Израел не просто бомбардира Южен Ливан, а го изтрива от картата – села се сриват до основи, населението се прогонва, а християнски светини се превръщат в руини, като паралелно се унищожават маслинови дървета на хиляди години – символ на местната култура и поминък. В интервю пред Тъкър Карлсън британският военен кореспондент Стив Суини, който живее и работи в Бейрут, разказва, че израелски F-16 е изстрелял ракета по него и оператора му, докато снимали разрушен мост край р. Литани – според него не по погрешка, а в умишлен опит да бъдат убити и заглушени. По думите му удари са поразили и обекти със силно религиозно значение – включително светилище, свързвано със св. апостол Петър, както и райони край Кана Галилейска, където Иисус Христос извършва първото си чудо. Журналистът твърди още, че войната се използва като прикритие за масово разрушение, жертви сред цивилното население и трайно пренареждане на територии, като по думите му Израел пренася модела от Газа в Ливан.
Превод и субтитри: Илиян Станчев и фондация „Документални“ по поръчка на „Гласове“
– Миналия месец британският журналист Стив Суини, който живее и работи в Бейрут, Ливан, е бил в Южен Ливан, където с оператор са се опитвали да покажат какво прави Израел в тази част на страната, а именно – да я изравнява със земята, да прогонва населението на цели села, включително християнски. Докато е подготвял да запише своя репортаж, е бил взет на прицел от израелски, но произведен в САЩ самолет, който е изстрелял ракета по него в опит да го убие. Не е било случайност, а умишлено деяние. Самолетът е прелетял над неговото местоположение и се е опитал да го убие, точно както израелската държава е извършвала покушения срещу мнозина други журналисти, включително западни, опитвали се да покажат зверствата, които продължава да извършва дори сега, под прикритието на войната срещу Иран. Израел се опитва да заграби земя в Южен Ливан, избива християни и осквернява свети християнски места. Случва се, реално е и една от причините да не сте чували за това, е, че хората, които се опитват да го покажат, биват убивани. Но Стив Суини оцелява на късмет или по Божията воля, защото ракетата не успява да го уцели. Сега той ще ни обясни какво се е случило.
Стив, много ти благодаря за гостуването. Радвам се, че си жив. Преди малко пуснахме записа от нападението. Би ли описал какво точно се случи?
– Значи сте го видели. Имахме изключителния късмет да се измъкнем живи. Чист късмет беше, че ракетата, както сте видели, попадна в дупка от вече разрушения мост. Нека обясня защо бяхме там. Израел издаде нареждане за евакуация и каза, че ще бомбардира всички мостове над р. Литани в Южен Ливан, които го свързват с останалата част от страната. Това е новина от голямо значение. На практика така ще отреже огромна част от страната. Бомбардировките са започнали предишната вечер. Ние бяхме при този мост в четвъртък, а в сряда през нощта са започнали бомбардировките на всички мостове. Като журналисти и военни кореспонденти искахме да отразим тази важна новина.
Тръгнахме за окръг Сур, наричан още Тир, както е по-вероятно да са го чували хората. Като наближихме, трябваше да минем през база на ливанската армия, точно преди моста. Попитахме войниците дали е безопасно да снимаме. Увериха ни, че е напълно безопасно да отидем при моста. Знаеха, защото ако Израел щеше да го бомбардира, което беше направил предишната вечер, щеше да изпрати съобщение на ливанската армия чрез ЮНИФИЛ – мироопазващите сили на ООН, – защото няма пряка комуникация с нея. Нямаше предупреждение, че предстоят нови удари срещу моста. Нямаше военна цел, изискваща повторното му бомбардиране. Вече беше разрушен, едва можеше да се ходи по него, камо ли да мине превозно средство. Това е мостът Касмия, който е по-малкият в района. Тези мостове свързват селищата от двете страни на реката.
Приближихме моста, подготвихме камерата и започнахме да снимаме. През това време над главите ни прелитаха изтребители. Не е нещо необичайно за Южен Ливан. Знаехме, че изтребителите отиват другаде. Минаваха над нас, но отиваха да поразяват цели на юг, уж позиции на „Хизбула“ в района. Така че не бяхме много притеснени, когато отидохме на моста. Започнахме да снимаме, но не предавахме на живо, просто записвахме без спирания. Али Рида е колегата, с когото отидохме. Докато аз записвах своя репортаж, той снимаше цялостната обстановка, както и споменатата дупка, където мостът е бил поразен. По-рано стана дума за късмет, случайност и Божия воля. Докато той снимаше там, стойката на моята камера се разклати от вятъра и аз го повиках да я стабилизира. Дойде при мен, а 15 секунди по-късно чухме рев от прелитащ самолет, а с него дойде и ударът по моста. Веднага си помислих: „Мъртви сме.“
Беше един разтърсващ земята звук, взривът беше много силен. Разхвърча се прах навсякъде и не можех да видя нищо. От записа се чува как войници викат да отида при тях. Само че не виждах нищо и ги питах къде са. Заведоха ме в казармите и ми сложиха турникети на ръцете. От прилива на адреналин го усещах като леки порязвания, почти не чувствах болка, но после видях колко кръв имаше по ръцете и дрехите ми. Обаче бях жив. Повтарям, имахме голям късмет. Бомбата, която са използвали, е много тежка, GBU-38 (всъщност GBU-38 е насочващата система, която се прикрепя към конвенционална бомба – бел. прев.), такива използват изтребителите F-16.
