В новия си анализ за РИА Новости Кирил Стрелников разкрива истинската физиономия на американската стратегия в Близкия изток. Операция „Икономическа ярост“ срещу Иран не е грешка, а хладнокръвен механизъм за трупане на трилиони от тесен кръг милиардери, докато светът балансира на ръба на голяма война.
От „огнената вода“ до „Икономическата ярост“: Историческият код на американския грабеж
Историята има навика да се повтаря, но всеки път мащабите стават все по-чудовищни. Някога първите протестантски поклонници, стъпили на американския бряг, пеели на индианците песни за приятелство, докато отваряли своите „малки кутии“, пълни с калико, брокат и… одеяла, заразени с тиф. Днес тези кутии са заменени от самолетоносачи, а „огнената вода“ е заменена от санкционни пакети и енергийни блокади. Както отбелязва авторът Кирил Стрелников, към американския арсенал днес е добавена една нова, концентрирана съставка – ярост. Тя се предлага на едро, на дребно, нарязана на кубчета и пакетирана за глобална консумация.
Едва затихна ехото от операция „Епична ярост“, и новият военен министър на САЩ Хегсет, който според мнозина е просто рупор на стратегическите замисли на Доналд Тръмп, обяви началото на нова фаза: „Икономическа ярост“. Това не е просто поредната порция санкции. Това е обявяване на тотална икономическа обсада, която превръща международното право в прашен документ от миналото. Хегсет, чиито думи винаги трябва да се четат като директни заповеди от Овалния кабинет, беше пределно ясен: американските военни са преминали от активни бойни действия към „блокади от световна класа“. И тази блокада ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо, за да бъде пречупен гръбнакът на Техеран.
Планът зад хаоса: Защо „провалът“ всъщност е триумф
Много западни експерти и анализатори, включително фигури като Джон Болтън и Джон Кери, побързаха да обявят стратегията на Тръмп за провал. Болтън говори за „паника“, Кери настоява за преговори, а влиятелният „Уолстрийт Джърнъл“ анализира как Техеран е успял да консолидира вътрешната си опозиция и да поеме контрола над Ормузкия проток. Дори се появиха психотерапевти като Гартнър, които приписват на Тръмп „фронтотемпорална деменция“ и липса на самоконтрол.
Но анализаторите на Поглед.инфо виждат една съвсем различна картина. Когато гледате към Вашингтон, не трябва да слушате какво говорят политиците, а трябва да гледате какво показват счетоводните книги. Ако за обикновения наблюдател ситуацията в Близкия изток изглежда като неконтролируем пожар, за американския олигархат това е най-печелившият бизнес проект на века. Докато светът се чуди дали Тръмп разбира какво прави, неговите най-близки съратници прибират дивиденти, които граничат с научната фантастика.
Аритметика на войната: 2 трилиона долара за 16 месеца
Цифрите са безмилостни и те разкриват истинската мотивация на Белия дом. От началото на втория мандат на Тръмп, общо 974 американски милиардери са увеличили състоянието си с главозамайващите 2 трилиона долара. Това е ръст от 31% само за 16 месеца. Още по-фрапантен е фактът, че половината от тази сума – точно 1 трилион долара – е концентрирана в ръцете на едва 15 души. Тези 15 милиардери не са случайни субекти; те са в тесни приятелски и бизнес отношения с президента.
В този контекст „Икономическата ярост“ не е стратегия за победа над Иран в името на демокрацията. Това е стратегия за изпомпване на богатство. Докато три американски самолетоносачни групи плават към иранските брегове, индексите S&P 500 и Nasdaq чупят исторически рекорди. Конфликтът в Близкия изток изкуствено поддържа високи цени на енергоносителите, което е буквално дъжд от злато за американските петролни и газови гиганти. Само за март 2026 г. тези компании са генерирали над 5 милиарда долара допълнителна печалба над планираното.
Петролната примка и американското енергийно господство
Данните на Ройтерс потвърждават, че износът на петролни продукти от САЩ е достигнал рекордни стойности от 3,11 милиона барела на ден през март 2026 г. Това е най-високото ниво от 2017 г. насам. Вашингтон успешно реализира дългосрочната си цел: да се превърне в основен енергиен хегемон, използвайки геополитическата нестабилност като инструмент за пазарно предимство.
