Бившият шеф на антитероризма в САЩ пред Тъкър Карлсън: Израел диктува на Тръмп войната с Иран (цялото интервю)

Бившият директор на Националния антитерористичен център и приближен до Доналд Тръмп Джо Кент заяви, че Иран не е представлявал непосредствена заплаха за САЩ, но Израел е тласнал Вашингтон към война, а американската политика се формира под натиск от израелски представители, лобисти и медийна среда. Според него след войните в Ирак и Сирия САЩ са се оказали на страната на ИДИЛ и Ал Кайда, като свалянето на режими и намесата в региона са довели до възход на тези организации, до съюзяване на сунитски групировки с Ал Кайда и до разрастване на „Ислямска държава“, което е наложило последваща американска военна намеса за овладяване на създадения от самите САЩ хаос.

– Джо, много ти благодаря, че ни гостуваш! Наистина го оценявам. Искам да разгледаме писмото, което публикува вчера, с мотивите за своята оставка като директор на Националния антитерористичен център, и да ти предоставя възможност да ги разясниш по-подробно. Много се говори за теб в последните 24 часа и ще ни бъде от голяма полза, ако ти лично ги коментираш. Ще прочета първия мотив. „Не мога с чиста съвест да подкрепя продължаващата война в Иран. Иран не представляваше непосредствена заплаха за нацията ни.“ „Иран не представляваше непосредствена заплаха за нацията ни.“ Как стигна до това заключение?

– Този въпрос е ключов. Щеше да бъде по-трудно за обясняване, ако държавният секретар, президентът и говорителят на Камарата на представителите не бяха казвали, че сме предприели нападение в конкретния момент, защото израелците така или иначе са щели да го направят. Това веднага оборва довода, че е имало непосредствена заплаха – че е предстояло нападение от страна на Иран. Просто не е имало такова нещо.

– Може ли да те прекъсна? Това са скорошни събития, а историята се пренаписва в реално време и 20-25 години по-късно никой няма да знае какво си видял ти, защото ще бъде заличено. Важно е да се изтъкнат нещата, които се знаят. Искам да пуснем едно от изявленията, за които говориш – на държавния секретар Марко Рубио. Беше направено малко след началото на войната и той обясни по един внимателен и прецизен начин какво се е случило. Държавният секретар Марко Рубио.

Марко Рубио: Президентът взе мъдро решение. Знаехме, че израелците ще предприемат действие, което ще доведе до нападение срещу американски войски, и знаехме, че ако не нападнем първи, преди ответното нападение, ще имаме повече жертви и вероятно повече убити. Тогава щяхме да отговаряме на въпроси защо не сме направили нищо.

– Неговото обяснение почти съвпада с твоето и не е импровизирано, а аргументирано, има логическа последователност. Казва по същество: „Не сме знаели за предстоящо нападение на Иран, а за нападение на Израел срещу Иран, и като отговор на него Иран може да нападне американски войски.“ Непосредствената заплаха, която описва държавният секретар, не е идвала от Иран, а от Израел.

– Точно така. И мисля, че изявлението повдига по-големия въпрос – кой определя нашата политика в Близкия изток и кой решава кога да воюваме. В този случай описаното от държавния секретар, а после и от президента и говорителя на Камарата на представителите, а и от развитието след това, става ясно, че израелците са подбудили нашите действия, за които знаехме, че ще предизвикат низ от събития, т.е. иранците ще отвърнат. Мисля, че имахме и други варианти. Можехме да кажем на израелците: „Няма да нападате, а ако го направите, ще ви отнемем разни привилегии.“ Мисля, че е добре да предоставяме някаква защита на Израел, но щом ще осигуряваме средствата за тази защита, ние ще определяме кога могат да нападнат някого, иначе ще губят тези привилегии.

Израелците са решили, че независимо в какво положение ще ни поставят, пак ще предприемат такива действия, а ние просто ще трябва да реагираме. Това казва много за отношенията ни, но и че има лоби, което ни натиска да воюваме. Знам, че по-късно ще го коментираме. Но пропуснахме реална възможност, имайки предвид какво знаем за иранците и как реагират конкретно на управлението на президента Тръмп. При неговото управление, особено през втория му мандат, иранците показаха, че имат добре премислен подход по отношение на стълбата на ескалацията.

Малко преди Дванадесетдневната война и операция „Среднощен чук“ иранците водеха преговори с нас, не са ни нападали. Когато президентът Тръмп се прибра в Белия дом, иранците спряха своите проксита, които ни нападаха при Байдън, защото знаеха, че е слаб. Спряха нападенията на своите проксита. Виждаха, че президентът Тръмп иска да преговаря, но още по-важно – че не е добре да се карат с него, защото той уби Касем Солеймани и Абу Махди ал-Мухандис, и победи Ислямска държава. Знаеха, че е човек на действието и с фокус върху армията, и че техните действия трябва да са добре премерени. При сегашния случай, въпреки че израелците са казали кога ще нападнат и ние не сме се опитали да им повлияем да не го правят, пак можехме да се свържем с иранците и да им кажем: „Ако нещо се случи в идните дни, няма да дойде от нас, защото искаме да преговаряме, а не да ескалираме положението.“ Иранските планове ни бяха добре известни. Знаехме, че вероятно ще ударят нашите бази в региона и нашите съюзници, знаехме и за Ормузкия проток. Всички тези неща ни бяха добре известни.

– И хутите да затворят Червено море, което още не са направили, но ще бъде катастрофално за света. За да обясним по-добре твоята позиция и хората да я разберат, ти си най-високопоставеният служител, подал оставка в този кабинет, а и въобще от доста време, което се обсъжда сериозно в публичното пространство. Една от честите теми, наред с многото клевети, които може да обсъдим, са следните нападки срещу теб след публикуването на писмото: „Джо Кент подкрепя военните действия срещу Иран. Например, той подкрепяше убийството на Солеймани и нямаше нищо против Дванадесетдневната война. По принцип няма против военните действия срещу Иран.“ Как ще отговориш на това?

– Нямам проблем да се боря срещу всеки, който заплашва страната ни. Иранците представляваха заплаха в миналото и имат способностите да застрашават Америка. В разузнавателните среди постоянно говорим за възможности и намерение – какви са възможностите на някой и какво иска да направи. Връщам се на данните, които имахме за иранците. Видяхме как контролират ескалацията при Дванадесетдневната война. Реакцията им след „Среднощен чук“ беше преднамерена. Изстреляха толкова ракети, колкото бяха нашите бомби срещу ядрените им съоръжения, и поразиха част от база в Катар, за която знаеха, че няма наши войски. Не искаха да ескалират повече, отколкото ние. Но също така, заплахата от Иран обикновено идва от неговите проксита. Ако те ни тормозят, в общи линии доктрината на Тръмп казва да ги удряме, както и техните водачи.
Касем Солеймани беше много ефективен и почитан в Иран, защото преди Тръмп президентите Обама и Буш го оставиха да изгражда прокси армии и да убива американци. Президентът Тръмп с право уби Касем Солеймани и заместника му с американска кръв по ръцете Абу Махди ал-Мухандис. Президентът Тръмп ги отстрани, но след това спря. Премахна от бойното поле двама основни играчи и така каза, че няма повече да ескалира положението с Иран, освен ако Иран не го направи. Знаеше, че ако продължим да удряме режима, само ще го укрепим. Тогава президентът направи нещо много умно – предприе решително военно действие, но го съчета с пакет от икономически санкции за максимален натиск. Можем да спорим дали трябва да прилагаме такива санкции, но притисна иранците икономически. След като ги удари и каза, „Няма да търпя, защото не съм Обама и не съм Буш – ако прекосите линията, ще ви погна“, ги подложи на икономически натиск.
Икономическите санкции изкараха иранския народ по улиците да протестира срещу властта на аятоласите, каквато изглежда нашата цел. Искаме смяна на режима от долу нагоре – народната воля да свали аятолаха и Иран да има нова и стабилна власт, с която да работим. Единственият начин да осуетим този план – не е мнение само на Джо Кент, мнозина анализатори и множество разузнавателни доклади казват същото – е да ударим режима, което само ще го укрепи. Здравият разум го казва. По себе си съдя, а сигурно и ти си така. Не харесвам Джо Байдън и Барак Обама, но ако някой от тях е президент и друга държава се опита да го свали, със сигурност ще застана на негова страна. Просто здрав разум. Ако искаме да укрепим аятолаха…

– Даже си го правил. Влязъл си в армията по времето на Бил Клинтън, за когото предполагам не си гласувал.

– Да.

– Постъпил си през 1998 г. и си бил там през цялата Война срещу тероризма. Бил си военен офицер 20 години. Ще кажа, че мразя да изтъквам нечия автобиография като отправна точка, защото идеите му са нещо отделно от нея, но в твоя случай през по-голямата част от времето си си се борил срещу иранските проксита.

– В една голяма част, да.

– Значи си бил запознат със заплахата от Иран и лично си употребявал сила срещу нея. И то доста, мисля. И съвсем доскоро си подкрепял политиката на президента. 

– Да.

– Често си го казвал публично. Всъщност си работил за него, той те е наел. Но ето кой според мен е основният въпрос – непосредствената заплаха. Президентът много пъти и на много хора е казвал, включително публично, че не може Иран да има ядрено оръжие. Сигурно го е казвал и на теб, но определено го е казвал публично – не може да имат ядрено оръжие. Питат ли го, просто казва: „Не може.“ Добре, ясно, всички са на същото мнение. Но бил ли е Иран напът да се сдобие с ядрено оръжие?

– Не. Нито преди три седмици, когато започна войната, нито през юни миналата година. В Иран е в сила религиозно постановление, фетва, което забранява разработването на ядрени оръжия. В сила е от 2004 г. насам и текстът й е общодостъпен. Също така, нямахме никакви разузнавателни данни, които да показват, че фетвата не се изпълнява или че е напът да бъде премахната. Иранската стратегия е много прагматична. Иранците са напълно наясно какво се случва в региона им и стратегията им е да не захвърлят изцяло ядрената си програма, защото видяха какво се случи с Муамар Кадафи в Либия. Той каза, че няма ядрени оръжия и че ще се откаже от тези програми.