След като ливанските войници ми поставиха турникети и ни дадоха малко вода, повикаха линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме откараха. Тук ще отбележа, че парамедиците, служителите в спешни отделения, лекарите и санитарите, всички медицински служители, които ни обгрижваха, са истинските герои в този разказ. Разстоянието от моста до болницата е от порядъка на десетина минути път, през който те бяха с включени светлинни сигнали. Във всяка нормална държава пътуването в линейка с включени светлинни сигнали е безопасно. Не и в Ливан, защото израелците вземат на прицел медицинския персонал. Над 50 такива служители са убити, включително в болницата, където бяхме, „Джабал Амел“, част от която е разрушена от израелски удари.
Вече от години работим на терен, опитни журналисти сме и вземаме сериозни мерки за безопасност. Говорили сме с много медицински работници, които са ни казвали, че емблемите върху покривите на линейките, които уж им дават защита според международното право, Женевската конвенция и т.н., всъщност ги излагат на риск и затова много от тези емблеми са премахнати от линейките. Почти не минава ден да не чуем за убит медицински работник. Израелската армия, малко след като уби 12 медицински работници в Южен Ливан с удари по тяхното здравно заведение, направи изявление, в което каза, че „Хизбула“ използва медицински заведения и линейки за военни цели. Разбира се, не предостави никакви доказателства. Наскоро повтори това изявление. Ние сме били на терен, били сме в линейки, били сме в болниците, срещали сме се с хора от гражданската защита и с парамедици, и сме виждали само нещата, които има във всяка болница, здравно заведение и линейка по света. Това са здравни учреждения и трябва да са защитени от международното право. Умишленото им бомбардиране е военно престъпление – едно от многото, които виждаме в Ливан.
– Ти си западняк – ирландец, ако съдя по акцента ти. Живееш и работиш в Ливан. Откога си там?
– Дойдох в Ливан през октомври 2024 г., в периода, който наричаме „66-дневната война“. Беше около седмица след покушението срещу Хасан Насрала, предишния генерален секретар на „Хизбула“. Тогава дойдох. Често се шегуваме, че ако Стив Суини дойде в страната ви, не е на добре. Дойдох в онзи период. Ливан, както и ти си казвал, Тъкър, ако не греша, е много красива държава. Прекрасно място. Човек вижда една богата култура, традиции и история тук, дори в южната част, която е под сериозни бомбардировки. Иисус е посещавал този район. Мисля, че в Кана е извършил първото си чудо, превръщането на водата във вино. Тук е светилището на Шамун ал-Сафа, смятан за Симон Петър, т.е. св. Петър. Мнозина католици го смятат за първия папа, а някои християни вярват, че е бил погребан тук. Разбира се, Израел бомбардира и унищожи това светилище, а Шамун ал-Сафа е важна личност и за мюсюлманите, и за християните. Неговата гробница беше бомбардирана.
– Може ли да те прекъсна за момент? Както обикновено, срамувам се от своето невежество. Значи израелската армия е бомбардирала гробницата на св. Петър?
– Да.
– Кога?
– Още през 2024 г. Не беше случайна бомбардировка. Мисля, че светилището беше обявено за световно културно наследство. То е много важно място. Гробът на св. Петър е свято място и за мюсюлманите. В онзи период израелската армия е завела там един изследовател (Зеев Ерлих – бел. прев.) с цел да пренапише историята, да се каже, че това е свято място за юдеите и че земята принадлежи на Израел – да изопачат нещата по този начин. Но изследователят, който е известен активист в подкрепа на заселниците, е бил убит. Ние посетихме мястото в началото на 2025 г., когато беше обявено примирие. Ракети са пронизвали куполите и сега целият комплекс е разрушен, всички сгради, включително самото светилище на св. Петър. Не са били случайни бомбардировки, нито косвени поражения, а умишлени удари по гробницата на св. Петър.
Но далеч не е единствената поразена религиозна сграда. Били сме в гр. Дердгая, където гръкокатолическа църква е била разрушена през 66-дневната война. Осем души, които са били вътре, са загинали. Някои от тях са били от гражданската защита, които са се скрили там, а израелците са я бомбардирали безмилостно. Тя е напълно разрушена. В пограничното село Ярун имаше две религиозни сгради – джамията „Имам Али“, която е много известна, и църквата „Св. Георги“. Св. Георги е светецът-покровител на Англия, а църквата беше католическа. Двете сгради са близо една до друга. Може да си виждал записа, който обикаля из социалните медии, на израелски войник, който си е сложил някаква камера за тяло и е записал как събаря статуята на Св. Георги. Сега и двете сгради са напълно разрушени. Същото се прави по целия Южен Ливан.
– Нямам за цел да защитавам „Хизбула“, която САЩ обявиха за терористична организация. Над 20 години тя контролира големи части от Ливан. Но „Хизбула“ взривявала ли е християнски свети места? Стреляла ли е по линейки? Може и да го е правила, ти ми кажи.
– Не. Точно обратното. Много клипове, които хората могат да намерят в интернет, го доказват. Дори „Хизбула“ пазеше християнските църкви и всички тези райони с религиозна значимост за християните. Има записи как нейни активисти ходят в църкви, почистват, подреждат и охраняват християните. В свои речи Хасан Насрала е казвал, че „Хизбула“ е основният закрилник на християнската вяра в Ливан. Така че „Хизбула“ не напада линейки и не разрушава църкви, джамии и домове на хора, но Израел го прави с предоставени от Запада оръжия.
