В българската държава има една компания, която контролира значителна част от дигиталната инфраструктура – системи на администрацията, ключови регистри, изборни технологии и огромни информационни масиви. „Информационно обслужване“ АД и неговият дългогодишен изпълнителен директор Ивайло Филипов – държавният системен интегратор, без който днес практически не функционира нищо в държавата.
Действията на изпълнителния директор нарушават множество закони и същевременно са предпоставка за скандал с международен отзвук предвид свързаните с него в схемата лица.
През последните години ролята на дружеството се разширява далеч отвъд чисто техническите функции. „Информационно обслужване“постепенно се превръща и в централен разпределител на публични ресурси, през който преминават огромни финансови потоци от обществени поръчки за информационни технологии. Само за почти пет години чрез него са възложени проекти за приблизително 270 милиона евро без ДДС – ресурс, който след това се преразпределя към частни изпълнители.
Държавните институции възлагат ИТ проектите си директно на„Информационно обслужване“, а дружеството от своя страна възлага отделните дейности на външни компании. По този начин държавният интегратор се превръща в портал към огромен публичен ресурс – структура, която фактически определя кои фирми ще получат достъп до държавния ИТ бюджет. Структура, която работи с натиски и заплахи, както върху пазара и изпълнителите, така и върху държавните структури, които нямат избор, освен да работят по правилата на Ивайло Филипов.
И именно на този етап започва да се очертава модел, който повдига въпроси. При проверка на договорите се появява повтарящ се кръг от компании, които системно участват като изпълнители на поръчки, възлагани от „Информационно обслужване“ и контролираното на къса каишка от Ивайло Филипов Министерство на електронното управление. Сред тях ясно се открояват имената на „Компютър 2000“ ЕООД и ИФЕЛОУС ООД – компании, чието развитие изглежда тясно свързано с дейността на държавния интегратор.
Фирмата „Компютър 2000“, управлявана от Анелия Костадинова (Нели), се появява многократно в регистрите на обществените поръчки като изпълнител по договори с „Информационно обслужване“.По публични данни компанията е усвоила приблизително 29 милиона евро без ДДС, като основните възложители са именно държавният интегратор и овладяното Министерство на електронното управление.
Самото участие на фирмата в тези поръчки не би било необичайно, ако не беше специфичната ѝ позиция в цялата система. „Компютър 2000“ е не само директен изпълнител по договори, но и дистрибутор на едро на информационни технологии, което означава, че е основен доставчик на оборудване и софтуер на другите любими на Филиповкомпании, на които „Информационно обслужване“ обичайно възлага договори по обществени поръчки. По този начин компанията присъства едновременно като доставчик, партньор и изпълнител – позиция, която на практика я поставя по цялата верига на доставките.
Тази конфигурация поставя въпроса дали на тази компания не е предоставено структурно предимство, което трудно може да бъде преодоляно от други пазарни участници. Още по-чувствителен става въпросът, когато се добави информацията, че част от договорите, по които фирмата работи, са свързани със секретни поръчки и не се виждат в публичните регистри – обстоятелство, което практически изключва обществен контрол върху значителна част от финансовите потоци.
В центъра на тази система стои Ивайло Филипов, дългогодишен изпълнителен директор на „Информационно обслужване“. През годините той се утвърждава като една от най-устойчивите фигури в управлението на дружеството – независимо от политическите промени и смените на правителства. Според наличната информация Филипов поддържа близки отношения с управителя на „Компютър 2000“ Анелия Костадинова (Нели), като самият той нееднократно е заявявал, че води директни преговори с технологични доставчици на едро (като „Компютър 2000“) и производители.