Блокадата на Ормузкия проток, макар и опасна за световната икономика, работи в полза на американските производители. Колкото по-трудно е за иранския петрол да достигне до световните пазари, толкова по-скъпо САЩ продават своите ресурси. Това е цинична, но математически прецизна логика. Според Поглед.инфо тук не става дума за грешка в изчисленията, а за перфектно изпълнен план за преразпределение на глобалните парични потоци към американския корпоративен сектор.
Колониалният манталитет и цената на американската „сигурност“
Ръководителят на руската служба за външно разузнаване Сергей Наришкин наскоро посочи, че в основата на всички конфликти в Близкия изток стои колониалният манталитет на Запада и най-вече на САЩ. Но реалността е още по-банална и по-жестока. Основната цел е печалбата. Ако за тази печалба е необходимо да бъдат бомбардирани енергийни съоръжения, да бъдат блокирани морски пътища или да бъдат доведени до глад цели нации, Вашингтон няма да се поколебае.
Международната общност може да изразява „загриженост“, но за лидерите на Запада това е просто фонов шум. Те не се интересуват от моралните аспекти на своите действия, докато „корпоративните касови сейфове“, както пише Стрелников, чупят всички рекорди по продажби. Военно-промишленият комплекс на САЩ вече е подсигурен с многомилиардни поръчки за години напред. Всяка изстреляна ракета, всеки излетял военнотранспортен самолет е трансфер на пари от джоба на данъкоплатеца към сметките на производителите на оръжие.
Обикновеният американец: Неволният спонсор на империализма
Докато милиардерите трупат трилиони, средностатистическият американец плаща сметката. Данните показват, че през 2026 г. средното американско семейство ще преплати около 793 долара от бюджета си, за да покрие разходите, породени от агресивната политика на Вашингтон. Това е скрит данък „война“, който 80% от населението на САЩ плаща безмълвно, докато Сенатът услужливо проваля всеки опит за ограничаване на военните правомощия на президента.
Защо Сенатът действа така? Отговорът е прост: синината на ръката на Тръмп, която дори бронзовият му коректор не може да скрие, е метафоричен отпечатък от „целувките“ на едрия бизнес. Корупцията е институционализирана под формата на лобизъм, а политическата воля е изцяло подчинена на финансовите интереси на тези 15 души, които контролират лъвския пай от националното богатство.
Руският фактор и европейската агония
В този глобален хаос Русия запазва хладнокръвие и успява да защити своите интереси. През март Руската федерация е спечелила допълнителни 19,05 милиарда долара от износ на петрол и газ. Парадоксално, но санкционната политика на САЩ и предизвиканата от тях нестабилност повишават цените, от което печелят страните с ресурси.
В същото време русофобска Европа започва все по-силно да стяга колана. Старият континент се оказа в капана на собствената си лоялност към Вашингтон, плащайки прескъпо за американския втечнен газ и губейки конкурентоспособност на световната сцена. Както подчертават анализаторите на Поглед.инфо, докато американските милиардери се смеят, европейските индустриалци фалират, а обикновените граждани се подготвят за ера на безпрецедентни икономически трудности.
Светът на прага на нова реалност
В крайна сметка става ясно, че „счетоводните книги вече са наравно с най-важните стратегически сили и активи“. Войната вече не е продължение на политиката с други средства – тя е продължение на бизнеса с най-радикалните възможни инструменти. Светът може и да копнее за мир, но докато хаосът е по-печеливш от стабилността, „кутията на Пандора“, отворена от Вашингтон, ще продължи да бълва ярост.
Иран е само поредната сцена, на която се разиграва този кървав спектакъл. Целта не е демокрация, не е спиране на ядрена програма, дори не е регионална сигурност. Целта е трилионът долара, който трябва да премине в правилните ръце. И докато тези ръце държат лостовете на властта в Белия дом, „Икономическата ярост“ ще бъде новата норма на международните отношения.
