Покачването на световните цени на енергоносителите, предизвикано от хаоса в Близкия изток, наля свежи приходи в руската хазна, но една огромна сума остава недосегаема. Анализаторът Александър Бабицки разкрива парадоксалната ситуация, при която милиарди долари от продажбата на руски петрол в Индия остават блокирани в местни банки под формата на неконвертируеми рупии.
Енергийният бум и горчивият привкус на печалбата
Световната конюнктура в началото на 2026 година изглежда благоприятна за руския енергиен сектор. Кризата в Близкия изток изстреля цените на петрола и газа нагоре, превръщайки руските суровини в изключително търсена стока. Санкциите, макар и формално съществуващи, остават на заден план пред глада за ресурси. Парите текат към държавната хазна, но тук идва голямото „но“, което помрачава общия ентусиазъм. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, огромна част от тези приходи – особено тези от индийското направление – на практика не влизат в руската икономика. Те стоят блокирани под жаркото слънце на Индия, превърнати в местна валута, която Русия не може да използва пълноценно.
Ситуацията е повече от странна: петролът е доставен, Urals се продава на рекордни цени, достигащи 99 долара за барел, но реалното заплащане е илюзорно. Неотдавнашното изявление на Сентил Кумар от Резервната банка на Индия само потвърди мащаба на проблема. Властите в Делхи тепърва обмислят дали да позволят използването на натрупаните депозити в рупии за нещо различно от купуване на акции в местни компании. Това означава, че руските активи са заложници на индийската финансова система.
Парадоксът на дедоларизацията и „мъртвите“ милиарди
Bloomberg още в средата на 2023 година предупреди, че приходите от продажбата на руски петрол се трупат в индийски сметки със скорост от 1 милиард долара на месец. Общата сума вече се оценява на главозамайващите 40 милиарда долара. Западните медии не пропускат шанса да се подиграят, сочейки това като пример за провала на опитите да се заобиколи доларовата система. И макар в техните думи да има доза пропаганда, проблемът за Москва е съвсем реален.
Русия стана най-гласовитият поддръжник на разплащанията в национални валути в рамките на БРИКС, виждайки в това инструмент за изграждане на многополюсен свят. Към края на 2025 година 90-95% от транзакциите с Индия и Китай вече са извън доларовата зона. Но докато с Китай схемата работи, Индия се оказва особен случай. Нейната валутна политика забранява износа на рупии извън страната, за да се предотврати изтичането на капитали. Така Русия продава все повече и на все по-високи цени, но получава цифри в индийски банки, които не носят никаква полза за вътрешния пазар или за нуждите на фронта.
Схеми с криптовалути и опити за „осребряване“
Разбира се, Русия не стои със скръстени ръце. През последните години се появиха информации за различни схеми, целящи да „измъкнат“ парите от индийския капан. Използваха се посредници в Близкия изток, купуваха се криптовалути през трети страни, плащаха се огромни комисионни, за да се конвертират рупиите в рубли. Андрей Костин от ВТБ потвърди съществуването на подобни механизми, но те са капка в морето на фона на натрупаните 40 милиарда.
По-голямата част от средствата остават в Индия. Вариантите за тяхното използване са крайно ограничени. Инвестирането в индийски инфраструктурни проекти или държавни ценни книжа звучи добре на хартия, но дивидентите отново се изплащат в рупии. Получава се затворен кръг, в който парите на Русия работят за индийската икономика, а не за руската.
Има пари, но няма стоки: Търговският дисбаланс
Най-логичният изход би бил Русия да купува индийски стоки с тези рупии. Тук обаче удряме на камък. Търговският оборот е силно изкривен: от 70 милиарда долара общ оборот в края на 2025 г., износът на Русия (основно енергоресурси) е 65 милиарда, докато индийският внос е едва 5 милиарда. Индия предлага основно текстил, чай и смартфони, които Москва вече получава в достатъчни количества от Китай.
Истинският интерес на Русия е към високотехнологичните стоки, но индийският пазар в това отношение е ограничен или Делхи се страхува от вторични западни санкции. Експертите на Поглед.инфо посочват, че този дисбаланс прави рупиите практически безполезни за нуждите на модернизацията и отбраната.
Призив за разследване: Къде спа правоприлагащият блок?
Ситуацията предизвиква все по-остри критики в руското общество. Политическият коментатор Андрей Пинчук задава неудобния въпрос: защо тези пари не се използват за създаване на съвместни производства в Индия – например за дронове или системи за електронна война, от които бойците на фронта имат отчаяна нужда?
Вместо конкретни проекти, чуваме само общи приказки от гиганти като „АвтоВАЗ“ за „голям потенциал“. Според Пинчук това не е просто икономическа грешка, а потенциално престъпно бездействие. Той призовава Следствения комитет и Сметната палата да разследват кои конкретни чиновници от „икономическия блок“ са допуснали руските активи да бъдат „скрити от самите нас“. По същество тези 40 милиарда в Индия не се различават от активите, блокирани на Запад – и в двата случая Русия не може да ги ползва за националните си интереси.
Ненадеждният съюзник и уроците на историята
Индия, макар и стратегически партньор, винаги поставя своите интереси на първо място. Историята помни как при натиск от страна на Доналд Тръмп Делхи лесно се отказа от сътрудничество с Русия в полза на САЩ. Както отбелязва Алексей Зубец, Индия е място, където е изключително лесно да се губят пари.
Грешката на руските преговарящи е, че не са договорили условията за използване на валутата още „на брега“, преди танкерите да потеглят. Тактиката „първо ще влезем в боя, пък после ще видим“ може да работи в политиката, но в икономиката тя води до милиардни загуби. Русия плаща висока цена за своята роля в изграждането на многополюсния свят, докато нейните партньори се възползват от ситуацията. Въпросът е колко дълго може да продължи това „спонсориране“ за сметка на руския народ и бъдещето на страната.