– И почти никой в САЩ не забелязва, че се случва. Вниманието на хората е насочено към Иран и разгръщащата се катастрофа там. Да се върнем на случилото се с теб. Каза, че ракетата, която за малко не уби теб и твоя оператор, е дошла от произведен в САЩ израелски самолет. От някой от самолетите, които са прелитали над вас ли? Мислиш ли, че вие сте били целта?
– Без съмнение ние сме били целта. Няма друго обяснение на случилото се. Разбира се, хората питат защо сме били на моста и дали умишлено сме били прицелени. Недвусмислено отговаряме, че беше опит за покушение на Израел с цел да заглуши истината. Казваме го, защото… Както казах, работим на терен в последните две години. Автомобилът ни е добре познат в Южен Ливан, добре обозначен като автомобил на медия, а както се вижда и на записа, носим си жилетките с обозначение за репортери. Израел има едни от най-напредналите военни технологии в света и едни от най-напредналите технологии за следене. Той знае всичко, което се случва в Южен Ливан. Знае всеки автомобил, всяка регистрационна табела, чете съобщенията ни, подслушва разговорите ни. Затова казваме, че е било умишлено, защото е знаел, че сме там.
Другият въпрос, който повдигнаха руското външно министерство и Мария Захарова, е, че мостът не е представлявал военна цел, защото вече е бил разрушен. Затова смятаме, че несъмнено е било опит за покушение, в който оцеляхме само благодарение на късмет. В онзи ден много неща се случиха в наша полза. Ако ракетата не беше попаднала в дупката, ако беше избухнала на самия мост, според военни и оръжейни експерти, с които разговаряхме, ако беше ударила една педя встрани, нямаше да има дори трупове, щеше да ни изпепели. Това са изключително мощни бомби, а, както казах, мостът вече не е представлявал военна цел. Затова твърдим, че израелците умишлено са се целили в нас.
– Като западняк ти имаш определени преимущества. Ти си англоговорящ западняк от Британските острови и си телевизионен репортер. След като си бил обект на покушение от уж западна държава, въоръжена от други западни държави, кой може да ти помогне, какво правиш след този неин неуспешен опит?
– Много добър въпрос. Очевидно съм англоговорящ бял западняк, което ми дава известни привилегии. Трябва да кажа, че седмица след покушението срещу нас мнозина наши колеги и приятели на терен нямаха същия късмет. Фатима Фтуни и Мохамед Фтуни бяха убити с насочен срещу тях удар от израелците, малко след техен репортаж от Южен Ливан. При такива условия работят журналистите на терен. Що се отнася до помощта, аз работя за руска държавна телевизия, което, разбира се, значи, че моето британско правителство не ме харесва. Вместо да ме подкрепя, то ме преследва.
Миналия юли се прибрах да видя семейството си и бях задържан на летище „Хийтроу“. Разпитва ме антитерористична служба, която ме задържа след кацането на самолета. Разпитва ме за връзките ми с Русия, за работата ми за руска държавна телевизия, също и за дейността ми в Ливан и дали имам връзки с „Хизбула“, дали имам връзки с „Ансар Аллах“ в Йемен, където също съм правил репортажи, за връзки с „Хашд ал-Шааби“ (паравоенна групировка, действаща в Ирак, създадена през 2014 г. в отговор на възхода на Ислямска държава; от 2016 г. е част от въоръжените сили на Ирак – бел. прев.), както и за дейността ми в Донбас. Две години бях на терен в Донбас от руска страна и това силно ги вълнуваше. Дори в момента ме разследват за потенциална терористична дейност заради моите репортажи.
Не очаквам нищо от тях. Мои приятели от „Declassified UK“, което е британска медийна организация, потърсиха британското правителство за коментар за опита за покушение срещу нас. Перифразирам, но то в общи линии е отговорило следното: „Външно министерство е изказало позицията на Великобритания за Близкия изток в изявление пред Камарата на общините във вторник.“ Само това са казали. Нищо конкретно за моя случай, не са го коментирали, не са предложили никаква подкрепа. Дори британското посолство в Ливан не се е свързвало с мен. Получавам много подкрепа от отделни хора и организации от целия свят, за което съм им изключително благодарен. Но единствената държавна подкрепа, която получавам, е от Русия.
– Притежаваш ли британски паспорт?
– Да.
– Значи си британски поданик. Въпреки че в повечето време не живееш там, все пак си британски гражданин, имаш семейство, но Великобритания взема страната на израелската армия?
– Така ми изглежда. Не само че взема страната на израелците, но и им предлага оръжия, боеприпаси, политическа и военна подкрепа, за да извършват такива удари. Знаем, че самолетът е бил F-16, а бомбата е била с GBU-38, произведени и доставени от Америка, но и Великобритания участва в тази линия за доставки. Част от спомагателното оборудване, позволило да се осъществи този удар срещу мен, е почти сигурно предоставено от Великобритания.
– Не разбирам нещо. Великобритания и САЩ се сражават срещу нацистите и дават стотици хиляди жертви. Не разбирам защо изпитват морална вина. Защо Великобритания и Съединените щати смятат, че трябва да са подчинени на Израел? Откъде идва това?