– Дадохме ли му Нобелова награда за мир?

– Свалихме го и той беше екзекутиран от народа си по ужасяващ начин.

– Набоден на щик.

– Да.

– Мисля, че целият регион си е взел урок от този случай.

– За съжаление, неоконсерваторите и неолиберали войнолюбци преподадоха този урок на всеки в региона. И обратното, иранците знаеха, че ако кажат, че имат ядрено оръжие, независимо дали блъфират, ще им се случи същото като със Саддам Хюсеин.

– Мисля, че той беше обесен.

– Обесен от народа си, след кървава война, която по същество още продължава в Ирак. Иранската позиция, изхождаща от всичко случващо се в региона, беше доста прагматична. Не разработваха атомна бомба, но искаха да съхранят капацитет за обогатяване на уран и да държат някои компоненти, за да не бъдат лишени от тези възможности. Оценките ни са били, че биха им трябвали няколко месеца или година-две да разработят ядрено оръжие. Не защото иранците са глупави. Мисля, че можем да кажем, че въобще не са глупави. Смятам, че имат интелектуалните способности да го направят или пък просто могат да предложат огромно количество петрол на Пакистан или някой друг в замяна на ядрено оръжие. Не го правят и нямаме никакви разузнавателни данни да е така.

– Тогава защо президентът… Казал ли му е някой, че са на ръба да създадат такова? Защо при всеки разговор за Иран президентът казва: „Не искам Иран да има ядрено оръжие“? Защо е основният въпрос, щом – а ти със сигурност го знаеш, тъй като си бил шеф на антитерористична служба – не е имало разузнавателни данни, че разработват ядрено оръжие?

– По две причини. В писмото говоря за информационната екосистема. Първо, информацията се пресява от видни неоконсерватори, които симпатизират на израелската кауза. Постъпва и информация от израелски длъжностни лица през полуофициални канали. В общи линии тези хора постоянно изместват червената линия. Ако тя е „Иран не може да има ядрено оръжие“, това дава голяма възможност за сключване на споразумение заради описаната от мен иранска политика, която е: Не искаме ядрено оръжие. Това значи, че имаме основа за започване на преговори и за сключване на сделка, в което президентът е много добър.

Ако целта ти е да ни отдалечиш от споразумение и да ни приближиш към конфликт, трябва да изместиш червената линия. До голяма степен така се появи реалната американска политика на „Иран не може да обогатява уран“. Произведоха я различни коментатори – Марк Левин, Марк Дубовиц, Фондацията за защита на демокрациите и т.н. Вашингтон е пълен с произраелски лобисти, които говорят тези неща, публикуват анализи, обикалят медиите, пишат статии за „Уолстрийт джърнъл“ – че не трябва да се допуска Иран въобще да обогатява уран. Тук идва и постоянната комуникация с израелски длъжностни лица, които идват и казват, че ако се допусне Иран да обогатява уран, рано или късно ще разработи ядрено оръжие. Така се роди новата американска политика. Единственото длъжностно лице, което говореше за такава политика през първия мандат на Тръмп, беше Майк Помпео. Президентът не го е казвал по-рано, той беше последователен – казваше, че не може да имат ядрено оръжие.

Но да повторя, че такава политика оставя място за преговори, а смятам, че единствено президентът Тръмп може да проведе успешни такива, защото вече е удрял шамар на Иран. Иранците убиваха наши войници. Това е вярно и не симпатизирам на иранците и техните проксита. Президентът Тръмп изравни везните като уби Касем Солеймани и Абу Махди ал-Мухандис. Хората, които натискат за война за смяна на режима в Иран, бяха наясно с възможността за сключване на споразумение или президентът Тръмп да продължи с политиката на икономически санкции и на заплахи, че ако ни тормозят, ще ги ударим. Така хората в Иран излязоха по улиците и това е най-големият страх на режима.
Не мисля, че аятолахът се е страхувал от смъртта. Не защото е бил луд. Сигурен съм, че шиитската култура на мъченичество е изиграла роля, но смятам, че е знаел, че ако бъде убит, режимът ще оцелее, защото хората ще застанат зад него.

– Преди години си предвидил развитията, които мисля, че наблюдаваме сега. Въпреки че е трудно да разберем какво точно виждаме, сякаш точно както си го описал. Фокусирам се върху въпроса за непосредствената заплаха, защото според мен е единственото оправдание за превантивна война, което американците биха приели. Иначе изглежда като война по прищявка на Биби, която никой не иска. Никой не би я подкрепил, защото е нелегитимна. Ти казваш, че не е имало разузнавателни данни от високо ниво, до които да си имал достъп и които да са от съществено значение за такъв разговор, показващи непосредствена заплаха от страна на Иран срещу САЩ?

– Не. Освен ако ние не предприемем действия срещу Иран, които биха застрашили режима. Знаехме как биха реагирали в този случай.

– Е, разбира се!

– Но всяка държава би реагирала, ако я нападнем.

– Щом ви нападнем, ще има непосредствена заплаха за нас.

– Точно така. Но не е имало разузнавателни данни, според които примерно на 1 март иранците да ни ударят подло в стил 11 септември или Пърл Харбър, да нападнат някоя наша база. Нямаше такива данни. Повтарям, че от всичко, което знаем за иранците, те са много внимателни по отношение на стълбата на ескалацията и то само при управлението на президента Тръмп, защото го приемат много сериозно.

– Смятам, че е нужно да бъде изчистен този въпрос. Ти не си някакъв коментатор в Туитър. Довчера беше висш служител от разузнаването, който нито е враждебно настроен към президента Тръмп, нито гони някаква медийна кариера. Мисля, че си гласът на разума тук. Да обобщим: не е имало данни за непосредствена заплаха, не е имало данни, че скоро ще разработят ядрено оръжие, нито че въобще се опитват да разработват и никой твой колега не е казвал, че е виждал такива данни. Чувал ли си някой да говори за такива данни?

– Не. Но ето как работи системата. Израелски длъжностни лица – от разузнаването и от правителството – отиват при американски такива и им наговарят всякакви неща, които не са истина според нашите данни. Казват: „Това още го няма по разузнавателните канали, но ето какво ще се случи.“ И това обикновено…

– Един момент! Мислех, че американските политици вземат решения на основата на информация, събрана и проверена от наши разузнавачи. Затова имаме разузнавателни служби и наливаме там стотици милиарди годишно. А ти казваш, че израелски длъжностни лица заобикалят цялата американска държава, отиват при американски политици и им казват: „Няма значение какво казва вашата държава, ето какво знаем ние“?

– Обикновено са изкусни и казват, че това не са разузнавателни данни и ще отнеме време да се превърнат в такива. Например: „Иран е на ръба да направи атомна бомба.“ Или някаква друга тема. Често изпробват няколко, за да видят кое семенце ще покълне. Общо взето за Иран беше, че ще нападне превантивно или че ще разработи ядрено оръжие, ако не го спрем. Също и че обогатяването на уран е пътят към това и Иран ще продължи да обогатява. Този разказ се превърна в политическа линия, която пренебрегна информацията и саботира преговорите. Защото иранците казаха: „Няма да преговаряме, ако отправната точка е забрана на обогатяването на уран.“

За ядреното оръжие иранците бяха съгласни. Но дойдоха израелците, изместиха червената линия и започнаха да казват: „О, те обогатяват уран. Знаете, че така след време ще се сдобият с ядрена бомба и трябва да действаме сега.“ И как работи екосистемата? Появяват се говорещите глави по телевизиите – Марк Лавин, Шон Ханити и т.н. – и в общи линии казват същото. Появяват се и статии в „Уолстрийт джърнъл“ и „Ню Йорк таймс“, които също казват нещо подобно. Но засекретените данни не говорят за нищо такова.

– Колко странно е било за теб, след като си имал достъп до информация от най-големите и може би най-добри разузнавателни служби в света, да гледаш как някакви хора заявяват разни неща като факти, а ти да знаеш, че не са? Какво е усещането?

– Вбесяващо. Смятам, че затова малко преди да избухне тази война една част от ключовите фигури не бяха допуснати да изкажат мнението си пред президента.

– Кой не ги е допуснал?

– Мисля, че в момента ми е важно да говоря за фактите и да не споменавам имена и кой какво е направил.

– Но всеки лидер има хора, които контролират достъпа до него. Казваш, че такива хора са попречили информацията да стигне до президента?

– Нямаше сериозно обсъждане. Нашата оценка не се беше променила. Ние я изпращаме по разузнавателни канали и всички четат едни и същи данни, но казаното на президента може да бъде съвсем различно, в зависимост кой и как му го казва. Няма механизъм, който да задължава някой като Тулси Габард да отива при президента и да му разяснява какви са данните. Липсва това „сверяване на часовниците“. Или поне някой да оценява доколко е вярно казаното от израелците. Мисля, че този процес отсъстваше преди започването на втората война. Имаше сериозни обсъждания преди Дванадесетдневната война и операция „Среднощен чук“, но в сегашния случай, въпреки че мнозина няма да се съгласят с мен, решението бе повлияно от шепа съветници на президента.

– Сигурен съм, че е точно така. Знаеш по-добре от мен, но моето усещане е, че няма много хора около президента, които работят в Белия дом и които агресивно да подкрепят тази война. Мислиш ли, че повечето от основните му съветници са казали, че трябва да го направим? 

– Смятам, че хората около него са много малко и всички са единомишленици. А част от тях получават информация от екосистемата, която описах. Положението щеше да е друго, ако бяха взети предвид данните.

– Значи опорки на израелската власт, изпрани през „Фокс нюз“ и „Уолстрийт джърнъл“, са въпросната екосистема?

– Да, и израелски длъжностни лица, които казват същото – обогатявайки уран ще направят ядрена бомба.

– Мислиш ли, че ти и директорката на националното разузнаване, която довчера е била твой шеф, сте били с президента толкова време, колкото израелски длъжностни лица?

– Не знам със сигурност, защото не знам колко често израелците се срещат директно с него. Бенямин Нетаняху имаше няколко публични срещи в Белия дом.

