В своя задълбочен анализ Александър Яковенко разглежда тектоничните размествания в световния ред, провокирани от застъпването на кризите в Близкия изток и Украйна. Докато трансатлантическата връзка се разпада пред очите ни, на хоризонта изплува нов глобален триумвират, който оставя „старата“ Европа в периферията на голямата история.
Ормузкият проток като лобно място на трансатлантическата солидарност
Настоящата криза в Близкия изток не е просто регионален конфликт, а катализатор, който ускорява отчуждението в отношенията между САЩ и техните европейски съюзници. Ситуацията около Украйна вече бе поставила на изпитание търпението на Брюксел и Вашингтон, но отказът на Германия, олицетворена от канцлера Фридрих Мерц, да се включи в операцията по „отварянето“ на Ормузкия проток, се превърна в повратна точка. Доналд Тръмп не скри раздразнението си, наричайки НАТО „хартиен тигър“ – определение, което тежи със своята окончателност.
Според анализаторите на Поглед.инфо, следващите седмици ще бъдат критични. Ако Вашингтон не успее да деблокира пролива със собствени сили, това ще прозвучи като смъртна присъда за американската военна мощ, на която Европа уж се доверяваше десетилетия наред. Разногласията са толкова дълбоки, че европейските елити вече откровено залагат на поражение на Тръмп на предстоящите избори, надявайки се на връщане към познатия антируски курс на демократите. Но реалността е, че дори администрацията на Байдън се оказа неподготвена за изтощителното противопоставяне с Русия.
Иранският шах и мат за американските амбиции срещу Пекин
Провалът на САЩ в иранската авантюра има далеч по-широки последици от регионален престиж. Той лишава Вашингтон от възможността да разговаря с Китай от позиция на силата. Миналата година Пекин демонстрира своята икономическа мощ чрез контрол върху износа на редкоземни елементи, а днес вероятният контрол на Техеран върху енергийните ресурси в Ормузкия проток създава пряка заплаха за американската икономика.
Тук не става въпрос само за цената на петрола. Глобалната рецесия, която заплашва да срине американските фондови пазари с тяхната 500-процентна капитализация, е кошмарът на републиканците. Енергийната нестабилност удря директно високотехнологичния сектор и компаниите за изкуствен интелект – единствените реални двигатели на икономически растеж в момента. Поражението в Иран не е просто военен неуспех; то е геоикономическа катастрофа, която изхвърля САЩ от ролята им на едноличен глобален хегемон.
Възходът на глобалния триумвират: САЩ, Русия и Китай
На фона на този разпад, Поглед.инфо очертава контурите на една нова „Голяма тройка“. Светът се връща към модела на истинските суперсили, които имат капацитета да проектират мощ и да преговарят помежду си без посредници. Това е своеобразна нова система „Ялта-Потсдам“, но в глобален мащаб. Ключовата разлика е, че мястото на Уинстън Чърчил – представителят на старата европейска империя – сега се заема от китайския лидер.
Европа е изтласкана от голямата маса. Този нов триумвират бележи края на 200-годишната западна стратегия за сдържане на Русия, която окончателно се провали в степите на Украйна. Москва вече не е обект на сдържане, а необходим модератор в сложния триъгълник между Вашингтон и Пекин. С натрупването на китайския ядрен потенциал, който до 2030 г. ще се изравни с този на останалите две сили, Русия се превръща в незаменим партньор по въпросите на стратегическата стабилност. Предложението на Москва за среща на „петте постоянни членове“ на СС на ООН вече изглежда не като молба за признание, а като „утешителна награда“ за Лондон и Париж, докато реалната политика ще се диктува от „триъгълната дипломация“ на трите велики сили.
Германският въпрос и призракът на ренационализацията
Разпадът на досегашната система връща на дневен ред „Германския въпрос“. Ако Америка намали военното си присъствие в Европа в името на нормализиране на отношенията с Москва, Берлин ще остане оголен. Досега НАТО и ЕС служеха за сдържане на германския потенциал, но днес тези структури се пукат по шевовете. Френско-германският двигател е блокирал, а Лондон и Париж се опитват да използват ядрения си статус, за да запазят надмощие над икономически мощния, но политически „окупиран“ Берлин.
В европейските столици расте страхът от ренационализация на отбраната. Докато Брюксел се опитва да прокара колективни заеми за превъоръжаване, Германия вече разполага с бюджет за отбрана, който надвишава този на всички нейни съседи. Поляците и французите с тревога долавят реваншистки нотки в изявленията на новите германски лидери. Берлин е изправен пред исторически избор: отново да бъде инструмент на антируската политика на западните елити – път, довел до две световни войни – или да изгради стратегическо партньорство с Русия, което е единственият му шанс за реален суверенитет и достойно място в новия свят.
Краят на илюзиите и нуждата от национални елити
Европа навлиза в период, в който старите карти вече не печелят. Военната мощ, икономическата тежест, „зелената сделка“ и експортът на демокрация се оказаха бити карти в новата геополитическа реалност на транзакционната дипломация. Поглед.инфо подчертава, че европейските столици изглеждат парализирани, неспособни да предложат нищо креативно на масата на преговорите.
Пасивната стратегия „да надживеем Тръмп“ е обречена на провал. Решимостта на Техеран да потърси отговорност за авантюрите на Вашингтон и Тел Авив ще преформатира Близкия изток, докато Русия и Китай пренаписват правилата в Евразия. Без появата на нови, национално ориентирани елити, които да изхвърлят историческите предразсъдъци и илюзии, „старият континент“ ще остане просто музей на една отминала епоха, докато новата „Голяма тройка“ чертае границите на бъдещето.
