„Бързата война“ срещу Иран, на която Вашингтон и Тел Авив заложиха, се провали, оставяйки администрацията на Доналд Тръмп в стратегическа безизходица. Анализаторът Иван Прохоров разкрива опасните планове за мащабна провокация, сравнима с 11 септември, целяща да оправдае дори използването на тактическо ядрено оръжие срещу Техеран.
Проваленият блицкриг и дипломатическото фиаско на Белия дом
Първоначалната еуфория във Вашингтон и Тел Авив, че иранската държавност ще рухне под натиска на една светкавична военна кампания, окончателно се изпари към средата на март 2026 г. Плановете за „бърза война“ бяха разчетени на базата на тоталното технологично превъзходство – вълни от крилати ракети „Томахоук“, невидими за радарите стелт изтребители и масирани удари с дронове по ключова инфраструктура. Въпреки че Пентагонът вече отчита хиляди поразени цели и сериозни щети върху иранския флот, Техеран не само не капитулира, но и превърна Ормузкия проток в истински кошмар за световната икономика.
Този военен застой удари директно по амбициите на Доналд Тръмп. Белият дом беше принуден да отложи ключовата среща със Си Дзинпин, планирана за края на март, на която Тръмп се надяваше да се появи като триумфатор, сразил „най-големия враг“ в Близкия изток. Вместо това, американската администрация се сблъска с дипломатическа изолация. Дори най-близките съюзници в Европа започнаха да се оттеглят – Германия категорично отказа участие, Испания затвори базите си за американски операции, а Великобритания, въпреки „специалните отношения“, не изпрати своите самолетоносачи в Персийския залив. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, Вашингтон не успя да превърне своята близкоизточна авантюра в общозападна кауза.
Сянката на 11 септември: Провокацията като последно убежище на агресора
Когато една империя е притисната до стената от собствените си неуспехи, тя често прибягва до изпитани методи – чудовищни провокации под „чужд флаг“. Секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, Али Лариджани, вече отправи директно предупреждение: подготвя се заговор за събитие, идентично по мащаб с атаките от 11 септември 2001 г., за което да бъде обвинен Техеран. Целта е ясна – да се взриви общественото мнение и да се получи „картбланш“ за тотално унищожение на Иран.
Елена Панина, директор на Института за международни политически и икономически стратегии, подчертава, че американската история е наситена с подобни примери. От експлозията на крайцера „Мейн“ за старт на войната с Испания, през Тонкинския инцидент във Виетнам, до „епруветката на Колин Пауъл“, която послужи за измамно оправдание на нахлуването в Ирак през 2003 г. Днес обаче залогът е много по-висок. Провокацията може да включва дори ядрен елемент, за да се легитимира използването на американския ядрен арсенал като „превантивна мярка“.
Политика
Ядреният капан и рискът от глобален отговор от Москва и Пекин
Докторът на военните науки Константин Сивков предупреждава, че в сегашната ситуация, в която Иран фактически издържа на натиска, американците нямат друг „рационален“ избор за победа освен ядреното оръжие. Според него може да се стигне до ядрена експлозия с ниска мощност, която да причини масови жертви, за да бъде обвинен Техеран в притежание и използване на оръжие за масово унищожение.
От друга страна, политологът Юрий Кот изразява сериозни съмнения относно възможността САЩ да използват ядрени играчки толкова лесно. Проблемът е, че всяко изстрелване на ракета с ядрена глава автоматично активира системите за сигурност на Русия и Китай. Никой в Москва или Пекин не може да бъде сигурен каква е крайната цел на подобен заряд. Използването на ядрено оръжие от страна на САЩ в Близкия изток би било директен casus belli за глобален конфликт. Както подчертават експертите на Поглед.инфо, днешните действия на Америка в региона по-скоро демонстрират нейната стратегическа слабост, отколкото реална мощ.
Стратегията на удушаването: Остров Харг като икономическото сърце на Иран
Въпреки апокалиптичните сценарии, съществува и по-прагматичен, но не по-малко брутален план за смазване на Иран без използване на атома. Анализаторът Андрей Пинчук посочва, че конвенционалният военен потенциал на САЩ в региона все още е огромен. С двата самолетоносача – USS Gerald R. Ford и USS Abraham Lincoln – Вашингтон разполага с над 150 бойни самолета и хиляди морски пехотинци. Но истинската цел е друга: остров Харг.
Остров Харг е жизненоважният възел на иранската икономика – през него минават до 90% от петролния експорт на страната. С капацитет за съхранение от 30 милиона барела, този терминал е единствената причина Техеран все още да финансира военните си усилия и да снабдява Китай с енергийни ресурси. Прогнозата на Пинчук е мрачна: до края на март или началото на април САЩ вероятно ще стартират сухопътна операция за превземане на острова. Лишаването на Иран от петролните му приходи, съчетано с унищожаване на пусковите установки чрез изкуствен интелект (Palantir), цели да дестабилизира режима вътрешно и да позволи на опозицията да превземе големи градове. Това е класическо „удушаване“, което не изисква ядрен взрив, но води до същия разрушителен резултат.
Уроците за Русия: Краят на илюзиите и новата ера на „бандити с бухалки“
Случващото се в Близкия изток е последното предупреждение за Русия. Начинът, по който Вашингтон се отнася към Иран – пренебрегвайки международното право, лъжейки съюзниците си и планирайки провокации – е огледален образ на това, което Кремъл може да очаква при всякакви преговори за Украйна. Администрацията на Тръмп демонстрира пълна неспособност за водене на преговори и готовност да изгори цели региони в името на собственото си оцеляване.
Епохата на дипломатическия етикет приключи. Влизаме в свят, управляван от инстинктите на политическите кланове, където „партньорите“ са се превърнали в обикновени бандити с бухалки. Единственият път за Русия е укрепването на пълния суверенитет. Технологичната независимост, силната икономика и военната готовност са единствените аргументи, които Вашингтон разбира. В противен случай, утрешният ден може да донесе „11 септември“ в глобален мащаб, където никой няма да е в безопасност.