– Седем.

– Да, доста. Също и други длъжностни лица като Рон Дермер. Те също са ходили и немалко са разговаряли с него по телефона. Техните приказки не отговарят на разузнавателните данни, в много случаи дори на тези, които израелците ни дават. Така че има явно несъответствие между данните и информацията, която се дава на президента и влияе на решенията му.

– Няма да те поставям в неудобното положение да разкриваш засекретена информация. Не мисля, че би го направил, а и не трябва, защото може да ти навреди. Като не те насърчавам да го правиш, ще кажа, че от мнозина твои колеги съм чувал, че голяма част от нашите данни по някакъв начин са „пипнати“ от Израел: или идват от него, или са изкривени от него. Не са чисто американски. Може ли да се каже нещо такова?

– Особено данните от Близкия изток. Виж, израелците са много вещи. Имат способни разузнавателни служби, от които можем да научим много за занаята. Много са добри. Но когато получим информация от наша свръзка, е много важно да знаем, че е възможно да ни е дадена с цел както да ни запознае с нещо, така и да ни повлияе. За мен информацията, идваща от висшестоящи израелци до наши висшестоящи служители, не преминава през достатъчно щателна проверка. Често е заради бюрократични процедури, но също така и защото се чувстваме добре в компанията на израелците. Мнозина са с двойно гражданство, говорят като нас и не ги чувстваме чужди. Не сме достатъчно критични към казаното от тях. Нямаме едно наум, че те имат свои цели, ние имаме наши.

Често целите ни се припокриват. В тактическо отношение са еднакви, когато се борим срещу „Хизбула“ или терористи. Но по отношение на стратегическите ни цели във война, която ще има последствия върху нашата страна, региона и световните доставки на енергия, повечето хора в Пентагона и разузнавателните служби дори сега биха казали, че имаме различни цели с израелците. Не мисля, че нашата цел е ясно определена, защото не говорим директно за смяна на режима, за разлика от израелците, които искат премахването на сегашната власт. Но не смятам, че имат план за после.

– Това беше следващият ми въпрос. Човек би казал, че ако целта е да се отстрани една власт, е нормално да се пита какво ще я замени. Задавал съм въпроса на куп хора и не съм получавал друг отговор, освен че израелците нямат план, защото не им пука. Така ли е, според теб?

– Да. Като американци е нормално да искаме ясно заявени цели и при какви условия ще приключи войната. Мисля, че тази нагласа идва от периода на войната във Виетнам. Американците искат да знаят защо отиваме на война и при какви условия ще се върнем. Ако е ясно изразено, като цяло биха подкрепили такава война. С Иран не е така. Израелците са по-различни, макар че говорят английски и културно ги чувстваме близки. Те имат много по-голяма търпимост към изтъкваните причини за започване на война и към самите войни. Израелците нямат против Иран да потъне в хаос, защото аятоласите и Революционната гвардия няма да ги заплашват, средствата към „Хизбула“ може да спрат и т.н. Един хаос в Иран не е непременно нещо лошо за израелците. Но не и за нас, за глобалните доставки на енергия, за нашите партньори в Персийския залив и за Европа, върху която ще има мигрантски натиск.

– Ще бъде катастрофа за света.

– Да.

– Малко е безочливо, след като толкова ни разправяха за смелите иранци, които трябва да спасим. Иранските общности тук, в които има много свестни хора, повтаряха същото. Но според твоите думи и според фактите, показващи, че няма план за след свалянето на режима, хората, които прокарват тази линия, нямат нищо против там да има вечна гражданска война.

– Лудост е. Ако искаме режимът да бъде свален от народа, последното нещо трябва да бъде да целим да убиваме аятолаха. Повтарям, че не бях почитател на убития върховен водач Хаменей, но той ограничаваше ядрената им програма, той спираше разработването на ядрено оръжие. Знаехме, че убийството му ще обедини хората зад режима и следващият аятолах, както говорят всички данни, ще бъде по-радикален, защото трябва да покаже на народа, че ще отговори.
В Иран винаги е имало напрежение между Революционната гвардия и духовниците начело на страната – здравословно съперничество. Лидерите на Революционната гвардия са обучени от Касем Солеймани. Повечето от тях са закалени в Ирано-иракската война, а мнозина и в битки срещу нас в Ирак. Също и в битки срещу Ислямска държава в Ирак и Сирия. Те създадоха, обучиха и въоръжиха „Хизбула“. Сериозни са и следват твърда линия – готови са и искат да се бият. Убийството на аятолаха увеличи влиянието им, защото сега могат да кажат: „Всички, които мислеха, че може да се преговаря с американците, са будали. Трябва да се бием с тях.“ Колкото повече продължава войната и убиваме по-умерените… Току-що убихме Али Лариджани, който искаше да се водят преговори и да се сключи споразумение. Повтарям, не съм почитател на Революционната гвардия и на иранците, но трябва да знаем…

– Само да уточня, че ти си се сражавал срещу техни проксита.

– Да, и съм залавял мнозина или по-лошо. Бях в групи, целящи да се борят срещу иранците и техните проксита. Това са сериозни хора. Не са свръхчовеци, хора са, но са сериозни и ако Революционната гвардия разшири контрола си и има подкрепата на народа… С убийството на аятолаха Гвардията може да каже: „Той беше умерен и вижте докъде ни докара. Дайте на нас повече контрол.“ И народът, понеже не иска да го бомбардират израелци и американци, ще си каже, че може би трябва да го направи.

– Повечето неща, които казваш, са очевидни, ако човек помисли малко. Изглежда тук има две различни цели. Описа израелската като смяна на режима, перманентен хаос и премахване на Иран като обединена държава. Вечен вътрешен хаос, без значение какви ще са последствията за света, които ще са катастрофални. Заявената от американския президент цел е Иран да няма ядрени оръжия, а той няма и не се опитва да разработва. Ако събереш тези две цели за обща мисия, за война, защото Израел е наш партньор в нея, създаваш един куп стимули за манипулации. Мисля, че Лариджани беше убит от израелците. Днес израелците взривиха катарско съоръжение за природен газ в катарското газово находище, от което се снабдява целият свят. Не минимизирам заплахата от Иран, но тук виждаме явни стъпки САЩ да бъдат приковани в тази война. Убиват преговарящия, нападат Катар, който може би е най-близкият ни съюзник в региона. Никой ли не е помислил, че може да се случи това?

– За съжаление, израелците правят каквото си искат. Продължаваме да ги наричаме „нашите най-добри партньори“, но те не биха могли да направят нищо, ако нас ни нямаше. И трябва да…

– Но те действат срещу нашия интерес по един очевиден и сериозен начин.

– Очевидно, ако заявим, че целта ни е да унищожим капацитета на Иран да обогатява уран, да унищожим балистичните му ракети и флота му, ако заявим всичките тези тактически цели и кажем, че ще излезем от войната след като ги постигнем, израелците ще имат стимул да ни приковават все повече към нея. И точно това правят. Когато израелците убиха Лариджани – май по погрешка казах, че сме го направили ние, но бяха те – иранците, независимо дали ни харесва, вече гледаха на нас и на израелците като на едно.

– Ние така го описваме.

– Израелците не биха могли да водят тази война без нас и тук се вижда колко са изкривени отношенията ни. Ако имаме различни цели, защо те направляват войната?

– Спомена нещо, което мнозина – няма да споменавам имена – от защитниците на Израел често отричат. Израел има огромна пиар служба в САЩ. Ти каза, че той не може да направи нищо без нас. Често защитниците и лобистите му казват, че Израел иска сам да води войните си и ние просто трябва да стоим настрана. Не е ли…

– Ще ми се да проведем такъв опит.

– Какво ще се случи?

– Повтарям, израелците имат много способно разузнаване и способна армия, но малка държава. Мисля, че Израел има способности да се защитава. Може да провежда ограничени операции по границите си и да извършва впечатляващи покушения срещу свои противници, така че може да се защитава. Но няма способности да сваля правителства. Не може да проведе нещо като войната в Ирак или агресивно да дестабилизира Сирия. Сериозните операции по смяна на режими, които Америка прави, Израел не може да извърши сам. Затова израелското лоби е толкова влиятелно и агресивно.

– Ще те питам и за това, защото те нападат и по този въпрос. Иска ми се да обясниш по-подробно написаното от теб, което ще прочета. Но първо един последен въпрос. Знаеш ли нещо от това да е било обсъждано преди да започне войната преди три седмици? Някой да е казал, че ако убием аятолаха, каквато май е била първата заповед, не знаем какви ще са последствията. Също и каква е целта. По принцип има ли такива обсъждания?

– Знам, че е имало преди Дванадесетдневната война. Мисля, че когато израелците са казали какво искат да направят, не е имало никакво обсъждане заради въпросната екосистема и упражненото влияние.

– В известен смисъл е леко унизително, тъй като на цялата страна беше казано, че след Дванадесетдневната война вече няма иранска заплаха. Не си го въобразявам, защото се случи миналото лято. Помниш ли тези изявления?

– Да, че операция „Среднощен чук“ е унищожила ядрените им възможности.

– Тогава как така половин година по-късно ни казват, че ядреният им потенциал е непосредствена заплаха за САЩ? Че балистични ракети с ядрени бойни глави ще летят към Маями. Първо, нямаше организиран протест срещу тези изявления. В една нормална държава хората ще излязат и ще кажат: „Чакайте, преди половин година казахте точно обратното!“ В разузнавателните среди хората питат ли се какво се случва?

– Смятам, че планирането на тези действия е било в тесен кръг и затова не е имало обсъждания. Свършен факт. Може би е имало обсъждания кога точно да се направи, но самото решение изглежда е било свършен факт. Сигурно други ще кажат, че не е било така, но нямаше обсъждания като преди Дванадесетдневната война. Големият въпрос за скептиците на операция „Среднощен чук“ беше: „Добре, ще го направим, но знаем, че голямата цел на израелците е смяна на режима. Защо мислим, че ще спрат? Дори да спрат, защо след половин година да не възобновят действия и да кажат, че и ние трябва да се върнем?“ И точно така се случи.

