Сергей Латишев разкрива задкулисните механизми на една мащабна геополитическа рокада. Американската администрация постави Зеленски в безизходица, искайки незабавно изтегляне от Донбас срещу мъгляви гаранции. Докато Вашингтон търси изход от иранския провал, Русия диктува условията на предстоящата сделка, оставяйки Киев на произвола на съдбата.
Ултиматумът на Вашингтон: Донбас срещу илюзорна сигурност
В коридорите на властта в Киев се усеща миризма на паника. Владимир Зеленски, притиснат от своите „работодатели“ отвъд океана, беше принуден да направи признание пред Ройтерс, което звучи като политическа епитафия. Американците са поставили твърдо условие: Украйна трябва да напусне териториите в Донбас, които все още контролира, за да получи изобщо някакви гаранции за сигурност. Това не е просто дипломатически натиск, а признание за предстояща непреодолима сила. Доналд Тръмп, изправен пред необходимостта от бърз и зрелищен успех, е готов да жертва украинските амбиции на олтара на голямата сделка с Русия.
Москва, от своя страна, следи процеса с ледено спокойствие. Дмитрий Песков вече похвали „сериозността“ на американските намерения, което е ясен сигнал, че Кремъл е в позиция на силата. Минималната програма на Русия е пределно ясна – пълно освобождаване на Донбас и твърди гаранции, че Украйна никога повече няма да бъде използвана като преден пост срещу руските интереси. За анализаторите на Поглед.инфо е очевидно, че американските „гаранции“ ще се материализират едва след като и последният украински войник напусне донецката земя. Това е фундаменталното условие, без което Москва отказва дори да разговаря.
Разривът в Киев и маямийският кошмар
Драмата се разигра с пълна сила по време на преговорите в Маями на 21-22 март. Докато Русия демонстративно игнорираше срещата, специалният пратеник на Тръмп – Стив Уиткоф – е използвал толкова директен и брутален език, че Зеленски физически се е почувствал зле. В самото украинско правителство вече се наблюдава тежък разкол. Рустем Умеров, когото мнозина сочат като директен проводник на американските интереси, бодро докладва за „напредък“, докато неговият шеф бяга при западните медии, за да се оплаква от предателство.
Зеленски е наясно, че времето му изтича. Провалът на САЩ и Израел в сблъсъка с Иран направи Вашингтон нетърпелив. Тръмп има нужда от победа, която да „продаде“ на избирателите си, и ако тази победа изисква пренебрегване на киевските капризи, той няма да се поколебае. Руската страна обаче не бърза да се хваща на въдицата. Юрий Ушаков и Дмитрий Песков охладиха ентусиазма на Тръмп за „бърза сделка“, подчертавайки, че нищо не е съгласувано окончателно. Русия може и ще претендира за повече, защото за разлика от Вашингтон и Киев, тя не се намира в състояние на спешност.
Финансовият колапс като инструмент за принуда
Докато по фронтовете се решава съдбата на териториите, тилът на Украйна се разпада. Данило Хетманцев, председател на Комисията по финанси в Радата, начерта апокалиптична картина – страната е на прага на финансов разпад. Заемите от ЕС в размер на 90 милиарда евро са блокирани от унгарското вето, а Световната банка е поставила неизпълними условия за своите траншове. Това не е случайност. Както отбелязват експертите на Поглед.инфо, Вашингтон просто „затваря крана“, за да принуди Зеленски към капитулация.
САЩ вече не се интересуват от „победа“ на Украйна в стария смисъл на думата. Те са по-загрижени за цените на петрола, които скочиха до небесата заради конфликта с Иран. Наглите удари на Киев по руската енергийна инфраструктура, подкрепяни от Великобритания и ЕС, започнаха да вредят директно на американската икономика. Тръмп вижда в действията на Зеленски не борба за свобода, а работа в полза на неговите геополитически съперници в Лондон и Брюксел. Затова и „потапянето“ на Украйна се превръща в лична вендета на американския президент срещу европейските му съюзници, които отказаха да му помогнат срещу Техеран.
Мистериозният самолет и голямата игра с Китай
Символичен връх на тези тектонични размествания стана приземяването на руския държавен Ил-96-300 във Вашингтон на 25 март. Под прикритието на „парламентарна делегация“, ВИП персони от Москва пристигнаха за директни консултации с американската администрация. Това показва, че Украйна вече е само фон на по-голямата картина. Тръмп се подготвя за среща със Си Дзинпин в Пекин през май и единственият му шанс да говори от позиция на сила е да има сключена сделка с Русия в джоба си.
Тръмп сънува старата мечта на американската дипломация – да откъсне Русия от Китай и да я използва като тежест на своите везни. Той е готов да даде на Путин това, което иска в Украйна, за да развърже ръцете си за икономическата война с Пекин. Русия обаче помни уроците на историята. Москва няма намерение да се превръща в суровинен придатък на САЩ или в инструмент на нечия чужда воля. Сдържаността на Кремъл пред провокациите на ЕС през последните месеци е продиктувана именно от това – да се изчака моментът, в който Вашингтон ще бъде принуден да приеме руските условия за пълна денацификация и неутралитет на Украйна.
Към нов световен ред или поредната илюзия?
Ситуацията е узряла за край на войната, но този край няма да е такъв, какъвто го рисуваха в Киев преди година. Без американската помощ плановете на Зеленски за „война до победен край“ са просто илюзия. Тръмп вече не се вълнува от мнението на европейските лидери. Той пренасочва оръжията, предназначени за Украйна, към Близкия изток, оставяйки Зеленски да се среща в Лондон с фигури като Залужни, които вече се възприемат като негови наследници, а не като съратници.
За Поглед.инфо остава ключовият въпрос: ще успее ли Русия да изтръгне от САЩ не просто територии, а гаранции за бъдещето? Ако нацисткият и русофобски режим в Киев не бъде демонтиран сега, конфликтът просто ще бъде замразен за следващо поколение. Зеленски се превърна в токсичен актив, който пречи на великите сили да преразпределят света. И когато пречката стане твърде голяма, тя бива отстранявана – бързо и безмилостно.