– Тук има дълга история. Най-големите поддръжници на Израел традиционно са САЩ и Великобритания, още от създаването на държавата. Разбира се, те имат свои интереси в региона и използват Израел като прокси сила за своите колониални и имперски експанзии, своите планове за региона. Виж какво се случва на терен днес. Ето защо решихме да правим репортаж на този мост. В момента наблюдаваме четвъртото прогонване на 1,2 млн. ливанци от земята и домовете им. Прогонват ги принудително. В Ливан говорим за това като за операция по етническо прочистване в мащаб, който е много по-голям от този на Накбата, когато стотици хиляди палестинци са прогонени от домовете им при създаването на израелската държава.
Случващото се днес е покъртително. 370 хиляди души от прогонените са деца. Зад прогонването им стои желанието на Израел да заграби тази земя. Не само че гони жителите на района южно от р. Литани, а сега вече говори и за р. Захрани. Говорим за 40 км земя северно от израелската граница, чиито жители са прогонвани. Израелците не се крият. Техният министър на отбраната Кац каза, че искат тази земя. Казват, че искат да създадат буферна зона за сигурност – използват всякакви формулировки.
Тези планове са от много отдавна. Израел е нахлувал там и се е опитвал и преди да завладее тези земи. Израелците ги смятат за свое религиозно право. Говорим за проекта „Велик Израел“, с който си добре запознат след разговора ти с посланик Хъкаби. Този план се появява периодично под различна маскировка. Последната беше „икономическа зона на Тръмп“. Тя беше обявена някъде през август миналата година. По същото време Том Барак, специалният американски пратеник, дойде в Ливан. Може би помниш една негова реплика. В Президентския дворец той разговаря с журналисти, които оприличи на животни. Коментарът към ливанските журналисти беше възприет като много расистки, а те са си вършили работата да търсят отговорност и да питат. Но освен това, той изложи плана за „икономическа зона на Тръмп“, според който стотици хиляди души ще бъдат прогонени от домовете им. Разбира се, бе описан като „проект за регенерация“: „Ще създадем нови домове, ще създадем работни места, ще построим пътища и инфраструктура, ще обезопасим района.“ Но идеята зад това е всички, които от поколения живеят по тези земи, дори домовете им са от поколения, това не са просто точки на една карта, а домове, които наистина са наследявани от поколения, да бъдат прогонени. Тогава никой не обърна внимание на това. Разбира се, журналистите на терен го направихме.
Хора коментират, че моделът за Газа вече се прилага и в Ливан. Говорят за това. Мисля, че Смотрич (финансовият министър на Израел, Бецалел Смотрич – бел. прев.) каза: „Ще превърнем Дахия, южните предградия на Бейрут, в Хан Юнис.“ Израел каза, че ще разруши Бейт Ханун, Рафа и останалите селища, които нарича фронтови селища. Тези селища са в общи линии вече разрушени. Южен Ливан вече изглежда като Газа. Цели села са сринати със земята, няма план за възстановяването им.
В последната година и три месеца Израел постоянно нарушава примирието. От ноември 2024 г. говорим за примирие, но никога не го е имало на практика. Не може да има примирие, ако само едната страна спре да стреля. Над 15 хиляди нарушения на примирието за година и три месеца. Това включва нападения срещу домове, нападения с дронове, покушения, използване на хербициди за унищожаване на посеви – виждали сме го и сме го снимали, – използване на бял фосфор. Близо до границата е гр. Блида. Отидохме да снимаме там по време на беритбата на маслини. Израелците не допускаха земеделците до земите им, освен ако не им кажат имената на всички берачи. Докато бяхме там, израелците събаряха маслинови дървета. Дървета, които са по-стари от държавата Израел. Това не е нещо ново.
Ескалацията, започнала от 2 март, е нещо, което си продължава от дълго време. Питаш ме защо Великобритания и САЩ го подкрепят. Те използват Израел като своя прокси сила в регион, който наричат „Близък изток“, а ние наричаме „Западна Азия“. Използват го да заграбват земи. Проектът „Велик Израел“ служи и на Великобритания и САЩ, защото това е земя на голямо богатство и ресурси. Те искат да извличат богатството и ресурсите, и да ги използват за себе си. Разбира се, целят и стратегически контрол на региона. Видяхме го в случилото се със Сирия. Виждаме го и сега, с бомбардировките на Иран. Виждаме какво се случва в Газа. Всичко се случва не само с мълчаливото одобрение на САЩ и Великобритания, но и с активната им намеса. Това се случва и сега. По булеварда за летището в Бейрут изникнаха табели с надписи „Произведено в САЩ“. Така хората възприемат падащите бомби, произведени в САЩ и Великобритания, че те са в основата на смъртта и разрушенията в региона. Израел стреля с оръжията, но те са заредени от САЩ и Великобритания.
– Трябва да те питам за нещо, което ме тормози от години – израелската политика да изкоренява маслинови дървета, някои от които са на по стотици години.
– Хиляди години дори.
– Да. Те са съществена част от икономиката на Леванта, но са и красиви, и тачени от коренните жители, макар и не от тези, които идват от Полша. Защо Израел унищожава маслинови дървета? Изглежда ми толкова зло. Не разбирам смисъла му.