– Значи въпросът е бил повдигнат.

– Доколкото знам да, през юни. „Какво става, след като унищожим възможностите им да обогатяват уран и да разработват ядрено оръжие? Добре, ще го направим, но знаем, че израелците имат съвсем друга цел.“ „Среднощен чук“ трябваше да каже на израелците, че войната приключва. Но знаехме, защото самите израелци ни го казаха, че смятаха момента за подходящ да свалят режима. Те не искаха аятолаха на власт, а друго, приятелско правителство. Казахме си: „Знаейки това, знаем, че ограничените удари, които ще направим, няма да са достатъчни и в някакъв момент израелците ще се върнат и ще кажат, че трябва да ударим пак.“ Понеже мнозина от нас го изтъкнаха тогава, а и израелците го казаха, затова сега нямаше дебат. Обсъжданията са се водили при затворени врати и не са се допускали хора с възражения.

– Човек би помислил, а и съм го виждал преди, че когато възникне такъв въпрос, вземащите решения ще отидат при своите разузнавателни служби, в твоя случай при службата, която ръководи останалите, и ще поискат всички налични данни за иранската ядрена програма, всички данни за програмата им за балистични ракети, всички данни какво би се случило, ако свалим режима. Постоянно се събира и обсъжда входящата информация, нали така?

– Да. Направихме го преди Дванадесетдневната война.

– Но не и сега.

– Да, доколкото знам. Сега сигурно ще кажат, че просто аз не съм бил канен на тези срещи. Но пък имам представа как изглеждат те и дори да не съм бил, най-малкото ще знам, че са се провеждали. Повтарям, решението изглежда е било вече взето.

– Почти не искам да повдигам този въпрос, защото е много притеснителен, но трябва да попитам за последствията от военните действия под формата на тероризъм в САЩ. Сигурен съм, че ще видим такъв, но искам да попитам теб, тъй като си експерт в тази сфера, а и цял живот си се сражавал срещу иранските проксита. Понеже чуваме, че те имат свои клетки в САЩ, дали някой те е попитал в случай на война ще последват ли терористични нападения в Съединените щати?

– По този въпрос работихме с колеги на своя глава.

– Има си хас!

– Координирахме работата си с другите служби. В общи линии анализирахме способностите на иранците да провеждат нападения чрез спящи клетки. Оказаха се ограничени. Спящите клетки се поддържат трудно в днешна среда, защото трябва да комуникират помежду си, което лесно улавяме. Голямата заплаха – големите терористични организации преминават към този модел – са единаците, които през социалните медии вдъхновяват други хора. Войната в Газа има големи последствия в това отношение. „Хамас“ води много ефективна пропаганда, която намира почва сред младото население в САЩ и чужбина. В последната година имаше няколко терористични нападения в Америка заради Газа, проведени от хора, повлияни от пропагандата. Тези хора не са ирански агенти, а местни жители.

Ние казахме, че голямата заплаха в момента не е иранците да вкарат хора тук, които да направят нещо след няколко години. Възможно е, защото иранците също са способни и са опитвали такива неща в миналото. При правителството на Обама се опитаха да убият саудитския посланик в Джорджтаун. Това ни тревожи, но повече ни тревожи, че Байдън държеше границата отворена повече от четири години. Свидетелствах пред Конгреса за 18 хиляди възможни терористи, които са ни известни и които биха могли да са в страната. След това открихме още, но пазенето на архиви в правителството на Байдън беше също нескопосано и не знаем колко са влезли в страната. Влязоха милиони и не знаем колко от тях са свързани с държави, които са съседни на Иран, или са от самия Иран. Още работехме по това, като напуснах.
След началото на тези операции имахме няколко терористични атаки в САЩ, вписващи се в модела на единаци, които са били вдъхновени от някого. Колкото повече продължава войната и пропагандата се използва като оръжие, толкова повече радикализирани хора ще виждаме тук. Честно казано – и тук съм съгласен с президента Тръмп, – не мисля, че тези хора трябва да са в страната. Трябва ни по-строга имиграционна политика. Трябва да се съсредоточим върху намирането на всички, които не бива да са в страната, и да ги прогоним, а не върху външни авантюри.

– Вече си видял как след последното терористично нападение неоконсерватори го използват, за да цензурират и дори да арестуват критици на решението да се воюва срещу Иран. Сякаш контролираш и двете страни. Защитаваш война, която ще предизвика религиозна омраза, защото оправдаваш убийството на религиозен лидер, т.е. спомагаш за избухването на поколенческа религиозна война, след което държавата, в която живееш и за която не ти пука, понася последствията и когато бъдат убити американци, използваш смъртта им да оправдаеш заглушаването на хората, които те критикуват. Звучи ли логично?

– Точно така е.

– Доколко се тревожиш от бъдещи терористични нападения?

– Много. Моля се да няма такива, но е по-вероятно да има, отчитайки как бяха отворени границите. Очевидно такава пропаганда радикализира хората. Повтарям, че вече имаше нападения заради конфликта в Газа и мисля, че ще виждаме още такива. Днес два пъти направих грешката да отворя Туитър и там хора призовават несъгласните да бъдат хвърляни в затворите.

– Може и да стане.

– Ерозията на гражданските права по време на конфликт не е нещо ново, виждали сме го преди.

– Такова е правилото. Но се чудя дали някой, преди започването на тази война… Питам отново, за да съм сигурен, че разбирам отговора. Дали преди тази война, която вече е регионална, но може да стане световна, най-голямата в живота ни, някой е дошъл при теб да те пита какви са предвижданията ти за последствията й върху САЩ, например колко американци ще умрат в търговски центрове и училища?

– Ние предварително изготвяме такива оценки, това ни е работата. Но повтарям, че нямаше обсъждания преди последния случай.

– Но се тревожиш?

– Много.

– Аз също. Нека прочета най-спорния пасаж от писмото, който вече си коментирал, но ми се ще пак да го направиш, ако нямаш против. „Подкрепях ценностите и външните политики, които защитавахте в три кампании и следвахте. До юни 2025 г. разбирахте, че войните в Близкия изток са капан, който лишава Америка от ценните животи на патриотите ни и източва богатството и благополучието на нацията ни. В началото на новия Ви мандат високопоставени израелски длъжностни лица и влиятелни американски медийни фигури подеха дезинформационна кампания, целяща да подкопае платформата „Америка на първо място“ и да насърчи война срещу Иран. Този информационен балон целеше да ви накара да повярвате, че Иран представлява непосредствена заплаха за САЩ и че ако ударите сега, победата ще дойде бързо. Беше лъжа и е същата тактика, която израелците използваха да ни завлекат в катастрофалната война в Ирак, струвала хилядите животи на нашите най-добри мъже и жени. Не можем да допуснем същата грешка.“

Ти обясни какво представлява този информационен балон – не включва само „Фокс“ и „Уолстрийт джърнъл“, но и разговори и съобщения. Също и че натискът е бил огромен и не е имало противотежест – почти никой не е отишъл при президента да му разясни американската гледна точка, което е много тъжно. В края на писмото споменаваш войната в Ирак. Май ми каза, че си бил пет години там. Бил си на 11 мисии, като пет години си бил в Ирак.

– Девет от мисиите бяха в Ирак за по над половин година, така че да.

– Имал си върху какво да размишляваш.

– Да. Размишлявал съм повече, отколкото трябва.

– Просто искам да кажа нещо. Влизаш в армията на 18 години.

– Да.

– Младежките си години прекарваш там. Бил си общо на 11 мисии, като седем от тях са били в Ирак за пет години, и си стигнал до своите заключения, след като си се сражавал срещу ирански проксита. Днес казваш, „Не смятам, че войната е от полза за Америка“, и те нападат, че не си отдаден патриот и тайно симпатизираш на аятолаха. Трябва да те попитам какво е усещането.

– Обичат те само когато отдаваш чест и изпълняваш, но в мига, в който изразиш различно мнение, идват нападките. Но наистина вярвам, че Бог ме е поставил в сегашното ми положение. Подложил ме е на изпитанията в живота ми, за да ме доведе дотук. Не вярвам, че Неговият план е да стигна дотук само за да изпълнявам като добър войник. Много мои приятели ми казаха, че с моя опит ще съм по-ценен като остана в правителството. Разбирам го и съм поласкан. Но заради всичко, което съм видял, и изводите, до които съм стигнал, смятам, че има причина да съм в сегашното положение.
Някъде по време на моята трета-четвърта мисия, когато осъзнах как са ни излъгали, за да ни вкарат в Ирак и сега имаме да оправяме една голяма каша, и как всичко напомня на Виетнам – бях на 25-30 години, – се разочаровах от редица ветерани от Виетнам, които не надигнаха глас. Някои го направиха, но тези, които бяха останали на служба, както възнамерявах и аз, защитаваха войната в Ирак. Колин Пауъл беше човек, когото уважавах за службата му във Виетнам и провеждането на „Пустинна буря“. Но начинът, по който участва в лъжите, целящи да ни вкарат във войната в Ирак, и оставането му на пост и продължаването с тези лъжи, знаейки добре какво значи да си на терен и да воюваш на основа на фалшив претекст… Знаеше всичко това, но понеже вероятно е искал да бъде верен на президента и на правителство, за което е смятал, че ще оправи нещата, не каза, че не трябва да го правим.

Та на онази мисия си го спомних и си казах нещо, което може да изглежда идеалистично за някого – че ако дойде ред на моето поколение за нещо такова, ще направя всичко по силите си да не се случи. Кога взех решението? През първите две седмици от войната правех всичко възможно да се опитам да намеря начин да излезем, да се опитам да намеря информация и въобще да направя нещо отвътре. Но гледах как жертвите нарастват… Не искам да използвам за опорка нечия трагедия, но като наблюдавах как жертвите се увеличават, просто като ветеран и съпруг не издържах да стоя и да стискам зъби – беше време да опитам нещо друго. Знаех, че сегашният курс е погрешен, данните го показваха. Време беше да направя нещо различно.

– Колко трудно беше решението?

