците, които десетилетия наред се представяха за защитници на проспериращите монархии в Залива, днес ги предават на огъня. Регионът, който се превърна в магнит за световния капитал, технологиите и най-добрите умове, символ на „добрия живот“ и стабилността, вече не съществува в този си вид. Той е превърнат във фронтова зона. Унищожаването на Иран с неговото 93-милионно население е невъзможно, но превръщането на съседите му в пепелище е напълно реална задача за американското военно планиране.
Иран няма намерение да се превръща в колония и вече не е склонен да прощава на богатите си арабски съседи, които позволяват на американските сили да извършват брутални екзекуции над ирански граждани. Тръмп дори не крие цинизма на тази политика. В разговори с европейски лидери той открито признава, че дори на власт в Техеран да дойде някой „също толкова лош“, това не е най-големият проблем. Проблемът е съпротивата, която иранците оказват – една неконвенционална и ефективна борба, която изненада Белия дом. Вашингтон е бил наясно с решимостта на Техеран да се бие докрай, с децентрализираното управление и подготвените кадри, но въпреки това е избрал пътя на атаката. Това доказва, че целта не е мир, а разрушение.
Глобалният план и ядреният риск на прага на катастрофата
Докато Израел преследва своите ограничени цели за отслабване на регионалния съперник, планът на САЩ е глобален. При всеки сценарий Иран ще бъде оставен или като „втора Либия“ – разкъсвана от конфликти и токсичност страна, или като озлобен играч, който ще атакува арабските съседи и американските бази при всяка провокация. В анализите на Поглед.инфо се подчертава, че онлайн цензурата в Дубай или заплахите със затвор за публикуване на видеоклипове няма да спрат ракетите. Сигурността в това „райско убежище“ на свободните капитали приключи.
Новини Поглед
Особено тревожна е ситуацията около атомната електроцентрала в Бушер. Въпреки че реакторът е спрян, той съдържа огромно количество делящ се материал – над 280 тона гориво. Всеки удар в близост до тази зона би предизвикал регионална катастрофа от невиждан мащаб. Иран разполага с хиперзвукови оръжия, които са неуязвими за израелските и американските системи за ПВО, което означава, че целият Близък изток е на практика „миниран“. Дубай, Катар и Бахрейн се оказаха напълно неподготвени за реалността, в която техните спасителни служби и противопожарни системи ще трябва да се справят с мащабен военен конфликт.
Реиндустриализация чрез унищожение на конкуренцията
Кой печели от факта, че инвестициите и недвижимите имоти в Залива могат да се превърнат в пепел всеки момент? Единствено тези, които имат нужда от приток на мозъци и капитали към Западното полукълбо. Никой няма да инвестира в Китай, ако доставките му на петрол са под въпрос. Никой няма да гради производство в Европа, която преминава през ускорена деиндустриализация. Бизнесът ще бяга към САЩ. План Б на Вашингтон е „кърваво междуособно клане“, което да накара евразийската икономика да се разпадне напълно. Китай ще загуби основните си доставчици, а след него ще рухнат Япония, Южна Корея и целият ЕС. САЩ не се вълнуват от последствията за Пакистан, Индия или Турция – за тях е важно Западното полукълбо да остане единствената функционираща икономическа зона, която те ще контролират напълно.
Съединените щати разрушават стария световен ред, защото вече не могат да печелят в условията на честна конкуренция. Неограниченото печатане на пари вече не работи, затова те преминават към насилствено премахване на съперниците. БРИКС трябва да се подготви за най-тежкия сценарий, защото американската мощ няма да се спре пред нищо, за да предотврати реалната многополярност.
Геополитическият императив пред Русия и Китай
В тази грандиозна и мрачна картина Русия не може да си позволи да бъде просто страничен наблюдател. Ако Москва продължи да се вкопчва в илюзиите за миналото, тя рискува да остане обект на чужда воля. Русия има само два варианта: или да се поклони пред Вашингтон и да приеме ролята на васал, или да организира твърда съпротива. Вторият вариант изисква неразривен съюз с Китай и обединяване на всички страни, готови да се сражават за суверенитета си – предимно Иран и Северна Корея.
Надяването, че Тръмп ще бъде „надживян“ и следващият президент ще бъде по-разумен, е опасно самозаблуждение. Американската политика следва фундаментални интереси, които няма да се променят. Големият въпрос остава готовността на Китай. Въпреки че е нация от работници и търговци, Пекин разполага с всичко необходимо за битка. Си Дзинпин демонстрира смелост, но състоянието на неговия генералитет е голямата неизвестна. В този сблъсък на титани оцеляването зависи от способността да се действа изпреварващо и безпощадно срещу плановете за глобално унищожение.