– Само така може да се обясни – че е зло. Както каза, някои от тези дървета са на по хиляди години. Мисля, че най-възрастното в Ливан е на около 6000 години. Те са душата на Ливан, символ на ливанското културно наследство и самоличност. Хората тук са дълбоко свързани със земята си. Тези дървета са душата, но не само на Южен Ливан, където се отглеждат. Тютюнът също е много разпространен. Земята е душата на Ливан. Ако откъснеш хората от земята и културата им, можеш да заграбиш тази земя. Това и правят. Не само като я тъпчат с булдозери и бомбардират, но и като пръскат с химикали, които завинаги унищожават посевите. Израелците искат да строят къщи на тяхно място, както правят при създаването на държавата Израел. Навсякъде строят незаконни селища и искат да направят същото тук.
– И в Ливан ли ще строят селища?
– Това е целта им, ако погледнем проекта за Велик Израел. По-рано споменах Ярун, където са били разрушени джамия и църква. Няколко месеца преди ескалацията от 2. март една група заселници прекосява границата близо до Ярун и засажда дървета, като посланието, макар да не помня точните думи, е, че засаждат своите корени на ливанска земя. Те вярват, че тази ливанска земя им принадлежи. Преди няколко години тези неща щяха да ги нарекат „конспиративна теория“ или че някакви маргинали си говорят някакви неща, но днес е основна политика на израелската държава. Смотрич и Бен-Гвир (Итамар Бен-Гвир, министър на националната сигурност на Израел – бел. прев.) са основни застъпници за проекта Велик Израел, самият Бенямин Нетаняху също е. Не е някаква фантазия, случва се в момента, разгръща се пред очите ни.
Разни равини в Израел измислят религиозни оправдания на действията. Казват, че тези земи им принадлежат според Свещеното Писание. Затова виждаме разрушения в такива мащаби през последната година и три месеца. Казват, че целят да унищожат „Хизбула“, но не е това. Цели селища са сривани със земята. Моята любима е от едно село в Южен Ливан, което е почти изцяло разрушено. Семейната им къща е много пъти разрушавана и възстановявана, което не е необичайно за живущите в тази част на света. Израел е окупирал ливански земи и след примирието от ноември 2024 г. е построил пет военни бази по тези територии, снимали сме ги. Вместо да ги премахва, Израел строи незаконно нови такива постове, в нарушение на резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, в нарушение на международното право. Ливанското правителство помоли израелците да напуснат ливанската земя и, разбира се, те просто отказаха и навлязоха още по-навътре на ливанска територия.
Не знам дали твоите зрители са чували, защото мнозина не знаят, но всъщност няма официална граница между Израел и Ливан. Няма официално призната от двете страни граница. Имаме установената от ООН „синя линия“, след като Израел е прогонен от Южен Ливан през 2000 г. Тя трябва да е демаркационната линия, която Израел не би трябвало да пристъпва. Израел смята голяма част от земите отвъд нея за принадлежащи нему. Има една граница от 1923 г., когато Великобритания владее Палестина, която Израел наследява през 1948 г., но не я приема. Примирието от 1949 г. също не установява тези граници. Израел смята, че може да завзема тези земи по своя воля и досега го е правил безнаказано.
Няма международна реакция срещу разрушаването на тези селища, използването на бял фосфор, убийствата на хора с дронове, убийствата на парамедици и журналисти. Всички тези неща се случват от много години. Може би днес светът им обръща повече внимание. След 2. март в страната дойдоха куп западни журналисти от големи телевизии и бяха изненадани от видяното, защото го виждаха за пръв път, а то се случва отдавна. Смятам го за провал на големите медийни организации, защото ако бяха на терен в Ливан в последната година и три месеца, щяха да видят какво се случва и може би положението щеше да бъде по-различно. Но не бяха. Ливански журналисти го отразяваха, местните молеха за помощ, но никой не ги чуваше.
– Трябва да те попитам нещо, понеже си отразявал събитията на терен в Ливан, живееш и работиш посред всичко това и едва не те убиват. Работиш за руска телевизия. Вероятно отдавна си журналист, защото изглеждаш над 40-годишен. Как стана така, че започна работа за руска телевизия? Защо не си репортер на Би Би Си? Каква е историята?
– МИ-5 няма да ми позволи да работя за Би Би Си.
– Така е.
– Никакъв шанс да се случи. Самият аз не бих приел да работя за Би Би Си. Срещал съм журналисти на Би Би Си тук, които бяха много любезни, както има и свестни журналисти от други медии, нямам проблем с тях. Ето как започнах да работя за „Russia Today“. Преди да работя в телевизия, работих в британски вестник. Бях редактор на международните новини в британски ежедневник. Когато започна конфликтът в Украйна, специалната военна операция, аз я отразявах. Отидох в Западна Украйна да проуча няколко истории. Озовах се в Лвов, където украинците се опитаха да ме отвлекат. Успях да избягам първо в Полша, а после в Германия.
– Трябва да те попитам защо украинците са искали да те отвлекат.
