1,3 млн. българи отлагат здравни услуги от бедност

Единствено доверието в лекарите остава високо – 80% 

За 56 на сто от българите разходите за медицински услуги представляват тежест

Според 75% липсва контрол върху разходите

Около 1,3 млн. българи, или всеки четвърти от сънародниците ни е отложил или изобщо не е получил медицинска услуга по финансови причини, а за около 800 000, основно възрастни граждани, разходите за здравеопазване са много сериозна тежест. Това коментира по време на форум, организиран от Българския лекарски съюз (БЛС), Димитър Ганев от агенция “Тренд”. Той представи национално социологическо проучване за нагласите на българина към здравната система. Проучването е по поръчка на БЛС и е реализирано в периода между 3 и 10 февруари 2026 г. чрез ефективни интервюта с 1003 души над 18 години.

Липсата на равен достъп до медицински услуги се оказа и един от проблемите, които регистрират българските граждани. Финансовата бариера е другият проблем за в здравеопазването, огромно е и недоволството от здравноосигурителния модел в страната.
На фона на негативните оценки за здравната система, доверие в медиците остава високо – 81% вярват на джипитата си, а 79 на сто на специалистите. Доверие на частните болници имат 59%, със същото доверие се ползват и държавните и общински лечебни заведения.
Доверието към здравната каса е едва 32%, а към здравното министерство е 31%.

Според проучването на “Тренд” напълно удовлетворени от пакета услуги, предлаган от здравата каса са 3% от българите, 22 на сто отговарят че са “по-скоро удовлетворени”, а 40% са по-скоро неудовлетворени, най-недоволни са 23 на сто.
На въпрос кои услуги трябва да бъдат включени или по-добре покрити от НЗОК – 47% отговарят образните изследвания, а 37% настояват за повече профилактични прегледи, 37% са и тези, които смятат, че е необходимо покриване на повече скъпоструващи терапии. За заплащане на стоматологични услуги настояват 35% от интервюираните, 33 на сто смятат, че е необходимо заплащане на лабораторни изследвания и тестове, 30 на сто искат финансиране на медикаменти, които в момента касата не покрива.

Проучването на “Тренд” показва, че за повечето българи – (56 на сто) разходите за здравеопазване представляват тежест – за 16% са много голяма тежест, за 40% умерена, а за 23% по-скоро – малка. Едва за 13 на сто не представляват тежест, а 4 на сто отговарят, че нямат разходи за здраве.
Половината от интервюираните отговарят, че през последната година са заплащали допълнително за здравни услуги – 67% казват, че са заплащали лекарства, 57% за преглед при лекар, 28% за медицински консумативи, 20 на сто за болнично лечение.

Тревожно е и отношението към профилактичните прегледи.- все още много от сънародниците ни ги неглижират – 40 на сто признават, че не са ходили.
Голямо е и недоволството от здравноосигурнителния модел в станата – едва 2,1%, толкова посочват и че осигурява добро качество на лечението. На противоположното мнение са съответно 62 на сто от респондентите и 66 на сто. 71% смятат, че сегашният модел не дава равен достъп до здравеопазване в различните райони на страната, 75 на сто са убедени, че липсва ефективен контрол върху разходите и злоупотребите.

Д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС:

Здравеопазването е кауза, която надхвърля политическите цикли

Разговорът за здравеопазването през последните години се води фрагментирано, а устойчивото развитие на системата изисква ясна визия и последователност, както и политическа отговорност.

Обществените нагласи сами по себе си не променят нищо, това правят решенията, които пряко засягат пациентите и лекарите и затова за нас е важно този разговор да се води открито и отговорно между медицинската общност и хората, които носят отговорност за развитието на системата.
Здравеопазването не бива да бъде поле за противопоставяне, а кауза, която обединява, надхвърля политическите цикли и в която могат да се срещат общественият интерес и волята за дългосрочни решения. Ние искаме да бъдем конструктивен партньор в този процес, който говори с експертиза и с ясното съзнание, че здравеопазването е обща, национална отговорност.

Президентът Илияна Йотова:

Никоя политика няма бъдеще, ако не сме здрави

Здравеопазването е тема, която трябва да обединява българите. Никоя политика няма бъдеще, ако не сме здрави.
За промени в здравеопазването призова президентът Илияна Йотова по време на събитието на БЛС “Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения”.

Нерешени с години въпроси водят до там, че България е страната с 35% доплащане за здравни услуги и е на първо място по този показател в ЕС, заслужава си да се вземат мерки, каза държавният глава.
Тя призова политиците и съсловната организация на лекарите да помислят и върху други проблеми в здравеопазването. Сред тях са липса на превенция, изтичането на кадри в чужбина, регионалните диспропорции в достъпа до медицински услуги.
Недопустимо е в 21 век да има цели региони без лекар и да говорим за здравни пустини, каза тя. И призова БЛС да организира нова среща с тема за детско здравеопазване и националната детска болница.

Преценката ми е, че по всички тези проблеми няма достатъчно дискусии в обществото, в професионалните среди, между професионалните среди и пациентските организации, няма и дискусия с гражданите, а по-скоро сме свидетели на изкривена картина. Не даваме достатъчно гласност за проблемите и как се стига до решенията, как те достигат и рефлектират върху нас. Другият начин, по който се обръща внимание на тези теми е, когато се говори за финанси и много рядко се стига до това, че здравеопазването не е таблица, а зад тези цифри стоят човешки съдби, добави президентът.

Важно е да анализираме данните от изследването, които да послужат като ориентир, каза още Йотова по повод националното представително социологическо проучване, реализирано от агенция “Тренд” по поръчка на БЛС. Проучването дефинира основните “заболявания” на здравната ни система, като тяхното лечение зависи от разума, дългосрочния поглед, далеч надхвърлящ рамките на един мандат, допълни Йотова.
Много има какво да бъде направено за статута на лекаря – заплащане, достъп до модерни технологии, възможности за кариерно развитие, посочи още Йотова. Ако тези условия са налице, няма как да не се справим с нарастващия дефицит на кадрите.

Профилактиката често пъти е формализъм, а когато тя липсва, най-прекият път са спешните отделения на болниците. Липса или лош достъп до здравеопазване има в малките населени места, липсват и аптеки в някои от тях, посочи още президентът.