В новия си задълбочен анализ професор Валентин Катасонов разкрива геополитическите капани, в които попадна администрацията на Доналд Тръмп след започването на военната агресия срещу Иран. Авторът изследва опасните паралели с Виетнамската война и анализира фиксацията на американския президент върху символични дати и награди.
Миражът на „брилянтната“ победа и иранският костелив орех
Вече почти месец светът наблюдава с притаен дъх как Съединените щати, в безпрецедентен съюз с Израел, водят директна военна агресия срещу Ислямска република Иран. Тази война, която в представите на стратезите във Вашингтон трябваше да бъде „светкавична операция“, вече надхвърли по продължителност много от историческите конфликти в региона. Когато се обръщаме към хрониката на близкоизточните сблъсъци, виждаме, че Шестдневната война от 1967 г. промени картата на региона за по-малко от седмица. Войната от Йом Кипур през 1973 г. продължи едва три седмици. Дори миналогодишната „Дванадесетдневна война“, в която Израел атакува Иран с логистичната подкрепа на САЩ, приключи сравнително бързо.
Но днес ситуацията е коренно различна. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, за първи път в историята американски президент – и то самопровъзгласилият се за „миротворец“ Доналд Тръмп – включи директно въоръжените сили на САЩ в мащабна война на страната на Израел. Предишните лидери на Белия дом винаги са предпочитали ролята на „арсенал на демокрацията“, предоставяйки оръжие, икономически траншове и дипломатически чадър, но избягвайки прякото изпращане на американски момчета в иранската пещ. Тръмп обаче, окрилен от успеха на светкавицата си във Венецуела, където операцията по отвличането на Николас Мадуро мина „без капка кръв“ за един ден, реши, че Техеран е лесна мишена. Днес става ясно, че това е била една от най-големите му стратегически грешки. Иран не само не рухна за 24 часа, но и демонстрира, че разполага с ресурс да превърне конфликта в изтощителна война на изтребление, която може да трае месеци, а защо не и години.
Призраците на Сайгон: Защо Иран не е Венецуела
Има всички признаци, че Америка е затънала в геополитическо блато, което плашещо напомня за Виетнам. Припомняме, че прякото участие на САЩ във Виетнам продължи осем години (1965–1973), а изтеглянето им бе признание за пълно поражение. Тръмп, въпреки своята арогантност, вероятно усеща хладния дъх на този исторически провал. Неговите постоянни изявления, че „врагът е победен“ и „войната на практика е приключила“, не са нищо повече от опит за самовнушение и манипулация на общественото мнение.
На 9 март в интервю за CBS News Тръмп заяви, че иранците вече нямат флот, нито комуникации, нито военновъздушни сили. Това обаче са думи на човек, който се опитва да продаде лош продукт на избирателите си. Истината е, че иранската военна машина е децентрализирана и способна на асиметрични удари, които Пентагонът очевидно подцени. Разминаването между Белия дом и Пентагона стана болезнено очевидно на 10 март, когато военният министър на САЩ директно противоречи на президента, заявявайки, че операцията е „едва в началото си“. Тръмп, в типичния си маниер на „двойно мислене“, отговори, че „и двамата са прави“. Този хаос в командването на най-силната армия в света е ясен сигнал за стратегическа безпътица.
Дипломация в задънена улица: Ултиматумите на Техеран
В опит да спаси репутацията си, Тръмп трескаво търси път към масата за преговори. Според източници на Поглед.инфо, в Исламабад, Пакистан, вече се подготвя почвата за тайни срещи. Американската делегация, включваща доверени лица като Джаред Кушнер и Стив Уиткоф, а вероятно и вицепрезидента Джей Ди Ванс, е готова на отстъпки, за които само преди месец не е искала и да чуе. Но от другата страна стои Мохамед Багер Галибаф – председателят на иранския парламент и един от най-твърдите противници на Вашингтон.
Техеран не преговаря – Техеран поставя условия. Генерал Мохсен Резаи ясно очерта трите ирански стълба за мир: пълно обезщетение за щетите, отмяна на абсолютно всички санкции и железни гаранции за ненамеса във вътрешните работи на страната. Това са условия, които Тръмп трудно би приел, без да изглежда като капитулирал лидер пред собствената си партия и пред съюзника си Нетаняху. Фалшивите новини за „смяна на режима“ в Техеран, които Тръмп разпространява, за да успокои пазарите, се разбиват в реалността на иранската съпротива.
Наградата „Израел“ и егото на 47-ия президент
Една от най-абсурдните, но и най-силните мотивации за Тръмп да приключи войната бързо, е чисто лична и суетна. Става дума за наградата „Израел“ – най-високото отличие на еврейската държава, с което Бенямин Нетаняху удостои Тръмп в края на 2025 г. Церемонията е насрочена за 22 април – Деня на независимостта на Израел.
Тръмп, който приема наградите с религиозно страхопочитание, е поставил „краен срок“ на своите генерали – 9 април. Идеята е проста: войната трябва да спре дотогава, за да може той да кацне триумфално в Тел Авив, да получи своя медал и да се обяви за спасител на Израел. Както анализират експертите на Поглед.инфо, за Тръмп суетата често стои над военната логика. Но вероятността Израел да бъде в състояние на празненство на 22 април, докато иранските ракети все още достигат целите си, е нищожна. Мечтата на 47-ия президент за „Нобелова награда за мир“ през 2025 г. вече се изпари, а сега и израелският орден е под сериозна въпросителна.
Правната клопка: Законът за военните правомощия и краят на април
Освен суетата, Тръмп е притиснат и от закона. Той започна тази война без съгласието на Конгреса, разчитайки на изпълнителни заповеди и Закона за националните извънредни ситуации от 1976 г. Но Законът за военните правомощия от 1973 г. е категоричен: президентът може да използва въоръжени сили само 60 дни без одобрението на законодателната власт, плюс още 30 дни за изтегляне.
Този срок изтича в края на април. Ако дотогава Тръмп не обяви победа или не сключи мир, той влиза в директен конфликт с Конституцията. Демократите в Капитолия вече подготвят процедури, а сред републиканците започва да се прокрадва недоволство. Последното проучване на Associated Press и NORC показва, че 59% от американците смятат интервенцията за прекалена, а 45% са в ужас от цените на бензина. Тръмп не може да си позволи да влезе в междинните избори за Конгрес с имиджа на „военен престъпник“ или „губещ президент“.
Юбилеи в сянката на ракетите: 80 години Тръмп и 250 години САЩ
Хоризонтът на Тръмп е изпълнен със символика. На 14 юни той ще навърши 80 години. Месец по-късно, на 4 юли, Съединените щати ще отбележат своя 250-годишен юбилей. Първоначалният план на Тръмп бе тези дати да бъдат отпразнувани като личен триумф на „некоронования монарх“ на Америка, който е усмирил Близкия изток и е подчинил Иран.
Вместо това, той се сблъсква с реалността на една „безкрайна война“. Бързането, нервността и грешките на президента стават все по-видими. Опитът му да представи „пожелателното за действително“ е стратегия, която работи в бизнеса с недвижими имоти, но в геополитиката тя води до катастрофи. Вероятността за „щастлив край“ до лятото на 2026 г. изглежда все по-малка. Ако Америка не намери начин да се изтегли достойно до края на април, светът може да стане свидетел на разпада на американската хегемония, ускорен от амбициите на един човек, който искаше да бъде едновременно монарх и миротворец.