– Миналия уикенд вече беше ясно какво трябва да направя, защото посланието ни не стигаше до крайната си точка. Знаех какво ще стане, ако остана. Ако бях останал, щях да се мъча по всякакъв начин да направя нещо, но възможностите ми да бъде чут моят глас и да представя данните, които подлагат на съмнение сегашния курс, по който е поело правителството, щяха да са ограничени – нямаше да бъда допуснат. Знаех, че съм достигнал лимита на своята ефективност в това отношение.
Беше кристално ясно какво трябва да направя. Първо, не можех с чиста съвест да участвам в това, и второ, трябваше да направя всичко по силите си да го направя публично достояние, и то по начин, който се надявах да намери отклик у президента и у някои от бившите ми колеги. Разбирам, че са ми ядосани и медиите ще ги притискат, но със затъването ни в тази война се надявам да намерят време да помислят и да разберат, че още имаме време да се измъкнем. Направих го и за 77-те милиона души гласували за президента Тръмп, гласували да няма нови войни – политиката, която президентът следваше в първия си мандат, външната политика, която описвам.

Първата външна политика на президента Тръмп, с която се кандидатира и разби неоконсервативните републиканци, беше изключително прагматична: Не казваме, че трябва да сме пацифисти, а че употребата на сила трябва да бъде добре премислена. Също и че трябва да се използват всички инструменти на Америка – дипломация, икономически натиск. Повтарям, не съм го измислил аз, а президентът Тръмп. Той следваше тази политика и затова 77 милиона души гласуваха за него. Сигурно и по други причини, но да няма нови войни, Америка да е на първо място и да не кървим в Близкия изток са неща, за които хората гласуваха – дори ти води кампания за тях. Мисля, че може да ни върне към тях, ако направи оценка как сме стигнали до сегашното положение.

– След малко ще те попитам за виждането ти да решим проблема. Искам да изясня моите мотиви, без да целя да нападам някого. Тревожа се накъде върви войната и какви ще са последствията върху САЩ. Дано греша, но ето как го виждам, както може би и ти. Мисля, че това е най-сериозното нещо, което се е случвало в живота ми. Искам да го поправя и да не се случва отново. Не искам историята да се пише в реално време от лъжци, по начин да не се разбира какво се случва, след което да правим същите грешки. Принцип, който всеки родител прилага спрямо децата си – казва какво са направили и намалява вероятността да го направят пак. Но искам да наблегна на личните ти преживявания. Знам, че не обичаш много да говориш за тях и няма да те притискам. Но отстрани изглежда, че си натъжен за мъжете, които са били използвани, сред които си и ти. Чудя се, имайки предвид всичко, което си направил, и всичко, което каза, как не си огорчен от реакцията на някои хора? Как държиш настрана огорчението? 

– Мисля, че чрез моята вяра и прекрасната ми съпруга. Бог ме благославя два пъти в това отношение. Както и чрез двете ми момчета, които се надявам да ме гледат. Така че с вяра и фокус върху важното. Но също така, хората, които ме нападат… Мисля, че само 25% от хората в интернет са истински. Има много ботове – хора, на които се спускат опорки и те ги повтарят срещу заплащане, като целят да привлекат внимание. Повечето не ги приемам сериозно. Но знам, че има и бивши колеги, които харесвам, но които трябва да ме нападат, и го разбирам. Те остават там и трябва да ме дискредитират. Сега ни гледат и си водят бележки. Това не ме огорчава. Просто искам да се съсредоточа върху належащата задача, която е да спрем по-дълбокото ни нагазване в това тресавище. Повтарям, че с Ирак не сме успели да спрем навреме. Тогава не е имало такава възможност, не е имало такива независими медии, които да достигнат до много хора.

– Така е.

– Според мен сега имаме възможност. Когато свърши всичко, тогава ще се ядосвам в Туитър на коментар на човек, когото харесвам, който е писал, че съм предател. Нямаме време за това. Както каза, с тази война в момента се случват сериозни неща и президентът трябва да вземе редица трудни решения. Надявам се, че той и близките му съветници слушат и разсъждават по въпроса – това е главният приоритет.

– Изцяло се съгласявам. Не трябва да допускаме омразата към нас да ражда омраза в нас. Омразата би ни унищожила, а това се цели. Поздравявам те за тази позиция. Доста време прекарахме заедно и не ми изглеждаш като хейтър. А че не те тормози това е невероятно. Уповаваш се на вяра, което е чудесно. Мисля, че е важно да уточним защо в писмото казваш първо за войната в Ирак, после за конфликта в Сирия, който отнема живота на първата ти съпруга, че са предизвикани от Израел.

– Нямаше да има война в Сирия, ако нямаше война в Ирак. Ако не бяхме нахлули в Ирак, нямаше да има конфликт в Сирия. За израелците Сирия винаги е била голям проблем при Асад, първо бащата Хафез ал-Асад и после сина Башар, заради отношенията им с иранците и подкрепата за „Хизбула“. Звучи логично. Затова и искаха да се отърват от Асад. Войната в Ирак беше не само средство за свалянето на Саддам Хюсеин, който също беше заплаха за тях, но и за премахване на Сирия като проблем. В общи линии…

– „Асад трябва да си ходи“ беше лозунг, който се появи отникъде. Американците не са се събудили един ден и са си казали: „Имаме проблем с този офталмолог в Сирия и той трябва да си ходи.“ Това бяха приоритети на Израел, не на САЩ.

– Мисля, че и в Израел има информационен балон, защото все едни и същи организации излизат на преден план и казват: „Сега е моментът!“

– Бари Уайс, експерт по Сирия.

– „Да разкъсаме оковите!“ Трябваше да вземе властта сирийски Томас Джеферсън, само че я взе бивш лидер на „Ал-Каида“. Една от причините Сирия да бъде след Ирак е, че в Ирак се издънихме много. Свалихме Саддам, сражавахме се срещу бунтовници, сунитите по някое време се съюзиха с „Ал-Каида“, но шиитите са мнозинството в страната и те поеха властта. Шиитите, които дойдоха на власт в Ирак, са много близки с Иран. В края на войната в Ирак при правителството на Обама имаше усещането, че сме предали ключовете за Багдад на иранците, които са враждебни към нас. Касем Солеймани обикаляше из региона и финансираше проксита. Отношенията на иранците с Ирак им помагат да заобикалят санкциите. Ние похарчихме трилиони и загубихме 5000 американци там, а създадохме една шиитска супердържава.
Имаше голям натиск от израелците и от държави в Персийския залив да се отървем и от Асад, защото се образува един ирански мост от Дамаск до Техеран, който се простираше и до ливанската част, контролирана от „Хизбула“. Само че да се отървем от Асад, който е алауит, значеше да има държава пълна с ядосани сунити. Накъде щяха да се насочат? Така застанахме на страната на Ислямска държава и „Ал-Каида“. ИДИЛ излезе извън контрол и трябваше да се върнем в Ирак и Сирия, за да загасим пожара, който запалихме. Затова слагам двата конфликта заедно.

Щеше ли да има война в Ирак, без влиянието на Израел? Може би. Но той сериозно лобираше за такава. Вижте стари записи в Ютюб на Бенямин Нетаняху, който от 2002 г. лобира за смяна на режима в Ирак. А оттогава той е на власт. Ариел Шарон, израелският премиер по време на войната в Ирак, в началото не я подкрепяше, защото искаше да се фокусираме върху Иран, но към края това се промени. Но партията „Ликуд“, която движи израелската политика през по-голямата част от зрелия ми живот, подкрепяше смяната на режима в Ирак, която доведе до шиитско господство, до Ислямска държава и „Ал-Каида“, и до сирийската гражданска война. Държавата Израел, която би могла да ни бъде добър партньор… Не съм срещу Израел. Работил съм с израелци, имат много способно разузнаване и прекрасни хора, но те имат различни от нашите цели. Да ги оставим да направляват и диктуват нашата външна политика значи да правим лоша услуга за американския народ.

– Мисля, че омаловажаваш ефекта. „Лоша услуга“ значи по-скоро неудобство.

– Да, по-скоро носи опасност.

– Днес говорим за фалит, смърт, рухване на долара. Между другото, за нищо от тези неща не виня Израел, а сервилното американско ръководство, което го приема. Не го разбирам. Това ни води към най-неудобния въпрос. Не знам дали можеш да му отговориш, аз не мисля, че мога. Всичко това е добре известно за всеки във Вашингтон, макар да има хора, които да се преструват, че не е така – лъжците. Знае се от произраелски настроените и от антиизраелски настроените. Не мисля, че дори се обсъжда дали са истина тези неща. Тъй като е ясно, че правителството на Нетаняху ни е бутнало в тази война и е избрало момента на избухването й… Нали така?

– Доверявам се на Марко Рубио.

– И аз. Бил ли е обсъждан вариантът, който спомена в началото? Дали се обсъжда сега?

– Не знам за такова нещо.

– Добре, следвам логическата нишка. Що за натиск се изисква да накараш президент да направи нещо, срещу което е водил кампания в продължение на десет години? Какво е нужно да се направи?

– Иска ми се да знаех. Има две основни обяснения по този въпрос. Едното е медийният информационен балон, спонсорите, изкривената информация от израелците, която описах. Другият вариант е по-мрачен. Още не знаем какво се случи в Бътлър. Не знаем какво се случи с Чарли Кърк. Не казвам, че израелците са виновни за тези неща, а че на много въпроси не е отговорено. Също така, има достатъчно данни, които говорят, че вероятно президентът Тръмп се чувства застрашен.
Например, не ни беше позволено да питаме дали има връзка между случилото се с Асиф Мърчант, нает от иранците със задача да дойде в Америка и да вербува хора, които да убият президента Тръмп… ФБР е било прикачило агент към него и тези неща вече са публична информация. Арестуват го и два дни по-късно снайперист стреля по президента Тръмп. Агентът, когото ФБР е прикачило към Мърчант, е разговарял с него по въпроса да убият президента по този начин. Арестуват Мърчант и два дни след това е стрелбата в Бътлър.

