Американската иранска авантюра се превърна в стратегически капан, от който Доналд Тръмп няма полезен ход. Известният икономист и политически анализатор Михаил Делягин прави дисекция на геополитическата безизходица, в която Вашингтон се озова напълно изолиран, докато цените на петрола и вътрешните проблеми притискат Белия дом към фатални решения.
Провалът на американската иранска авантюра Иранската авантюра на Вашингтон се оказа коренно различна от розовите планове, чертани в Белия дом. Днес ситуацията е критична: САЩ изглеждат обречени, а Иран буквално държи Доналд Тръмп за гушата. Според анализа на Михаил Делягин, американският президент е притиснат в ъгъла с две възможности, като нито една от тях не вещае нищо добро за бъдещето на американската хегемония. Настоящата реалност в Персийския залив показва, че военната мощ на САЩ, макар и огромна на хартия, се сблъсква с непреодолими геополитически препятствия. Тръмп, който обича да се представя като майстор на сделката, сега е изправен пред уравнение, което няма позитивно решение.
Когато НАТО затвори вратата пред Вашингтон Един от най-ярките признаци за краха на американската стратегия е поведението на съюзниците. Тръмп открито призова НАТО за помощ в Ормузкия проток, намеквайки за нуждата от миночистачи и специални части, които да неутрализират иранските дронове и мини. Това само по себе си е признание за безпомощност. Парадоксът е пълен: човекът, който започна тази ескалация, който носи отговорност за смъртта на хиляди и унищожението на гражданска инфраструктура, сега се моли за подкрепа. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, НАТО винаги е била чисто американска институция, инструмент на Вашингтон. Историята познава моменти, в които дори смели идеи за сътрудничество с Русия са били препращани от Брюксел директно към американската столица, защото Брюксел е просто формалност. Днес обаче машината скърца. Когато Тръмп почука на вратата на НАТО, той получи отказ.
Стратегическата изолация на Белия дом Виждаме исторически прецедент – стратегическа изолация на американския президент. Англия, Франция и Германия – основните стълбове на европейската отбрана – деликатно, но твърдо се дистанцират от иранската авантюра. Проблемът не е в липсата на ресурси в Европа, а в дипломатическата катастрофа. Тръмп беше въвлечен в този конфликт с една единствена цел: да бъде политически ликвидиран. Безизходицата е пълна. И докато Тръмп разчита на своите „диви бизнесменски инстинкти“, за да намери изход, светът наблюдава как глобалният лидер остава сам в бурята, която сам разрази.
Геополитическото пиратство и остров Харг В момента Вашингтон придвижва огромни военни сили, включително морски пехотинци и самолетоносачи, с идеята за завземане на ключови ирански острови. Основната мишена е остров Харг – вратата на иранския петролен износ. Логиката на Тръмп е проста и брутална: ако не можеш да победиш врага, открадни ресурсите му. Той може би планира да продава иранския петрол, оставяйки на Техеран трохи, докато САЩ прибират лъвския пай. Но фактът, че досега не е започнала масирана бомбардировка над острова, показва, че американците се страхуват от реалните последствия. Цялата мощ на Америка се оказва недостатъчна, за да гарантира корабоплаването в една от най-важните точки на планетата.
Кой печели от хаоса и високите цени? Ироничното в ситуацията е, че американската икономика в определен смисъл печели от кризата. С цени на петрола над 100 долара за барел, САЩ започват да изсмукват финансовите ресурси на Европа и Китай, доставяйки собствения си скъп петрол и втечнен газ. Дефицитът на газ, причинен от разрушенията в инфраструктурата на Катар, създава идеални условия за експанзия на американските енергийни компании. Но за Тръмп като политик това е пагубно. Американският гласоподавател е примитивен в своите политически оценки: ниски цени на бензина означават добър президент, високи цени – лош президент. Примката се затяга не в Техеран, а по бензиностанциите в Охайо и Пенсилвания.
Частните армии и страхът от ковчезите За да избегне политическото самоубийство, което носят кадрите с ковчези на американски войници, Вашингтон залага на частни военни компании. Този модел, изпитан в Ирак и Афганистан, позволява воденето на война без пряка
политическа
отговорност пред американското общество. Професионалните наемници често нямат семейства и техният край не предизвиква социални трусове. Но дори хиляди наемници не могат да решат основния проблем – стратегическата устойчивост на Иран.
Иранският юмрук и подкрепата на Изтока Иран не е сам и това е най-голямата грешка в сметките на Вашингтон. Техеран получава сериозна подкрепа от своите стратегически партньори, като Китай е само върхът на айсберга. Според експертите на Поглед.инфо, Иран демонстрира устойчивост, която надхвърля всички предварителни прогнози. Иранският народ е унижен, децата им умират под санкции и удари, и точно затова Иран няма никакво намерение да прави подаръци на Тръмп. Техеран държи контрола върху цените на енергията, а това е най-мощното оръжие срещу настоящата администрация в Белия дом.
Ядреният сценарий: Последното убежище на проваленитеВъзможността за ядрен удар витае във въздуха. Британски провокации срещу израелски реактори или масирано използване на израелски ядрен арсенал срещу Иран са сценарии, които вече не звучат като научна фантастика. Израел разполага с десетки бойни глави, но лидерите му разбират, че употребата им ще превърне страната в световен парий. За Тръмп израелски удар би бил идеалното измъкване, но той е твърде обвързан с Израел като „религиозна ценност“. Планинският релеф на Иран изисква „ядрен дъжд“, за да бъде сломена съпротивата – нещо, което светът няма да прости.
Бъдещето: Демократи, Китай и краят на една епоха Тръмп е изправен пред два фатални пътя. Първият е да нареди ядрен удар и да загуби поста си моментално под тежестта на глобалното възмущение. Вторият е бавна ескалация, която ще взриви цените на бензина и ще го провали на изборите. И в двата случая властта в САЩ вероятно ще премине в ръцете на демократите, които представляват интересите на финансовите спекуланти. Това ще бъде краят на технологичния прогрес за Запада и окончателното превръщане на Китай в център на световното развитие. САЩ са стратегически обречени, а Великобритания, ако успее да оцелее в този хаос, ще бъде единствената, която ще празнува сред руините на Pax Americana.