Това само по себе си повдига въпроса до каква степен процесът на възлагане на обществени поръчки остава институционално независим от личните контакти на ръководството на дружеството и спазва ли се принципа на неутралност и свободна конкуренция. Под предлога, че се договарят условия директно с производители и търговци на едро, на практика Ивайло Филипов предопределя кои производители, търговци на едро и техни партньори имат подчертано предимство в съответната обществена поръчка. Показателни за контролирания процес са фактите, че „Информационно обслужване“ имат висок процент на поръчки само с един участник (без конкуренция) и сключват договорите си почти винаги на 95-100% от прогнозната стойност на поръчката (усвоява се плътно публичния ресурс на максимум, без спестяване).
В тази картина особено показателен изглежда случаят с ИФЕЛОУС ООД – компания, която в рамките на сравнително кратък период бележи значителен ръст на приходите си именно след като започва да се появява като редовен изпълнител по обществени поръчки, възлагани от „Информационно обслужване“. По налична информация приблизително 75% от приходите на фирмата идват именно от договори с държавния интегратор и с контролираното Министерство на електронното управление – зависимост, която сама по себе си поставя въпроса дали бизнес моделът на дружеството не е изграден почти изцяло върху достъпа до този единствен публичен източник на ресурси.
Именно тук възниква и по-чувствителната хипотеза – дали ИФЕЛОУС не изпълнява ролята на своеобразна „фирма-касичка“, чрез която се акумулират средства от държавни поръчки. Подобен модел не е непознат в практиката на държавните предприятия: публичният ресурс се насочва към ограничен кръг компании, които постепенно се превръщат в икономически зависими от възложителя, а същевременно съхраняват и акумулират финансов ресурс, който впоследствие може да бъде използван за поддържане на политическо или институционално влияние.
Тази хипотеза става още по-чувствителна, когато се разгледа структурата на собствеността на ИФЕЛОУС. Един от съдружниците във фирмата, притежаващ приблизително една трета от дружеството, е съученик на Ивайло Филипов – дългогодишния изпълнителен директор на „Информационно обслужване“. Самата връзка между двамата не би представлявала проблем в една нормална бизнес среда. Но когато тя се съчетае с концентрация на значителни публични договори и със силната финансова зависимост на компанията от един единствен възложител, въпросът за институционалната дистанция става неизбежен.
Тук вече не става дума за единична поръчка или случайно съвпадение. Става дума за структурен модел, в който значителен публичен ресурс се концентрира в ограничен кръг компании, а част от тези компании имат лични връзки с ръководството на институцията, която възлага поръчките. Подобна конфигурация неизбежно поражда съмнения дали бизнес успехът на фирмата се дължи изцяло на конкурентни пазарни фактори или на достъп до специфична мрежа от институционални контакти.
Още по-интересна става картината, когато ИФЕЛОУС се разгледа в контекста на други компании, които също се появяват системно около „Информационно обслужване“ и неговото лично Министерство на електронното управление – като „Компютър 2000“, например. Там също се наблюдава сходна динамика: значителни договори от държавния интегратор, ключова роля в доставките на технологии и лични връзки с ръководството на дружеството. Когато няколко компании започнат да се появяват последователно в подобни конфигурации, вече трудно може да се говори за случайност.
Така постепенно се очертава модел, който напомня класическите механизми на затворена икономическа екосистема около държавно предприятие. Публичният ресурс се концентрира в тесен кръг компании. Тези компании укрепват икономическите си позиции благодарение на същия този ресурс. А укрепените икономически позиции от своя страна създават още по-силна зависимост между изпълнителите и възложителя.
В резултат се формира своеобразен самоподдържащ се цикъл на влияние – цикъл, в който финансовите потоци, кадровите връзки и институционалният контрол върху процедурите започват да се преплитат.
Когато подобен модел се развива около компания като „Информационно обслужване“, която има достъп до огромни масиви от чувствителна държавна информация и играе ключова роля в управлението на дигиталната инфраструктура на страната, въпросът вече надхвърля рамките на обикновен икономически анализ.
Той се превръща в въпрос за структурата на властта около публичния ресурс.