Според официалната информация Крукс, който стреля по президента, е загадка. Не знаем нищо за него, не можем да пробием устройствата му или не намираме нищо там. Не е позволено да се задават въпроси за Томас Крукс. Службата на генералния инспектор към Департамента за вътрешна сигурност е блокирана да не разследва случая в Бътлър и медиите го отразиха. Твоите разследващи журналисти откриха, че Крукс е бил активен онлайн, говорил е с различни хора. Защо не разследваме тази следа?

– Опит за убийство на кандидат-президент.

– Да, а имаше и още един опит. Има и данни за пробиви в охраната на президента Тръмп през последната година. Имаме и ужасяващото публично убийство на Чарли Кърк, което не ни позволяваха да разследваме. Чарли Кърк беше сред най-близките съветници на президента Тръмп и беше много против война срещу Иран. Беше в Овалния кабинет малко преди Дванадесетдневната война. Не бях близък с Чарли, макар че той ме подкрепи като се кандидатирах за Конгреса. Познавахме се, а последният път, когато го видях, беше на стълбите в Западното крило на Белия дом. Поздравих го, а той ме погледна и каза на висок глас – бяхме в сравнително тясно пространство: „Джо, спри войната срещу Иран.“ Каза го на висок глас.

– Беше директен.

– И тръгна, мисля, че към Овалния кабинет. Един от близките съветници на президента Тръмп, който гласно защитаваше позиция срещу войната с Иран и за преосмисляне на отношенията ни с израелците, беше публично убит, а не ни позволяваха да разпитваме по случая. Просто е факт, който трябва да бъде проучен.

– В какъв смисъл не са ви позволявали да разпитвате по случая?

– Казаха ни, че Робинсън е самотен стрелец и е възможно да е така. Но Антитерористичният център участва в разследване, от което ни отрязаха. ФБР каза, че ни е спряло, защото е искало да прехвърли всичко на щатските власти на Юта, че информацията е чувствителна и т.н. Имаше много неща, които не можахме да проучим. Имаше връзки, които можехме и трябваше да разследваме. Не правя никакви заключения.

– Така е.

– Не казвам, че има връзка между това и онова, а че има въпроси без отговор. От съобщенията, които станаха публично достояние, научихме, че Чарли е бил под натиск от страна на произраелски спонсори. Повтарям, че е убеждавал президента Тръмп да не води война срещу Иран. В края на Дванадесетдневната война знаехме, че израелците ще искат отново да воюваме. Имаме опитите за убийство на президента Тръмп, пробивите в охраната му, случилото се с Чарли Кърк…

– Може ли да коментираме по-подробно Чарли Кърк? Защото ме смущава това, което казваш – първо, напомнянето, че беше убит, но и че потвърждаваш медийни публикации отпреди няколко месеца, че твоята служба е била спряна да разследва убийството. Не разбирам защо някой би отказал помощ от американска служба, която има много опит в събирането на информация. ФБР и Министерството на правосъдието казаха, че е случай, който щатските власти в Юта трябва да разследват, и освен това е решен – има отпечатъци по оръжието. Но ФБР участваше.

– Да, но в общи линии то прехвърли всичко на щата Юта.

– Така създаде прецедент във федералните разследвания на престъпления.

– Да. А задачата на Националния антитерористичен център е да разследва за потенциални връзки с чужди държави. Ако не намерим такива, се оттегляме. Без да навлизам в подробности, ще кажа, че имаше още какво да разследваме.

– Смяташ, че е имало следи да разследвате за чуждестранни връзки в убийството на Чарли Кърк, но ФБР и Министерството на правосъдието са ви казали да прекратите работа?

– В общи линии спряха достъпа ни до информация. Виж, дори не казвам, че със сигурност е имало чуждестранни връзки. Имаше данни, които трябваше да разследваме. Ако не знаете какво представлява едно полицейско разследване, имате сто следи, проучвате ги и 99 от тях излизат безполезни. Имахме следи, които да проучим, преди да отхвърлим чуждестранна намеса, но ни спряха да ги разследваме.

– Нещо такова ми изглежда невероятно да се случи. Знаех, че се е случило, но не и чак така, както го описваш. Ще ми се да чуя оправданието им. Можеш ли да споделиш каква точно причина ви изтъкнаха, за да спрат една федерална разузнавателна служба, Националният антитерористичен център, да разследва убийство, когато има следи?

– Бюрокрацията може да убие такива неща по всяко време. Сравнително рано отрязаха достъпа ни до файловете и възможностите да изпращаме хора. В началото имахме свои хора в работната група, но тя бе разтурена след първата седмица. В общи линии ни казаха, че ще ни върнат, ако открият чуждестранни връзки, които трябва да проучим. Междувременно бяхме изровили някакви следи.

Повтарям, не правя заключения, но имахме следи, които трябваше да проучим, преди да кажем, че сме свършили нашата част. Но ни казаха, че вече не можем да работим по случая. Имахме спор и по някое време ни позволиха да продължим работа. Но скоро след това на нашите запитвания към ФБР за предоставяне на информация от други служби – споделянето на данни е съществена част от работата ни – вече не получавахме отговор. Или пък, както смятам, не се правеха нужните усилия да ни отговорят. Става въпрос за основна информация, която всеки компетентен служител в Юта и ФБР може да ни предостави, с която да ни помогне да проучим намерени от нас следи, които да потвърдят или отхвърлят чуждестранна дейност. Не че някой е казал директно да не проучваме някоя следа, просто на запитванията ни не беше отговаряно от службите, към които ги отправяхме.

– Не мога да си представя добро оправдание на това. Може би пропускам нещо, но ето гледната точка на един неспециалист: случва се нещо ужасно, държавата има за задача да разследва такива неща, има служба, която разследва такива случаи, но й пречат да го прави – не искаме да разберем. Защо човек с почтени стремежи не би искал повече информация?

– Особено, след като хора са публикували в интернет какво е предстояло. Голяма част от оправданието да ни спрат да разследваме беше: убиецът е заловен, отпечатъците му са по оръжието, има клип как скача от покрива – случаят е ясен. Добре, дори той да е убиецът, ами хората, които са знаели предварително? Има основни въпроси, на които трябва да се отговори. Не е ядрена физика, всеки трезвомислещ би ги задал. В общи линии, след като заловиха заподозрения и намериха отпечатъците му по пушката, казаха: Край на разследването, щатът Юта вече поема, няма какво повече да се търси. А ние имахме толкова следи, които трябва да се проучат. Повечето от хората, които са знаели предварително, мисля, че са американски граждани и е задача на ФБР да ги проучи, но и ние имахме още какво да проучим за потенциални чужди връзки, без да твърдя, че е имало такива. Имахме още работа, но ни попречиха да си я свършим.

– Сърцето ми заби лудо от всичко това. Искам зрителите да си дадат сметка за две неща. Първо, казваш ли неща, които не можеш да докажеш? Не. Второ, имаш ли някакъв тъмен мотив да искаш да разбереш повече за това убийство, да разследваш? Не мисля, че разумен човек би измислил такъв тъмен мотив, защото това ти е била работата. Това е работата на държавата. Мисля, че хората, които са попречили на събирането на информация, трябва да обясняват защо са го направили. Въпросът е към тях: Защо не искате да знаете? Не знам дали знаеш отговора, но хората, които предварително в интернет са говорили за убийството на Чарли Кърк, дали ли са задоволителни отговори при разпитите на ФБР?

– Нямам представа. Смятам, че след като са знаели, че Чарли ще бъде убит… Не говорим за случайни хора, които примерно са писали такива неща под всяка публикация на TPUSA, а за нещо повече. Не знам докъде биха довели тези следи. Но не е имало арести. За мен има още много работа. Коментарите могат да са публикувани откъде ли не. Това трябва да се разследва от ФБР или от Антитерористичния център, ако са публикувани зад граница. Не съм виждал да се полагат усилия в тази насока. Сигурно ще кажат, че разследването продължава, но вече минаха няколко месеца. Защо не е направено?

– Това тревожи ли те?

– Много. Не познавах толкова добре Чарли, но той е емблематична фигура. Създаде движение, говореше на милиони млади американци, които гласуваха за президента Тръмп, и като цяло беше чудесен човек – съпруг, баща. Как може човек да не го харесва? Но също така, беше убит на публично място. Да, това предизвика съпричастност, движението му се разрасна и т.н., но също и желание за справедливост – да се разбере какво се е случило. Яд ме е, че ми попречиха да го направя. Днес вече не е позволено да питаме и говорим за това. Смятам, че е лудост. А и какво значи, че има хора и организации, които не ни дават да разберем? Сигурно сега подготвят отговора си и ще кажат: „За да не издъним процеса срещу Робинсън.“ А уж беше лесен и не трябваше да се тревожим за него, отпечатъците му са върху пушката и т.н.
Хора са коментирали публично, че са знаели, че ще бъде убит. Като човек, участвал в разследването, ще ви кажа, че има много неща, които трябва да бъдат проучени. Блокираха ни всеки път, като питаме. Или някой издаваше нещо на „Ню Йорк таймс“, те започваха да ни досаждат и ги гонехме. Много е разочароващо, особено заради ролята, която Чарли изигра в движението MAGA и за избирането на президента Тръмп, че няма по-сериозни усилия да се разкрие истината и да се въздаде справедливост.

– Мислиш ли, че ще има справедливост?

– Моля се да има. Дано това интервю помогне. Знам, че ще ни нападнат за него.

– Не знам защо и се съмнявам… Опитвам се да не казвам нищо, защото не знам отговорите. Но искам да бъдат намерени, защото вярвам в справедливостта и обичам Чарли. След всичко, което каза, как някой би те нарекъл откачен или зъл? След всички твои думи не виждам как някой би могъл да те нападне. Е, ще има такива. Спомена за докладвани пробиви в сигурността на президента. Знам за един случай и ще те попитам дали е истина. В медии се появи информация, че хора от охраната на премиера Нетаняху на два пъти са били залавяни да поставят някакво устройство на служебния автомобил на президента за извънредни ситуации. Не знам дали е истина. Ти чувал ли си го?

