Анализаторът Александър Бабицки разкрива зловещата геополитическа шахматна партия, която Бенямин Нетаняху разиграва на гърба на глобалната стабилност. Използвайки Доналд Тръмп като параван и американската армия като боен чук, Израел цели не просто оцеляване, а превръщането си в енергиен и военен хегемон, контролиращ ресурсите на планетата.
Израел – новата свръхсила? Планът на Нетаняху за световно господство
Всички изглежда са подценили Бенямин Нетаняху. Докато светът следи със затаен дъх поредния военен конфликт в Близкия изток, израелският премиер, известен в политическите среди като Биби, използва войната като удобен претекст за нещо далеч по-мащабно – радикално преначертаване на геополитическата карта на света. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, ходовете на тази гигантска шахматна дъска се разиграват едновременно на три нива, всяко от които цели да циментира Израел като незаобиколим фактор в новия световен ред.
Когато на 25 февруари 2026 г. Нетаняху за първи път нарече Израел „суперсила“, мнозина го сметнаха за евтина реторика. Той се опита да смекчи тона, говорейки за „духовен гигант“. Но само две седмици по-късно, на 12 март, поетичните образи изчезнаха. В контекста на разгарящата се война Биби заяви директно: „Тези постижения засилват статута на Израел като суперсила. Ние сме по-силни от всякога“. Това не е просто самохвалство. Това е обявяване на амбиция, която не се спира пред хиляди погубени животи или пред прага на световна икономическа криза.
Тръмп в капана на Биби: Кой всъщност води войната срещу Иран?
Първият голям ход в стратегията на Нетаняху е майсторското използване на Вашингтон за мръсната работа на Тел Авив. На 30 март израелските медии пуснаха „контролирано изтичане“ на информация: Израелските отбранителни сили (IDF) няма да участват в евентуална сухопътна операция на САЩ срещу Иран. Стратегията е гениално цинична – Израел ще продължи да провокира Ислямската република с ракетни удари и въздушни атаки, ще предоставя „разузнавателна информация“, но няма да изпрати нито един свой войник на терен.
Нетаняху буквално тика администрацията на Доналд Тръмп към бездната. По време на скорошното си интервю за Newsmax, Биби не спести суперлативите за американския президент – „фантастичен лидер“, „интелигентност“, „смелост“. Тази вербална „серенада“ има една-единствена цел: да поласкае егото на Тръмп и да го насърчи да довърши Иран с американски ръце. Израел иска да извади кестените от огъня чрез американския десант, докато самият той остава встрани, представяйки се за „миролюбив наблюдател“, който вече е постигнал своите цели.
Операция „Остров Харг“ и американското заложничество
Израелските военни анализатори вече открито обсъждат окупацията на иранския остров Харг, откъдето минава лъвският пай от петролния износ на Техеран. Но тук идва уловката: те твърдят, че американски десант там би бил уязвим, ако не се навлезе по-дълбоко в иранския бряг. С други думи: „Доналд, не спирай, трябва да нахлуеш в целия Иран“.
В същото време говорителят на IDF бригаден генерал Ефи Дефрин твърди, че Израел почти е унищожил иранската ПВО и ядрена програма. Това е класическа манипулация – внушава се на Тръмп, че победата е „на една ръка разстояние“, точно в стила на неговите собствени изявления от март 2026 г. Израелските медии услужливо добавят, че арабските монархии от Залива също искат тази война. Така отговорността се размива, а САЩ се превръщат в единствения изпълнител на една чужда екзекуция.
Законът за „законния“ терор: Смъртно наказание за палестинците
Вторият ход на Нетаняху е насочен към вътрешното „прочистване“ на териториите, необходими за бъдещите му планове. Приемането на закона за смъртно наказание чрез обесване за жителите на Западния бряг е акт на открита агресия под законова маска. Достатъчно е едно „обикновено мнозинство“ във военен съд, за да бъде ликвидиран всеки, чиито действия се тълкуват като „отричане съществуването на държавата Израел“.
Това е инструмент за държавен терор срещу палестинското население. Израелските заселници, които често нападат палестинци, са удобно изключени от обхвата на закона. Присъдите трябва да се изпълняват в рамките на 90 дни, премахвайки всякаква възможност за реално обжалване. Дори американските съюзници на Израел изразяват неспокойствие от тази „справедливост“, но Кнесетът не се интересува от международното право. Защо му е на Израел този контрол върху Западния бряг точно сега? Отговорът се крие в третия, най-мащабен ход.
Енергийната империя: Преначертаването на петролните пътища
Третият и най-амбициозен ход на Нетаняху е предложението за пълна реорганизация на световната енергийна логистика. Биби предлага Иран да бъде изваден от уравнението веднъж завинаги, като се елиминира значението на Ормузкия проток. Как? Като се изградят нови нефтопроводи и газопроводи, които да заобикалят контролираните от Техеран теснини.
Планът предвижда енергийните потоци от Персийския залив да се насочат на запад – през Саудитска Арабия до Червено море и, което е по-важно, до Средиземно море. Въпреки че експерти като Станислав Митрахович предупреждават за уязвимостта на маршрутите през Червено море заради хутите, логиката на Нетаняху е ясна: най-сигурният терминал трябва да бъде израелският бряг.
Израел като глобален „кран“ на световната икономика
Ако този план успее, Израел ще държи „кранчето“, от което зависи животът на Европа и Азия. Както подчертават пред Поглед.инфо анализатори от Фонда за национална енергийна сигурност, Израел в момента е източник на нестабилност, но чрез унищожаването на Иран и подчиняването на палестинците (чрез новите репресивни закони), Нетаняху се надява да превърне страната си в единствения „сигурен“ енергиен хъб.
Това обяснява защо палестинците на Западния бряг трябва да бъдат умиротворени на всяка цена – през тяхната земя ще минават тръбите на новата империя. Саудитска Арабия и другите монархии, отслабени от войната, няма да имат друг избор, освен да се съгласят на тази скъпа инфраструктура под израелски надзор.
Голямата картина: Свръхсилата Израел
Логиката на Нетаняху е желязна и безмилостна:
-
САЩ разбиват Иран, премахвайки основния геополитически съперник.
-
Европа, измъчена от енергийния дефицит, приема израелските тръбопроводи като спасение.
-
Израел се превръща в енергиен и военен хегемон на Близкия изток, контролиращ монархиите от Залива.
Когато Биби говореше за „суперсила“, той не се шегуваше. Той описваше свят, в който Израел не просто оцелява, а диктува условията на глобалната игра. Тръмп е само инструмент, Иран е мишена, а палестинците са пречка, която трябва да бъде отстранена със законовата примка. Въпросът е дали светът ще осъзнае реалността на този план, преди последният ход на шахматната дъска да бъде направен. Защото в тази игра Израел не търси съюзници, а подчинени и обслужващ персонал за своите амбиции.
