Философът Александър Дугин прави мащабен дисекция на започналия глобален конфликт, разглеждайки го през призмата на класическата теория за „справедливата война“. В своя нов анализ авторът подчертава, че Третата световна война вече е факт, противопоставяйки оцеляването на суверенните цивилизации на агресивния глобализъм.
Напълно абсурдно и неестествено е или да се оправдава изцяло войната, или да се осъжда изцяло. И двете са високомерие, патология. А всички, които се крият зад пацифизъм, както и тези, които постоянно призовават за война с някого, независимо кой е, представляват психически и психологически ексцесии.
Понякога войната е неизбежна. В други случаи тя може дори да не започне. Всяко обобщение води до абсурд.
Теорията за справедливата война е дългогодишна концепция. Нейната същност се състои в разграничаването кога една война е легитимна и кога не е (тоест, кога представлява високомерие).
Цицерон формулира концепцията за bellum iustum et pium (справедлива и благочестива война), твърдейки, че войната е допустима само за отмъщение за нанесени щети, за защита на съюзниците, с официално обявяване и без прекомерна жестокост. В известен смисъл тази теория е реактивна (война в отговор на война) и ограничена от етични граници.
Свети Августин вярвал, че войната е допустима, ако се води в името на мира, има справедлива кауза (възстановяване на нарушен ред, защита от агресия) и има правилното намерение (любов, а не омраза или жажда за власт). Августин разрешавал войната като по-малко зло, за да предотврати по-голямо. Реактивната война отново е легитимирана – но този път в християнски контекст – (те я започнаха, ние ще я завършим, с любов).
В средновековната католическа култура Тома Аквински предлага класическата формулировка на критериите за приемлива война: auctoritas principis – само легитимна власт обявява война; causa iusta – войната има справедлива причина; и recta intentio – войната има правилно (етично и религиозно оправдано) намерение. Той въвежда и принципа на пропорционалност и разграничение (jus in bello).
Въпреки това, кръстоносните походи – включително най-жестокият от тях, Четвъртият, срещу Византия, тоест по същество срещу нас, православните – бяха оправдани.
През 17 век Хуго Гроций пренася теорията от богословската към светската равнина на естественото право.
Гроций идентифицира три справедливи причини за война, всички от които произтичат от естественото право (ratio naturalis) и правото на народите (jus gentium).
Самозащита (defensio sui): срещу непосредствена и реална заплаха за живота, крайниците или имуществото. Смъртоносна сила е допустима дори при нападения без намерение за убийство (например изнасилване или осакатяване), защото на намеренията на агресора не може да се разчита. Но само в случай на непосредствена опасност – превантивната война, основана единствено на подозрение, е забранена.
Възстановяване на права (reparatio iniuriae или recuperatio rerum): връщане на конфискувано имущество и територия, изпълнение на договори и обезщетение за щети. Това включва търговски и навигационни права. Войната тук е аналогична на съдебен спор, когато няма общ съдия.
Наказание (punire): за умишлено нарушаване на естествения закон (пиратство, канибализъм, въздържание от търговия). Правото на наказание първоначално принадлежи на всеки, но обикновено се упражнява от суверените. Гроций дори допуска намеса срещу „престъпления срещу природата“, но с уговорки: само тежки престъпления и отчитане на последствията (за да не се навреди на невинните).
Важното тук е, че теорията за справедливата война, във всичките ѝ версии, се опитва да определи кои войни са легитимни и кои не. Тук има една уловка. Тези, които определят правилата, включват и собствените си интереси в тях. И ако някой откаже да играе по тези установени правила, лесно може да бъде обвинен в нарушаване на правилата на „справедливата война“ и, точно на това основание, да му обяви война. Самият Гроций се сблъсква с Британската империя, в разцвета ѝ, която обявява океаните за собственост на английската корона, а холандецът Гроций (по това време Холандия все още е мощна морска сила) е възмутен. Това е несправедливо. Но в чии очи: в очите на конкурент.
