Михаел Ландесман, професор по икономика в Университета „Йоханес Кеплер“ в Линц: Иран няма намерение да се предава

Налице е нов шок в прекъсване на веригите на доставки в световната икономика

В Европа предстои по-нататъшен ръст на цените и инфлацията

Какво ще стане с останалите страни от Персийския залив – Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Емирствата след завършването на войната, е един от сериозните въпросите, които възникват сред експертните среди днес. Ще издържат ли тези страни неминуемите финансови сътресения при положение, че цялата им икономика е построена на петродоларите?
Според мнението на редица анализатори от Виенския институт за икономически изследвания (WIIW) и на Австрийския институт за международна политика (OIIP) САЩ си представяха, че войната срещу Иран ще е краткосрочна и ще завърши с лесна победа в тяхна полза, подобно на военната акция във Венецуела. Но се оказа, че Иран не може да бъде сломен и победен само с въздушни удари и патрулирането на авионосни групировки. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-ясно става, че иранският режим няма намерение да се предава. Това не беше предвидено от Вашингтон и Тел Авив. Също и жертвите, и разходите се оказаха за тях твърде високи. Въпреки самолетоносачите и многобройния флот, въпреки изтребителите, Иран продължава да се съпротивлява и да се консолидира. Израел от десетилетия насам се стремеше към тази война, но днес тя за него се оказва катастрофална.
Обърнахме се за ексклузивен коментар към професор Михаел Ландесман, старши научен сътрудник във wiiw и професор по икономика в Университета “Йоханес Кеплер” в Линц. Неговите изследвания са съсредоточени върху международните икономически отношения, глобализацията, трудовите пазари и миграцията.
Има докторска степен от Оксфордския университет, бил е преподавател, научен сътрудник и старши изследовател в Кеймбриджкия университет, както и гост-професор в Харвардския и в редица други университети.

– Какви последици могат да се очакват за световната икономика в резултат на военните действия в Близкия изток?
– Днес сме свидетели на втората голяма икономическа криза през последните четири години и на третата инфлационна вълна след пандемията през 2020 – 2022 г. Наблюдаваме нов шок в прекъсване на веригите на доставки в световната икономика. Предложението е недостатъчно, търсенето остава незадоволено и естествено това води до скок на цените, а оттам и до растеж на инфлацията. Особено силно са засегнати редица клонове на химическата промишленост, производството на пластмаси, изкуствени торове, нефтопродукт.
В САЩ увеличението на цените вече също се усеща, но все още не така силно, както в ЕС, който е беден на суровини и енергоносители и е принуден да ги внася. Би трябвало най-силно да се отрази на Китай, но очевидно той добре се е бил подготвил за този шок, като е натрупал определени запаси, за да издържи поне няколко месеца. Освен това Иран не възпрепятства китайски и индийски танкери да превозват нефт през пролива. За Китай тази война ще има и друго преимущество. След затихването на конфликта китайски фирми и концерни ще бъдат затрупани с поръчки по възстановяване на пострадалата промишлена илогистична инфраструктура в близкоизточния регион. Други две страни, които ще се окажат с явно преимущество в резултат на войната, са Русия и Индия.

– Как ще се отрази върху европейската икономика войната на САЩ и Израел срещу Иран?
– Резултатът е трета енергийна криза в Европа за последните 10 години, която има изключително силен инфлационен ефект, много по-силен отколкото в САЩ. И това води до рязко влошаване на стопанската ситуация в ЕС. Вече фискалните мерки не са достатъчни, за да се противодейства, тъй като всяка една от европейските страни е потънала в дългове и увеличаването им би било още по-вредно. Затова правителствата се опитват чрез намаляване на бюджетните разходи и съкращаване на средствата за немалко социални дейности да омекотят предстоящите икономически трусове. Опитват се да подкрепят целево отделни групи от населението, но като цяло социалната поддръжка ще се влошава. Едновременно с това въздействието на инфлацията и растящите енергийни разходи се отразяват по производствената верига върху цените на енергията, на промишлените стоки, на торовете, на хранителните стоки и т. н. Следващите година-две ще бъдат изключително трудни за нас, за европейската икономика, като под европейска имам предвид не само ЕС, но и Британия.
Най-силно облагодетелствана от очертаващата се дългосрочна тенденция на високи цени на нефта и газта ще бъде Русия. Това се вижда и в начина, по който протича конфликта в Украйна.

– Цените на енергоносителите в ЕС се вдигнаха най-силно след наложените от ЕК санкции срещу вноса на газ и нефт от Русия? Сега се добавят и последиците от войната срещу Иран. Доколко ще може европейската промишленост да запази все още някаква конкурентоспособност?
– Тя и без това напоследък не е в особено добро състояние, тъй като не издържа на по-ниските цени на енергоносителите в САЩ, които създават по-благоприятни условия и формират по-ниска себестойност. Това прави американските цени на промишлени и селскостопански стоки много по-ниски и много по-конкурентоспособни от европейските.
Китайската икономика също работи при много по-благоприятни условия и е много по-защитена в сравнение с европейската и затова залива ЕС с по-евтина и вече доста качествена промишлена продукция. Поради търговско-политическите напрежения и митническите конфликти със САЩ, китайците насочиха своето свръхпроизводство към други международни пазари, като един от най-важните за тях е европейският и ние добре усещаме този сериозен натиск от страна на китайката индустрия върху европейския пазар и европейската промишленост. Когато дадена страна има свръхпроизводство, тя се стреми просто да го реализира, без да търси високи цени и печалби. И това подкопава още повече европейската конкурентоспособност.
Искам да подчертая, че Китай прониква все по-силно и все по-успешно в отрасли, които по принцип се считаха за бастиони на германската промишленост – машиностроене, автомобилостроене, електроника, зелени технологии. Предполагам, подобно на САЩ, в най-скоро време и ЕС ще реагира с протекционизъм на китайския дъмпинг, което неминуемо ще предизвика съответни икономически и политически напрежения между Пекин и Брюксел.

– Страните от Източна Европа, в т. ч. и България, в много по-висока степен зависят от вноса на енергоносители и торове от Русия. Каква е тяхната перспектива?
– Вече е налице известна диверсификация, но основният проблем са високите цени и те ще продължават да се отразяват все по-негативно върху икономическото развитие и социалната положение в източноевропейските страни.

– Западна Европа все още има известни резерви и начини за омекотяване на силни трусове и катастрофални последици, но в Източна Европа са поизчерпани.
– Така е, затова са налице и напреженията между Брюксел и страни като Унгария и Словакия, които изцяло разчитат на руския нефт. Навярно с подобни проблеми се бори и България. Цените на енергоносителите са борсови и те винаги ще зависят от котировките на международния пазар, освен ако не са фиксирани в рамките на дългосрочни двустранни договори, от които Брюксел се отказа след 2022 година.