– Защото бях журналист, който не повтаря техния официален разказ. Конфликтът в Украйна е най-пропагандната война в историята, по мое мнение. Дори при войната в Ирак сред медиите имаше някаква свобода да се критикува държавната политика. Относно Украйна няма никаква такава възможност. Няма къде човек да каже нещо по-различно от линията на западните държави и украинската власт. Ако човек иска да върши истинска журналистическа дейност там…
С цялото ми уважение към медии като Би Би Си, Си Ен Ен, Скай нюз, „Таймс“, Канал 4, всички те казват едно и също нещо. Журналистите им отиват в един и същи хотел в Киев или Лвов, не излизат оттам и само повтарят официалната линия. Не виждат какво се случва на терен. Те се превръщат в стенографи с такива копи-пейст репортажи. Във Великобритания се стигна до големи безумия. Сигурно е същото в САЩ, но във Великобритания започна такова демонизиране на Владимир Путин, че съм чел дори, че негов асистент го следва навсякъде с един куфар и всеки път, щом Путин отиде до тоалетна, асистентът събира неговата урина и изпражнения, за да не попаднат в негови противници. Наистина се стигна до големи безумия.
След моята случка се озовах в „Russia Today“, защото разбрах, че независимостта ми като журналист и възможностите ми да отразявам истината се изпариха. Единствената възможност беше да отида в Русия и да работя за RT. Един от лозунгите на телевизията е „Питай повече“. Винаги съм казвал, че трябва да се задават повече въпроси, такава е работата на журналистите. Започнах да работя за RT и две години бях в Донбас от руската страна. Видях нещо съвсем различно от разказа, който бе представян на запад. Виждах как всеки ден украинците извършват военни престъпления срещу цивилно население. Местните говореха за „донецка рулетка“ – не знаеш дали през деня няма да падне бомба върху теб.
Например, имаше удари върху пазари. При един такъв имаше 27 убити, навсякъде бяха пръснати крайници. Бяха все баби и дядовци, най-бедните хора в тази част на града, които продаваха отгледани от тях плодове и зеленчуци. Разпарчетосани, с крака и ръце навсякъде. Виждал съм удари по болници, по автобусни спирки. Мога да говоря дълго за това и говорих пред Съвета за сигурност на ООН. Свидетелствах за видяното и за провала на Минските споразумения, на мирния вариант.
Онова, което видяхме в онази част на Донбас, е същото, което виждаме в Газа, и същото, което виждаме в Ливан. Най-могъщите държави в света използват най-сложни технологии и най-мощни оръжия срещу едни от най-бедните и уязвими хора, които не могат да им отвърнат, защото нямат оръжия. Жителите на Газа и Ливан не получават ракетни системи HIMARS и ракети Storm Shadow – тези модерни оръжия. Те са давани на техните потисници, за да могат да ги избиват. Същото се случваше в Донбас.
За мен като журналист положението беше много ясно. Жителите искаха мир, искаха да говорят собствения си руски език, искаха да практикуват своите култура и традиции, които определят като руски, и в общи линии беше това. Наистина може да се опрости по този начин. Но украинската власт реши да води война срещу своя народ. За някои хора конфликтът започва със специалната военна операция, но той има много по-дълга история, още от 2014 г. и преврата на Майдана.
Хората удобно забравиха тези неща, включително медиите. Всъщност медиите накараха хората да ги забравят. Един ден те говореха за проблем с неонацисти в Украйна, че „Азов“ и „Десен сектор“ вършат ужасни неща, убийства, тероризиране на хора, а на следващия ден Украйна вече бе образец на либералната демокрация. Невероятно е. Но истината не достигаше до хората. Затова се озовах в RT, защото нямаше къде другаде да си върша работата като журналист, не и в британската преса. На полушега казвам, че МИ-5 няма да ми позволи да работя за Би Би Си или друга голяма медийна организация.
Трябва да кажа, че в RT имам пълна свобода да отразявам каквото искам. Никой не ми казва какво да говоря, къде да снимам, с кого да говоря. Имам пълна журналистическа свобода. Радвам се и се гордея да работя за RT. Все казваме, че работим на терен, защото… Сега има фокус върху мен заради случилото се, но не журналистическата дейност трябва да бъде в светлината на прожекторите. Не по моя воля се случи с мен. Винаги съм казвал, че задачата ни е да дадем гласност на местните жители, да им дадем трибуна. Ще продължим да го правим, докато сме на терен.
– Сигурно е било много странно преживяване за теб, тъй като дълго време си работил за британска медия, за вестник, в страна, която все още чете вестници, изведнъж да разбереш, че имаш повече свобода да вършиш журналистическата си дейност в „Russia Today“, отколкото си имал в британския вестник. Предполагам, че си отраснал във Великобритания.
– Да.
– Какво е чувството?
– Медийният сектор във Великобритания, макар че едва ли е само там, а по-скоро във всички западни държави, е изключително концентриран – медиите се притежават от шепа хора, които ги контролират. Контролират какво говориш и каква да бъде линията. Но днес собствениците на медийните организации все по-силово налагат своите възгледи и линия. Вижда се във всяка изговорена дума по британска телевизия, във всяка написана дума във вестниците. Няма отклонения от линията.
Хората на запад смятат, че Русия е някаква авторитарна диктатура и всички живеем под ботуша на Владимир Путин. Ти беше в Москва и знаеш, че това няма нищо общо с истината. Видял си едни образовани хора, с богата култура. Говорихме за Ливан и неговата богата култура и история. Ами Русия? Не знам друга нация да има такава богата култура и история. Шостакович, Достоевски, Прокофиев… Юрий Гагарин – първият човек в Космоса. Менделеев – създателят на периодичната таблица на химическите елементи. Русия има толкова видни личности в науката, литературата, изкуството, музиката. Ако отидеш в който и да е бар в Москва, до пет минути ще започнеш един от най-интелигентните политически или културни разговори, които си водил, докато си пиеш бирата. Ако мислите, че руснаците се страхуват да критикуват Путин, нека ви кажа, че въобще не е така. Лично съм чувал критиките, които се говорят във всяка държава по света. Не се страхуват да изказват такива възгледи, стига да ги имат.