– Четох в медиите, но не знам дали е вярно. Случаят, при който президентът, вицепрезидентът и членове на кабинета са отишли на вечеря във Вашингтон, а активистите от „Код Розово“ са знаели предварително и са резервирали маса в същия ресторант… Това е трудно да се направи – да научат мястото, да резервират маса, в известна степен ресторантът да им помогне. Изглежда ми като нещо показно – мога да те пипна когато си поискам. Да, смятаме „Код Розово“ за откачалки, но и случаят говори, че има проблеми с охраната на президента. Няколко седмици след това въоръжен полицай, който не е бил на смяна и не е в охраната на президента, изскача отнякъде и се здрависва с него. Сигурно е патриот и просто е искал да стисне ръката на президента, но случаят доби популярност, а какво ни говори?

Пак ще кажа, че президентът Тръмп е много умен. Мисля, че има дарбата да претегля голям набор от информация и да взема ключови стратегически решения. Когато вижда, че има проблеми със своята охрана, особено след случилото се в Бътлър и други опити за покушение, и когато е видял случилото се с Чарли, е възможно някъде в главата му да се зароди мисъл, че може би няма избор и могат да наранят него и семейството му. „Щом не могат да опазят мен…“ Смятам, че президентът е много смел. Не мисля, че се притеснява толкова за своята сигурност, в Бътлър го видяхме. Но обича семейството си, а то е голямо. Може да не мисли за себе си, но мисли за семейството си. Виж, може би просто президентът е бил заблуден от информационния балон и така сме стигнали дотук. Но също така има вариант да е принуждаван, заплашван, което също да влияе на решенията му.

– Ако работиш по подобен случай в друга държава и като експерт, какъвто очевидно си, ти дам същата информация, която ми сподели, ще кажеш ли, че такъв вариант изглежда налудничав? 

– Не, с тези данни ще кажа, че този вариант измежду всичките, в зависимост как го гледаш и тълкуваш, се превръща в най-възможния. Бихме спорили много по него, но никой не би го отхвърлил. Зад тази информация има нещо, което трябва да бъде проверено.

– Проверяват ли го?

– Повтарям – смятам, че не. За Крукс твоите разследващи журналисти намериха повече информация, отколкото цялата държава.

– Отговорът, който получих от ФБР, беше толкова враждебен, че ме смущава до ден днешен. Много ме обърква, тъй като идеята ми въобще не беше такава, каквато я изкараха. Намерихме информацията, публикувахме документален филм… Имал е интернет активност, а се твърдеше обратното. Не беше атака срещу ФБР, защото всичко се е случило при предишното правителство и предишния директор на ФБР. Филмът не е партийна поръчка. За сегашния президент аз агитирах, гласувах и го харесвам от много години. Не е атака срещу него. Но получих истеричен отговор.

– Да.

– Не преувеличавам. И това ме обърква. Ти имал ли си такива преживявания?

– Имаше враждебност към мен от ФБР. Част от нея беше просто съперничество. Същото е и в армията, така че това ми е ясно.

– Да не се бъркаш в работата им.

– Да, „Ние сме ФБР, какво знаеш ти?“. Но ние имахме роля в разследването и агресивното им спъване на нашата дейност смятам, че отиваше отвъд нормалното бюрократично съперничество между служби. Имаше и такова, но блокирането на информация за нас и после стремежът им да ни изритат от случая бяха изненадващи. Същото беше с Бътлър. Когато започнахме да задаваме въпроси… Тъй като стрелбата се случи при правителството на Байдън, смятах, че с новата власт вече ще стигнем до истината. Но нямаше грам любопитство за случилото се. Нямаше и търпимост към важни въпроси, които задавахме, като: Вашият агент, който е бил прикрепен към Мърчант, поддържал ли е връзка с някого в Бътлър? Базови въпроси, които всеки следовател би задал. Но не, двете неща не били свързани, не може да се пита за това, въпреки че има данни, които трябва да се проверят.

– Наистина ли?

– Да. Тогава казаха, че Мърчант се разследва и не можем да се месим в този случай. Към този момент вече…

– Не разбирам нещо обаче. Изглежда ми като измислено правило – не ти е позволено да събираш информация за нещо, което може да се застъпи с друг случай, който не е пряко свързан. Кой го е измислил?

– Много е измислено. Как въобще ще разследваш нещо при това положение?

– Къде са учили право? Когато попитах за това, казаха, че нещо такова би могло да прекрати дело. Дело може да се прекрати по всякаква причина. Това нов стандарт ли е? Как въобще ще се разследва нещо?

– Така е, ние просто искахме да стигнем до истината.

– Обясни на нас, хората, които не сме вътрешни и не сме добре запознати с процеса, защо е всичко това. Срещу сегашния президент бе направен почти успешен опит за покушение, и то съвсем наскоро, а не се проучва разгласена информация, която всички знаят, че е налична. Например, записът от камерата на стрелбището, където се е упражнявал Томас Крукс, който ще покаже дали е бил сам, е наличен, но не го публикуват. Какво би могло да бъде обяснението? 

– Знам до какво води – хората си правят собствени изводи и се появяват откачени конспиративни теории, които обикновено са по-лесни за „оборване“, разпространяващите ги са обявявани за луди и така не се отговаря на въпросите.

– Извинявай, може ли да го повториш за хората, които не са живели във Вашингтон? Постоянно се опитвам да го обяснявам, защото се случва най-малкото от убийството на Кенеди насам. Това е сериозна, постоянно прилагана тактика, която ти обясни по-добре от всеки. Можеш ли да го повториш?

– В общи линии не даваш никаква информация по тема, по която очевидно трябва да има такава. Ти спомена запис с Крукс на стрелбище. Нормалното е да се вземе записът и да се види какво има на него. Ако не искаш да го разгласяваш, мълчиш или казваш, че не може да се пита за него. Тогава отникъде се появяват хора и започват да вадят свои заключения. Поне половината от тях ще бъдат много далече от истината, ще са мошеници или ботове, и човек ще си каже: Тези, дето питат за записа от стрелбището, са луди по конспирациите, НЛО и какво ли не. Така се отклонява вниманието от нещото, което искаш да прикриеш – всички се фокусират върху откачалките. И когато някой зададе разумен въпрос, го смятат за луд.

– Надявам се зрителите да си изрежат тази част и да си я пускат всеки ден, защото това е един от основните начини разузнавателните служби и правоохранителните органи да влияят на общественото мнение, на изборите, на възприятията за случващото се, но най-вече – така прикриват своето собствено поведение от обществото.

– Да.

– В първите дни на новото правителство, мисля, че беше на 23 януари, точно след встъпването му в длъжност, президентът подписа изпълнителна заповед за пълното разсекретяване, за публикуването на всички документи, свързани с покушението срещу президента Джон Кенеди през ноември 1963 г. И освен тях, документите, свързани с разследванията на убийствата на Мартин Лутър Кинг и главния прокурор Робърт Кенеди. Не мисля, че всички документи за Кенеди са публикувани.

– Трябваше да бъдат. Така пише в изпълнителната заповед.

– Тя е закон.

– Президентът го каза и подписа такава заповед.

– Може би не можеш да го коментираш.

– Да.

– Искам да кажа, че знам, но не от теб, че не се е случило. Защо нещо от 1963 г. е още засекретено? Всичко това е лудост и е обидно за гражданите. Аз съм на средна възраст, а дори не съм бил роден тогава. И не мога да ги видя? Вбесяващо е и убива демокрацията. Какво би могло да оправдае задържането на документи, които по закон би трябвало да бъдат публикувани и са създадени преди няколко поколения?

– Според мен дълбоката държава, машината – както искате я наречете, – не крие нищо в документите за Кенеди, защото едва ли убийците са написали някъде „На този ден убихме Кенеди“ и това да седи някъде. Не се е случило и не смятам, че там има нещо разтърсващо. Но системата не иска да свикваме, че може бързо да се разсекретяват документи. Не иска някой президент да каже: „Ето изпълнителната заповед, разсекретете, защото хората искат.“ Хората в системата не искат да се случва максимално бързо. Така ни казват следното: „Добре, може президентът ни да е издал законна заповед, но тук има вътрешноведомствен процес. Всяка служба трябва да провери дали не се засяга течащо разследване, дори документите да са от 1963 г. или по-стари.“ Не искат да смятаме, че можем просто така да получим достъп до подобна информация.
Ще има случаи, в които няма да е уместно да се разсекрети нещо отпреди седмица, например. Мисля, че американският народ е наясно. Но до голяма степен въпросът опира до власт. Бюрокрацията, когато президентът каже да се разсекрети нещо, без значение какво, нещо отпреди десетилетия, не може да го позволи ей така, иска да го контролира. Така работят бюрокрацията и кариерните бюрократи. Казват на политиците: „Не можем да го направим сега, но по някое време ще удовлетворим по-голямата част от искането.“ Но в процеса успяват да го задушат. В крайна сметка няма никаква прозрачност или тя е ограничена. Смятам, че това е играта тук. Не искат да мислим, че като изберем президент, той автоматично ще реформира бюрокрацията.

– Фактът, че държавата не смята за нужно да ти казва какво прави, въпреки че ти я издържаш, отменя идеята за съгласието на управляваните. Как да се съгласиш за нещо, за което не знаеш нищо? Но нещо повече, трови ядрото на обществото, защото лъжата е основен грях. Лъжите раждат лъжи и като раково образувание унищожават тялото, в което живеят. Ако те е грижа за тялото, т.е. за тази страна, и се надяваш да отгледаш внуците си тук, трябва да го оправиш. Наистина мисля, че радикалното изговаряне на истината е единственият път към това. Болката и униженията, които вървят заедно с изговарянето на истината, са малка цена спрямо цената, която неизбежно ще платим, и то може би скоро, ако не го правим. Не мисля, че използването на толкова много лъжи е устойчив модел.

– Не е. И ако хората не смятат, че гласът им на избори има значение, т.е. да се избере човек, който да осъществи промяна, вървим към много мрачно място.

– Разбира се.

– Хората ще загубят вяра в системата, която се основава върху вяра. Провеждаме избори, за които се надяваме да са честни и справедливи, макар че и там имаме проблеми. Когато изберат твоя кандидат, ще можеш да контролираш държавата, която народът издържа и която уж се ръководи от хората, за които си гласувал. Те трябва да изпълняват твоята воля или най-малкото да работят в полза на твоя интерес.