И именно тук се появява ключовият въпрос: дали успехът на ИФЕЛОУС е просто резултат от пазарна конкуренция, или е част от по-широка система, в която лични връзки, контролирани обществени поръчки и кадрова стабилност около „Информационно обслужване“ постепенно изграждат затворен кръг от икономически и институционални зависимости.
Става въпрос за прозрачността на управлението на публичния ресурс и за устойчивостта на самите демократични институции.
Към тази мрежа от икономически и лични зависимости се добавя и международният контекст – елемент, който прави цялата конфигурация още по-чувствителна. Говори се, че Станислава Димитрова, ръководен служител в търговския департамент на Американското посолство в София, играе активна роля в институционалните контакти около този кръг. Нашата информация предполага, че същата е щедро стимулирана от гореспоменатата компания „Компютър 2000“, което на практика я поставя в ролята на своеобразен посредник и рекламен агент на Ивайло Филипов пред представители на американската администрация.
Според източници от технологичните среди Димитрова активно лобира за Филипов и за свързаните с него компании пред представители на Държавния департамент на САЩ, като представя ситуацията около „Информационно обслужване“ в изключително благоприятна за него светлина. Още по-тревожно е съмнението, че в тези разговори се стига до откровено подвеждане на представители на Департамента на САЩ, така че да се създаде впечатление за стабилен и надежден партньор в лицето на същия този кръг около Филипов.
Някои наблюдатели отиват и по-далеч в оценките си, като смятат, че чрез подобни механизми се прави опит за проникване на интереси, свързвани с лица, санкционирани по глобалния закон „Магнитски“, в мисията на САЩ в България. Ако подобни твърдения се окажат верни, това би означавало не просто вътрешнополитически проблем, а опит за влияние върху международни партньори чрез внимателно изградена мрежа от посредници.
Комбинацията от тези фактори – достъп до критична държавна инфраструктура, концентриран публичен ресурс, тесен кръг икономически партньори и активни международни контакти – неизбежно поставя въпроса за механизмите, чрез които се гарантира защитата на чувствителната информация и институционалната независимост на структура, която обработва огромни обеми държавни данни.
В този контекст неизбежно възниква и въпросът за ролята на службите за сигурност. В тази мрежа се появява и името на Виолета Андреева от ДАНС, която отговоря за киберсигурността на страната. Според източници от администрацията тя активно подкрепя и защитава политиките и присъствието на Ивайло Филипов в ключовата му позиция. В институционалните среди дори се коментира неофициално, че сигналът към държавната администрация е пределно ясен: „Ако не се съобразявате с Филипов – ДАНС може да ви провери и при необходимост да напомни кой е факторът, с който трябва да се съобразите.“
Това вече не е просто въпрос на бизнес отношения или на професионални контакти. Когато една и съща мрежа съчетава достъп до държавни данни, контрол върху огромни публични поръчки, лобистки канали към международни партньори и потенциална институционална защита от страна на службите, възниква въпрос, който не може да бъде игнориран.
Извършвани ли са изобщо проверки на тази система от връзки между Computer 2000, Ивайло Филипов, посредници в международни институции и фигури, свързвани със службите за сигурност?
И ако такива проверки са правени – какви са резултатите от тях? Но всъщност не е ясно как ДАНС ще провери себе си!
Въпросът е – кой всъщност контролира дигиталната държава и има ли граждански контрол върху цялата тази власт.
И именно затова около „Информационно обслужване“ и мрежата от компании и лица, които се появяват около него – Ивайло Филипов, Анелия Костадинова, Станислава Димитрова, Виолета Андреева, „Компютър 2000“, ИФЕЛОУС и други фирми „касички“ – неизбежно се натрупват въпроси.
Въпроси, които не търпят мълчание, било то и на Служебният притихнал Министър на МЕУ.
Очаквайте скоро още от нашето разследване за фирмите касички около кръгът на г-н Филипов, Заплахите за националната сигурност и влияние в изборният процес.
Afera.bg