Владимир Путин е много популярен и има причина за това. Хората помнят дните преди Путин да стане президент, които са много мрачен период. След рухването на СССР и до идването на Владимир Путин на власт държавата е много нестабилна. Русия е огромна държава, със седем часови зони, много е трудно да я държиш цяла. Но Владимир Путин донася стабилност и прави Русия такава, каквато е днес – силна, икономически процъфтяваща, независима страна, която, независимо какво казва Западът, все още има добри отношения с много държави по света, съвсем не е изолирана. Изолирана е, ако светът за теб се състои само от западните сили. Има свободата да се критикува, но президентът е много популярен. За хората на запад е много трудно да разберат колко одобряван е Путин в Русия.
– Истина е, виждал съм го много пъти.
– Един пример – RT е забранена в Съединените щати и Европа. Сигурно знаеш, че всяка година Владимир Путин дава годишна пресконференция за медиите и обществото. Всяка година Стив Розенберг от Би Би Си присъства и задава въпроси. Опитва се да го „хване в крачка“. Все не успява, но продължава да опитва. Би Би Си работи свободно в Русия. Ако аз направя същото в Англия, ще се опитат да ме арестуват.
– Ще те арестуват, ако вършиш дейността, която вършиш в момента? Ще те арестуват в твоята държава?
– Да. Ако занеса микрофон на RT в Лондон и се опитам да интервюирам хора или застана пред камера с микрофон на RT и се опитам да направя репортаж, ще ме арестуват. Забранени сме там, третират ни като чуждестранни агенти. Ще бъде незаконно да работим там. Могат да ни затворят, да ни наложат санкции – всякакви неща. Нямаме свободата да работим във Великобритания. Това винаги ме е изумявало. Руските държавни телевизии бяха забранени в Европа и Америка, защото били пропагандатори, кремълски медийни машини и другите неща, които чуваме, произлизащи от дълбоко вкоренена русофобия. На практика така казват, че жителите на Европа и Америка са глупави. Хората могат да различават фактите от измислиците. Могат да преценят дали един репортаж е пропаганда, или е истина. Сами могат да го разберат и трябва да могат да го правят във всяка свободна и демократична държава, която защитава свободата на словото и на медиите.
Изумява ме, когато кажат, че защитават свободата на медиите. Европейският съюз наложи санкции на журналист, когото познавам, Хюсеин Доору, основателят на „Red Media“, заради работата му. Обвиниха го във връзки с руската държава, но всъщност беше заради публикациите му за Палестина. По никакъв начин не защитават свободата на пресата. Разследват мен за потенциална терористична дейност заради работата ми като журналист, заради моите репортажи. Къде е медийната свобода? Мога ли да вляза в Съединените щати? Мога ли да се разходя там и да интервюирам хора? Мога ли да интервюирам Доналд Тръмп, или други хора? Не, защото сме забранени там. Абсурдно е.
– Така е.
– Медийната свобода съществува, но другаде.
– Малко е озадачаващо, изненадващо за мен и злокобно, бих казал, като американец да виждам арестувани във Великобритания хора за критики срещу Израел. Защо във Великобритания е незаконно да се критикува Израел? Какво общо има той с Великобритания? Между другото, израелски терористични групи са избивали британски граждани, войници и дипломати.
– Като в хотела „Цар Давид“ (атентат от 22 юли 1946 г. на радикалната ционистка организация „Иргун“, ръководена от Менахем Бегин, в който загиват 91 души – бел. прев.).
– И други случаи, в които са избивали британци. Избивали са ги собственоръчно, взривявали са ги – чист тероризъм. Един от терористите става и премиер, Менахем Бегин. Израел дължи много на Великобритания, която подпомага създаването на държавата, както знаеш. Защо, за Бога, на британски граждани се забранява да критикуват Израел? Те не му дължат нищо. Какво е това?
– Някакво странно антиутопично положение. Сигурно си видял, че във Великобритания преди половин година беше забранена организацията „Палестинско действие“. В нея влизат активисти, които искат да спрат геноцида. Великобритания я обяви за терористична организация. Напук на съветите, активистите продължават дейността си. Стана незаконно дори да държиш плакат с надпис „Подкрепям „Палестинско действие“. Арестувани са дори жени на по 80-90 години. Влачени по улицата, с повдигнати обвинения в тероризъм.
Явно е, че Великобритания е вложила много в Израел, защото стои зад формирането на държавата. Това може да се проследи до Балфурската декларация, когато чертаят една линия в пясъка и дават чужда земя на други хора, които не са живели там. Отнемат земята на местните жители. Говорят за исторически дълг към Израел. Разбира се, Германия и други европейски държави говорят за Холокоста – че носят неговото бреме и че чувстват, че имат исторически дълг. Но Великобритания отива отвъд това. Както каза, в ранните дни на формирането на държавата Израел израелците избиват британци и взривяват хотели. Днес има такава безусловна подкрепа, че не оставя никакво място за критики към Израел. Всяка критика се обявява за антисемитизъм, за терористичен акт, за незаконна. Може да те изолира от обществото, да ти лепнат етикет „антисемит“ или „расист“.