– Точно така.

– Но в момента не се случва.

– Така е. Искам да завърша с нещо положително. С теб говорим за това цял ден. Без да навлизаме в подробности, всеки, който следи отблизо и мисли трезво, разбира, че войната срещу Иран крие риск Съединените щати да загубят много. Не мисля, че бихме могли да надценим последствията от нея. Не съм истеричен, десет години съм размишлявал по въпроса, защото оттогава натискат за война. В момента изглежда, че нямаме изход. Но тази сутрин ти ми каза по един дълбокомислен начин, който ми вдъхна надежда, че според теб изход има. Ще те оставя да обясниш как могат Съединените щати да излязат от войната без големи загуби на своите интереси и реноме. Също и без големи поражения върху правителството, защото политическата цена е шокираща. Не е най-важното нещо, но наистина пораженията са големи. Какво е решението?

– Ще са нужни драстични мерки. Добрата новина е, че според мен президентът Тръмп е способен да го направи чрез силата на своята воля. Той има едва ли не специалното умение да вдъхва живот на идеи, да осмисля голямо количество информация и да намира лостове за влияние. В момента е ясно, че конфликтът ще продължи по сегашния начин и експоненциално ще се влошава, особено ако говорим за безусловна капитулация, войски на терен и дори нещо още по-лошо. Президентът Тръмп…

– По такъв курс ли сме поели?

– Неизбежно. Ако искаме безусловна капитулация, какво значи това? Повтарям, президентът е умел в такива ситуации и може да дефинира собствена безусловна капитулация. Той командва. Завърших писмото си с: „Вие държите всички карти.“ Наистина ги държи. Той е влиятелен и уважаван лидер. Мисля, че първо трябва да реши основния проблем – действията на израелците. Трябва да отиде при тях, може би с нов екип дипломати, и да им каже: „Стига толкова. Ще ви защитаваме, няма да допуснем да валят ракети по вас, но приключвате с нападенията. Това е наша война, ние плащаме за нея, ние пускаме кръв, тя не е ваша. Ако продължите с нападателните операции, излизаме. Дори ако продължите, ще започнем да изтегляме елементи от вашата отбранителна система и ще сте сами.“ Трябва да бъдат директни и убедителни.
Много хора, които харесват израелците, ще кажат, че не можем да го направим, че е погрешно, че са под огън и т.н. Но ако не решим проблема с нашите отношения с израелците, дори да сключим временно примирие сега, скоро след това ще се озовем в същото положение. Първото, което президентът трябва да направи, е да реши основният проблем – израелците са извън контрол и направляват цялата война. Агресивно да ги накара да спрат.

– След всичко, което преживя, доколко реалистично ти се струва?

– Ще бъде трудно, но президентът Тръмп може да го направи. Може да се обади на израелския премиер и да го заведе на масата на преговорите. Може да го принуди, наистина го вярвам. Мисля, че само президентът Тръмп може да го направи. Оттам, щом израелците спрат… Засега още имаме силни съюзници в Персийския залив – емирствата, катарците, саудитците, бахрейнците, оманците. Те невинаги са на едно мнение, но са ни стабилни партньори. Мисля, че трябва да ги използваме и да сменим дипломатите, за да водим с иранците преговори от позицията на силата, докато можем, и да сключим примирие. Да измислим как да спрем убийствата и разрушенията – не само в тези държави, не само загубата на животи, но и рухването на глобалната енергийна система. Да отворим Ормузкия проток и да гарантираме използването на петродолара.
Сега не сме ограничили петрола за китайците, те си го получават, и го плащат в юани, а не в долари. Щом накараме израелците да спрат, започваме агресивно да преследваме икономическите си интереси. Единственото хубаво тук е, че икономическите ни интереси се застъпват с тези на държавите от Персийския залив, включително Иран. Иранците също искат войната да спре и да възстановят енергийния си сектор и да го оздравят. Върху това сътрудничество, което ще отвори Ормузкия проток и ще възстанови енергийния сектор, можем да изградим мир.

– Трябва да премахнем някои санкции.

– Да.

– Защо не го правим? Подложени са на санкции от десетилетия, а според неоконсерваторите те не са повлияли на „ядрената им програма, която ни заплашва“. Какъв е доводът за тях? От десетилетия са им наложени. Не виждам каква е ползата за нас.

– Наскоро вдигнахме санкциите на Сирия заради смяната на режима там, а президентът й е бивш лидер на „Ал-Каида“.

– Защото е произраелски настроен.

– Сигурен съм, че бихме могли и сега да го направим, ако имаме полза от това. Не само ще ни помогне да спрем войната, но и като условие да ги вдигнем можем да поискаме да извършват всичките си трансакции от възродената си петролна индустрия в долари. Доларът трябва да оцелее, ако искаме да оцелее страната ни в сегашното си състояние. В този случай вдигането на санкции съвпада с националните ни интереси. Сигурно този план може да има множество разновидности, но ако президентът Тръмп не го приложи и не реши проблема с израелците, всякакви преговори с иранците и които и да е други… Ако не обуздаем израелците, никой няма да ни приема сериозно.

– Защо да го правят?

– Именно. Колкото повече продължава войната… Повтарям, не харесвам никой от властимащите в Иран, но колкото повече ирански лидери убиваме, толкова по-малка е вероятността да се появи тамошен Томас Джеферсън. Няма да стане да убием 15 лидери и 16-ият да бъде един умерен ирански Томас Джеферсън.

– Изглежда ми, че някои от тези проведени удари са извършени с намерението да бъде невъзможно постигането на споразумение. Това ме води към едно от най-тъжните неща досега, наред с други – бомбардирането на девическото училище, намиращо се до иранска военна база. САЩ признаха, че сме го направили, но се чудя какви са били зададените координати на ракетите и откъде са дошли. Възможно ли е да са дошли от Израел?

– Не знам.

– От официални публикации и според данни от предишни конфликти можеш ли да кажеш, дали е възможно да се е случило? Знаеш ли за американски удари в миналото, за които са използвани предоставени от Израел координати?

– Да, с тях споделяме множество разузнавателни данни.

– Разбира се. Значи е възможно, макар никой да не е казвал нищо по въпроса, координатите да са ни били дадени от Израел? А и защо да не е така? Започнем ли да правим такива неща, умишлено или не, е много трудно да се измъкнем.

– А и от начина, по който израелците водят войната в Газа и на други места, се вижда, че го правят по различен начин от нас. Америка определено прави грешки. Като човек, който е бил на терен, ще ви кажа, че американците, понякога почти в свой ущърб, правят всичко възможно да не допуснат цивилни жертви. Понякога дори рискуваме собствените си животи, за да опазим невинни цивилни. Отново се връщаме към нашите отношения с „партньор“, който има съвсем различни заявени цели от нашите, но и различен стандарт на водене на бой. Това е много опасно за нас.

– Да си партньор на държава с различни цели и различно поведение на бойното поле?

– И различни порядки и средства.

– Как би описал израелското отношение към убиването на невинни хора?

– Виж, израелците са в трудно положение. Като човек, който се е сражавал толкова време, мисля, че ги разбирам. Ако бях израелец, сигурно щях да имам същите възгледи. Щях да си казвам: „Щом така или иначе ще се бием срещу тях, няма значение, че край тази база има цивилно население, трябва да си свършим работата.“ Разбирам го. Но също така е важно ние да разбираме „партньорите“ си. Щом ще сме партньори, трябва да сме наясно. Само защото говорят английски, мнозина са учили тук и имат двойно гражданство, не значи, че ще воюваме по същия начин. Трябва да сме ясни по въпроса, а мисля, че не е така. Ако ще провеждаме общи операции с израелците, те ще трябва…

Видяхме какво се случи в Газа. Някой може да каже, че е ужасно, друг, че просто така стоят нещата, но е факт – израелците се бият по този начин. Трябва да ни е ясно, че ще продължат да се бият така и че на нас ще се гледа като на съучастници и партньори в това. Повтарям, че за нас е опасно. Тактическите ни цели са ясно заявени – да унищожим балистичните ракети, ядрената програма, флота, армията. Това са военни цели. Но в момента сме партньори с израелците, които се целят много повече в невоенни цели.

– Доста щедра оценка за мотивите им – казвам го като комплимент. Въобще не съм съгласен с теб, но аз не съм участвал във войни. Ти се опитваш да покажеш тяхната гледна точка, дори да не си съгласен с нея, както предполагам. Мисля, че това е начинът да се оценяват нещата – да се разгледа другата гледна точка, дори да ни е омразна.

– Виж, в Близкия изток човек си има работа с неприятни хора. В целия свят има такива. Ако ще правиш нещо там, трябва да приемеш факта, че ще има неприятни хора. Има една класическа реплика на президента Тръмп, съвсем от началото, когато беше попитан дали смята Путин за убиец. Той отговори: „Разбира се, но и ние сме такива.“

– Прав е.

– Логичен и ясен. Повтарям, че затова президентът Тръмп има уникалните качества да реши този проблем. Мисля, че има способността да разглежда нещата от различни ъгли едновременно, да намира лостове за влияние и да осъзнава ясно какво е най-доброто за американските интереси. Такива трябва да сме.

– Очакваш ли отново да разговаряш с президента?

– Бих се радвал. Разговаряхме, преди да напусна.

– Как мина?

– Чудесно. Е, не беше най-страхотният разговор на света. Казах му защо напускам, изслуша ме и се държа почтително.

– Така ли?

– Да. Беше мил. Винаги е. Мисля, че се разделихме приятелски. Зрял човек съм, разбирам, че с начина, по който си тръгнах и написах писмото, елементи от кабинета ще ме нападат и ще опитат да ме дискредитират. Но мисля, че президентът слуша. Не непременно мен и теб, но мисля, че слуша различни хора. Мисля, че по същество знае, че войната не върви добре и трябва да намери начин да се измъкнем.

– Определено си зрял човек и ми се ще да има повече такива хора. Благодаря ти за отделеното време.

– Благодаря, Тъкър.

– За нищо. Джо Кент.