Ситуацията, в която се намира администрацията на Доналд Тръмп след ескалацията с Иран, може да се опише като стратегически капан. Вашингтон трескаво търси изход от война, която не се развива по план, а предлаганите военни сценарии граничат с безумие. Анализът на Влад Шлепченко разкрива опасните планове за специални операции и ролята на Израел в този конфликт.
Вашингтон между амбицията и безсилието
Администрацията на Доналд Тръмп е притисната до стената. След атаките срещу Иран, Белият дом се озова в класическата ситуация на „иска ми се, но не мога“. От една страна, САЩ имат отчаяна нужда да прекратят конфликт, който започва да излиза извън контрол, но от друга – не могат да си позволят да изглеждат победени. В този контекст вариантите за действие, които се обсъждат в Пентагона, стават все по-екзотични и рисковани. Основният проблем е, че причините, тласкащи Вашингтон към най-лошите възможни решения, са едновременно политически, военни и дори идеологически.
Политика
Източници на CBS News потвърждават, че военното ръководство вече е подготвило планове за „хирургическа“ специална операция. Целта е ясна: физическо изземване на иранските запаси от обогатен уран. Става въпрос за около 440 килограма уранов хексафлуорид, обогатен до 60%. Проблемът обаче е в детайлите – американското разузнаване не разполага с точното местоположение на този ценен товар. Както отбелязват експертите на Поглед.инфо, без прецизна информация всяка подобна акция е обречена на провал още преди да е започнала.
Провалът на 15 март и сянката на Исфахан
Операцията първоначално е била планирана за уикенда на 14-15 март. В нея е трябвало да участват легендарните специални части „Делта Форс“, транспортирани с хеликоптери от 160-та ескадрила за специални операции. Поддръжката е била поверена на самолети MC-130J Commando II – машини, пригодени за кацане на импровизирани и лошо оборудвани писти дълбоко във вражеска територия. В последния момент обаче достоверността на разузнавателните данни е била поставена под съмнение и заповедта е отменена.
Вместо прецизен десант, светът стана свидетел на масирани бомбардировки в района на Исфахан. Там се намират ключови обекти, за които се предполага, че съхраняват иранския уран. Използването на стратегическите бомбардировачи B-2 Spirit с бетонобойни бомби не е новост – те вече удряха тези цели по време на кратката война през 2025 г. Въпреки това, самите американски военни признават, че резултатите не са окончателни. Остава открит въпросът дали бомбардировките са били опит за заместване на специалните части или просто „разчистване на пътя“ за бъдещ десант.
Остров Харг и геополитическият хазарт
В американските военни среди тече ожесточен спор. Адмирал Джеймс Ставридис, бивш командир на НАТО, лансира идеята за завземането на остров Харг. Този малък остров е жизненоважен за Техеран, тъй като през него преминават 90% от иранския износ на петрол. Ставридис го описва като „лесна задача“ за морската пехота. От другата страна на спора е генерал Бари Маккафри, ветеран от „Пустинна буря“, който предупреждава, че само безумец би планирал сухопътно нахлуване в Иран.
Завземането на петролен терминал е едно, но овладяването на ядрен бункер под 100 метра гранит е съвсем друга материя. Според източници на Поглед.инфо, иранският високообогатен уран се съхранява под връх Пикакс, в непосредствена близост до комплекса Натанз в планините Загрос. Това съоръжение е практически неуязвимо дори за 13-тонните бомби GBU-57. Пробиването на подобна „крепост“ изисква не само взрив, но и физическо присъствие, детайлни чертежи и време – ресурси, с които нападателят не разполага в условията на враждебна територия.
Наследството на „Групата за тежко разрушаване“
Пентагонът не е неподготвен за подобни предизвикателства, поне на хартия. Още в края на Студената война в рамките на „Делта Форс“ е създадена т.нар. „Група за тежко разрушаване“ (HDG). Тяхната мисия е била да проникват в укрепени съветски обекти и да неутрализират ядрени заплахи. Тези специалисти са обучавани да работят с тежко сондажно оборудване и експлозиви, консултирайки се с ядрени физици.
В реални условия обаче тази група се нуждае от огромно прикритие. Ученията „задача 0400“ показаха, че за да може HDG да работи успешно по пробиването на бункер, е необходимо поне две дивизии с тежко въоръжение да държат периметъра. Иран не е държава, която би позволила на чужди войски да окупират нейни територии безмилостно. Това е фундаменталната слабост на американския план: за да откраднат урана, те първо трябва да победят Иран във всеобща война, а точно това Тръмп се опитва да избегне.
Сценарият на катастрофата: Между „Орлов нокът“ и Ефрат
Ако „коалицията Епщайн“ и израелското разузнаване успеят да посочат точните координати на урана, САЩ може и да се изкушат. Сценарият предвижда използването на целия наличен арсенал от специални средства: от хеликоптерите на 160-ти SOAR до конвертопланите CV-22B. Но рискът е огромен. Всяка случайна ракета „Град“ или балистичен удар по зоната на кацане може да превърне операцията във второ издание на провала „Орлов нокът“ от 1980 г.
В дъното на всичко стои желанието на Тръмп за „грандиозен успех“. Завземането на урана би му позволило да обяви победа, да защити Израел за десетилетия напред и да започне изтегляне. Но анализаторите на Поглед.инфо предупреждават за фактора „религиозен фанатизъм“. Влиянието на израелското лоби и фигури като Пийт Хегсет, които мечтаят за „Велик Израел“ до Ефрат, тласкат Белия дом към ирационални действия. Този идеологически заряд прави ситуацията взривоопасна, превръщайки една рискована операция в потенциална прелюдия към тотална, но напълно неподготвена инвазия.