Виждането на Великобритания е, че Израел е аванпост на англо-американския империализъм, на нейните интереси в региона. Израел е един аванпост. Затова Великобритания ще го поддържа военно и политически докрай. Използват го за стратегически контрол върху целия Близък изток. Всичко това е британска историческа каша. Всичко случващо се в региона е историческа каша на британците и французите още от времето на Сайкс-Пико и своеволното чертаене на линии и разделяне на региона. Тяхното наследство е живо. Затова като британски журналист от ирландски произход, като западен журналист аз нося исторически дълг към жителите на тези земи заради това, което моята държава им е причинила. Виждам за свое задължение като журналист да не заставам зад политиката на моята държава, да не бъда просто стенограф на властта, а да покажа на света какво се случва в Ливан и други държави. Всяка бомба, която пада в Ливан, а такива има доста, всяка такава бомба е доставена от Съединените щати или Великобритания. Израел само изстрелва куршумите, които му дават. Той действа с подкрепата и съучастието на Великобритания, САЩ и други западни държави.
– Дали бившите ти колеги в британски медии се срамуват, че са само стенографи, гледайки как ти говориш свободно и рискуваш живота си?
– Би трябвало да изпитват някакъв срам, но не знам дали е така. Както казах, срещал съм се с журналисти от големи медии, които са били любезни с мен и като цяло са приятни хора. Но всички следват линията, дори журналистите, които идват тук да говорят за Дахия, южните предградия на Бейрут. Целият район е евакуиран, говорим за 500-800 хил. души. Евакуиран е, защото е бомбардиран всеки ден. Всеки ден над него прелитат изтребители, дронове, разрушавани са сгради. За израелците южните предградия на Бейрут са крепост на „Хизбула“. Употребата на този израз не е случайна. Наричат района така, за да оправдаят бомбардирането му, но той не е крепост на „Хизбула“.
Ние живеем тук. Тук са кафенетата, където се срещаме с приятели, местата, където пазаруваме. Този район е пълен с живот, много хора живеят тук. Западните медии играят много вредна роля, като се опитват прокарват определена линия и да представят Дахия само като район, подложен на бомбардировки, а Ливан като военна зона. Той не е военна зона, както обсъдихме. Ливан е земя на богата култура, традиции, история, където живеят едни от най-невероятните хора в света. Същото е и с Южен Ливан.
Казват, че в земите южно от р. Литани живеят само поддръжници на „Хизбула“. Разбира се, че в тези райони има голяма подкрепа за „Хизбула“, защото хората я виждат като единствената организация, която се опълчва на Израел и защитава земите им. „Хизбула“ се ражда в средата на 80-те години на XX век. Ливанците нямат някакво предразположение или желание да стрелят с оръжия, нямат някакви скрити подтици да стрелят по хора. „Хизбула“ е създадена като въоръжено опълчение точно за защита на тези земи. Същото се случва в Ирландия и във всяка друга държава, нападната от западни сили, от Израел или от свой съсед. Така се раждат тези организации. Да се нарича „територия на „Хизбула“, както я наричат някои…
Както казахме, Иисус е ходил по тази земя. Тя има богата култура и история. Но западните журналисти я описват по начина, който споменах. Използват едни и същи заучени фрази: „подкрепяни от Иран“, „подкрепяно от Иран опълчение“, „крепост на „Хизбула“ – всички тези неща. Тази терминология се използва умишлено, за да се оправдава бомбардирането на тези земи от Израел. Това е целта. Не знам дали журналистите се срамуват да пишат такива неща. Смятам, че трудно можеш да си намериш работа в британска медия, ако не пишеш или не говориш в този дух. Ноам Чомски, който през 90-те години беше интервюиран от британския журналист Андрю Мар, уцели в десетката със своята реплика: „Не казвам, че не вярвате в нещата, които говорите, а че ако не ги вярвахте, нямаше да сте на този пост.“ Мисля, че е точно така.
– Да.
– Няма да имаш работа, ако не вярваш в тези неща и не си готов да ги казваш. Не знам дали моите колеги изпитват срам. Честно казано, не ме интересува.
– Може да не са способни да изпитват. Последният ми въпрос също е свързан с теб лично. Израел се опита да те убие и за малко не успя. Не вярвам интервюта като това да намалят желанието му да те убие, да опита пак. Ще останеш ли в Ливан?
– Без никакво съмнение. Ще остана в Ливан, който е моят дом. Моята любима е тук, моят живот е тук. Бих казал, че може Ливан да не е моята държава, но ливанският народ е в сърцето ми. Винаги ще му служа. Той беше така добър да ме приюти в страната си. Надявам се моята дейност да е достойна за него, както и моята личност. Винаги ще съм наясно, че съм гост по тези земи. Не, нямам намерение да си тръгвам или да спра да правя репортажи. Дори вече се върнах на фронтовата линия. Върнахме се два дни след нападението, защото няма да позволим да ни заглушат. Ако смятат, че ще си тръгнем, много грешат.
– Какъв удивителен разговор за една от най-красивите страни в света, може би в първата тройка. Благодарен съм ти, че показваш какво правят с нея в наше име и с наши оръжия – едно голямо зло. Стив Суини, много съм ти благодарен, че го правиш.
– Удоволствието е мое. Благодаря.
