С голяма тъга в сърцето реших да напиша няколко реда за нашето любимо място – яз. Огняново.
Защо хората сме толкова жестоки към природата и към самите нас?
Имаме каравана, която стоеше на яз. Огняново вече 10 години. Бяхме с ясното съзнание, че сме навлезли в заливаемата зона на язовира, защото виждахме, че там има още други каравани и цели постройки /малки къщи/, и то не чак толкова малки.
Казахме си: щом някой си е позволил да строи къща, защо ние да не оставим караваната си?
Вътрешно бяхме с ясното съзнание, че цялото това нещо е нарушение, но българският ни манталитет ни казваше:
„Защо да не остане, като сме на аванта?“.
А с тази „аванта“ започнаха и проблемите. С всяка изминала година се трупаха все повече боклуци – дървесина, ламарини и още много други. Всичко се складираше все едно е сметище.
До такава степен бяхме свикнали с мисълта, че това място е наше, че когато идваше човек с детето си просто да лови риба, ние му казвахме да се маха от „нашето място“. От едно райско кътче го превърнахме в сметище и място за пиянски запои, сбивания и безразборно палене на огън.
През 2025 г. е минала комисия от няколко институции, коята е установила незаконните обекти. След известно време ни бяха разлепени протоколи и заповеди за премахване на незаконните обекти.
Хората, които минаваха да ги лепят, ни обясниха, че това е чашката на язовира – заливаемата част, коята е нормаално да бъде покрита с вода. Ние всъщност бяхме навлезли в самия язовир.
След като осъзнахме за какво става въпрос, тези от нас, на които ни беше останало и малко съвест си дадохме сметка какво всъщност правим. В най-кратки срокове освободихме местата, които обитавахме и мислехме, че ни принадлежат.
Но, уви, не всички си дадоха ясна сметка какво всъщност причиняваме на природата около нас и решиха, че няма да си изчистят боклуците и да освободят място за водата на язовира.
Водата започна да се качва до нормалните нива за този язовир в следствие на дъждовете и топенето на снеговете, които още не са интензивни. Водата достигна нормалните нива за този язовир.
Тук вече стана страшното. Всички, които си мислеха, че язовирът им принадлежи оставиха всички свои боклуци, натрупани през годините, водата да ги отнесе.
Преди седмица отидох да видя любимото ми място, но това, което видях, беше още по-страшно от това, което си представях, че може да стане. Водата не се виждаше от дебел пласт мръсотия и отпадъци – шишета, бутилки, винили, печки, хладилници, ламарини и много други.
Хора, защо направихме това с любимото ни място? Нима не е хубаво да заведеме децата на излет или да ловим риба с тях? На това ли ще научим младото поколение?
Какво щеше да ни коства на всички, ако си бяхме изчистили боклуците, вместо винаги да чакаме някой друг да ни е виновен?
Павел Митов
