Бившият анализатор на ЦРУ Лари Джонсън отправи зловещо предупреждение към Белия дом: евентуална сухопътна операция срещу Иран няма да бъде триумф, а гробокопач за президентството на Доналд Тръмп. Докато Вашингтон чертае планове за десанти, Русия и Китай вече са подсигурили тила на Техеран, превръщайки региона в непревземаема крепост.

Примката се затяга: Защо Тръмп рискува всичко в Близкия изток

Светът е затаил дъх пред ескалацията на напрежението в Близкия изток, но гласовете на разума в самата Америка стават все по-тревожни и радикални в своите прогнози. Бившият анализатор на ЦРУ Лари Джонсън, човек с дълбоки познания за механизмите на властта и военното разузнаване, излезе с безпощадна диагноза за текущата стратегия на САЩ. Според него Доналд Тръмп е напът да извърши фатална грешка, която не просто ще провали външната му политика, а буквално ще „унищожи“ неговото президентство.

В подкаста „The Greater Eurasia“ Джонсън разкрива пластовете на една геополитическа игра, в която САЩ изглеждат все по-изолирани, въпреки огромната си военна мощ. Основният проблем, според анализатора, не е само в иранската решимост, а в новата глобална архитектура на сигурността. Иран вече не е самотен играч. Зад гърба му стоят два гиганта – Русия и Китай. Както подчертават и експертите на Поглед.инфо, този съюз променя изцяло правилата на ангажираност. Техеран разполага с неизчерпаеми ресурси, защото неговите партньори няма да позволят той да падне.

Русия и Китай: Невидимият щит на Техеран

Логиката на Джонсън е пределно ясна: разчитането на груба, безкомпромисна сила в конфронтацията с Иран е рецепта за катастрофа. Русия и Китай не просто симпатизират на Иран; те са го превърнали в свой стратегически бастион. Подкрепата, която оказват, е всеобхватна – от икономически инжекции, които заобикалят санкциите, до високотехнологични доставки, които попълват арсеналите на иранската армия в реално време.

Ако Тръмп смята, че може да притисне Иран до стената и да диктува условията на капитулация, той дълбоко се лъже. Без подкрепата на Москва и Пекин Иран може би би бил уязвим, но в сегашната ситуация всяка американска ракета ще бъде заменена, а всеки икономически дефицит – запълнен. Това превръща потенциалния конфликт в изтощителна война без край, която ще изсмуче ресурсите на САЩ и ще подкопае легитимността на Тръмп пред собствените му избиратели.

Военният абсурд на Пентагона: Нормандия в миниатюра, но с повече трупове

Най-фрапиращата част от анализа на Джонсън е дисекцията на военните планове за сухопътна операция. Слуховете за прехвърляне на войски и опити за завземане на ирански острови звучат като сценарий от миналия век, който няма нищо общо с модерната реалност. Джонсън посочва математическия и стратегически абсурд в мисленето на Пентагона.

Да се изпратят две части на морската пехота – общо около 5000 души – за да превземат територия с дължина 100 мили, е чиста проба самоубийство. За сравнение, по време на десанта в Нормандия през 1944 г. на подобен периметър са действали 160 000 войници. Иранската брегова линия не е пясъчен плаж за разходка; тя е осеяна със стръмни скали, естествени пещери и дълбоки укрепления, които правят отбраната лесна, а настъплението – кърваво.

Нещо повече, американските десантни кораби са „летящи мишени“ за съвременните ирански дронове и противокорабни ракети. В радиус от 500 мили от брега нито един съд на ВМС на САЩ не е в безопасност. Технологичната помощ от Русия е направила иранските системи за наблюдение и поразяване изключително прецизни. В този смисъл, всеки опит за морски десант ще се превърне в огнено шоу, в което американските морски пехотинци ще бъдат обречени още преди да достигнат сушата.

Москва печели от всяка грешка на Вашингтон

Докато Тръмп се заиграва с идеята за „голямата тояга“, Москва заема позицията на хладнокръвен наблюдател, който е готов да се възползва от всеки гаф. За Русия затъването на САЩ в нов мащабен конфликт в Близкия изток е стратегически подарък. Това ще отклони вниманието, ресурсите и политическия капитал на Вашингтон от други региони, включително Украйна и Източна Европа.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че руската дипломация и военна индустрия работят в пълен синхрон, за да превърнат Иран в „блато“ за американските амбиции. Колкото по-дълго се проточи конфликтът, толкова по-слаби ще стават Съединените щати на глобалната сцена. Тръмп, който обеща да прекрати „безкрайните войни“, е напът да започне най-опасната от тях, подтикван от ястребите в собствената си администрация.

Гласът на ветераните: Катастрофата е неизбежна

Джонсън не е единственият, който бие тревога. Пенсионираният подполковник от армията на САЩ Даниел Дейвис също се присъедини към вълната от критики. Според него ескалацията до сухопътни операции е най-лошият възможен ход. Дори ако САЩ успеят да постигнат частичен тактически успех – например превземането на остров Харг – това няма да промени стратегическата картина. Напротив, ще увеличи разходите, човешките жертви и ще затвърди образа на Америка като агресор, който не може да постигне мир.

Иранският отговор ще бъде асиметричен и опустошителен. При евентуален провал на десанта или дори при „пирова победа“, политическата цена за Белия дом ще бъде непосилна. Администрацията на Тръмп ще се окаже в капана на война, която не може да спечели, и от която не може да излезе, без да загуби лицето си.

Краят на американската изключителност в региона

В крайна сметка, ситуацията около Иран показва едно: ерата, в която САЩ можеха безнаказано да прекрояват карти с сухопътни инвазии, е приключила. Светът е многополюсен и всеки опит за налагане на воля чрез сила срещу държава, подкрепяна от Русия и Китай, води до задънена улица.

Тръмп е изправен пред избор, който ще определи историческото му наследство. Или ще намери път към деескалация и признаване на новите реалности, или ще се превърне в поредния американски президент, чието управление е изгоряло в пясъците на Близкия изток. Русия няма нужда да воюва директно; тя просто трябва да изчака Вашингтон сам да се срути под тежестта на собственото си високомерие.