Енергийните министри на ЕС проведоха неформална среща в Кипър, на която бяха набелязани ключови стъпки по пътя за изграждане на така желания в цяла Европа единен енергиен съюз. На неформалната среща в Никозия министрите се обединиха около идеята, че енергийната сигурност на ЕС минава през по-силна координация, изграждане на надеждни партньорства и още съоръжения за съхранение на чиста енергия.
„Ако искаме да създадем истински енергиен съюз, трябва да ускорим изграждането на нужните съоръжения, да инвестираме в чиста домашна зелена енергия и да гарантираме, че сигурността, достъпността вървят ръка за ръка“, заяви на 13 май по време на откриващата сесия председателстващият кипърски министър на енергетиката Михаел Дамианос под одобрителния поглед на ресорния европейски комисар Дан Йоргенсен. Той пък от своя страна заяви, че наред с изграждането на складовете стои още един въпрос да продължи трендът по намаляване на зависимостта на Европа от вносни изкопаеми горива на фона на продължаващата геополитическа нестабилност.
Дебатът на министрите идва точно в същия ден когато излизат данни, че ЕС вместо да става по-независима от руския втечнен газ (LNG), са отчетени рекордни стойности въпреки войната и санкциите. По данни на Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA), вносът на LNG се е увеличи с 16% през първото тримесечие на 2026 г. на годишна база до 6,9 милиарда кубични метра – най-високият резултат от 2022 г. насам. Тенденцията е била подобна и през предходния месец април когато е регистриран ръст от още 17% на годишна база. Тези данни потвърждават изводите от друг анализ на компанията Kpler, че „зависимостта на Европа от руския газ идва в момент когато конфликтът в Близкия изток нарушава световното снабдяване с въглеводороди“.
Най-големите вносители са Франция, Испания и Белгия. Русия остава вторият по големина доставчик на втечнен газ за ЕС, въпреки усилията на Европейската комисия да забрана за целия внос до есента на 2027 г. с цел да лиши Москва от ресурси за финансиране на войната в Украйна.
Неформалната среща на министрите е съпътствана от още един нелицеприятен коментар като шамар за политиката на Европейската комисия. Той идва от анализаторът на IEEFA Ана Мария Ялер-Макаревич, че LNG се превръща поредната проблемна пробойна на европейската стратегия за енергийна сигурност.
„Преминаването на Европа от тръбопроводен газ към LNG трябва да гарантира сигурност на доставките и диверсификацията. Въпреки това смущенията, причинени от войната в Близкия изток и прекомерната зависимост от американския LNG, показват, че европейският план се е провалил и на двата фронта“.
Втечненият газ се превърна в ахилесовата пета на европейската стратегия за енергийна сигурност като я излага на високи цени и риск от прекъсване на доставките, отбелязва в изявление анализаторът и допълва, че при тези темпове на внос ЕС ще се окаже зависим на 80% от американското LNG до 2028 г. – нещо което поставя под угроза енергийната сигурност и независимост на блока.
През 2025 г. страните от ЕС са изразходвали приблизително 6,7 милиарда евро за руски LNG, в допълнение към 5,9 милиарда евро за останалите доставки по тръбопроводи, а плащанията на ЕС към Русия се оценяват на 3,88 милиарда евро за първите ч4 месеца на 2026 г. Вносът на компанията Yamal LNG от ЕС е с 17,2% по-висок в сравнение със същия период на 2025 г., като се увеличил от 5,71 милиона тона до 6,69 милиона тона.
Себастиан Рьотерс, активист за санкции в германската неправителствена организация Urgewald коментира данните, че „Европа никога не е внасяла толкова много LNG от Ямал през първите четири месеца на годината откакто [руският президент Владимир] Путин стартира проекта през 2017 г. „Три поредни месеца всеки товар от Ямал, който достигна крайната си дестинация, отиваше в Европа. Това показва, че Европа поддържа руския бизнес с арктически LNG жив. За него забраната на ЕС за внос на LNG чрез краткосрочни договори е крачка напред, но дългосрочните договори остават основният проблем. Докато съществуват те, Европа ще продължи да изпраща пари за руски газов проект, който няма доходоносно бъдеще без ЕС.
За цялата 2025 година, по данни на правозащитната организация, Yamal LNG е транспортирала от Сибир до Стария континент над 15 милиона тона и въпреки рестрикциите и намеренията на правителствата да забранят претоварването. Делът на Европа в световните транспортни превози на Yamal се е увеличил от 75,4% през 2024 г. до 76,1% през 2025 г.
Прекъсването на доставките означава и за милиони от всеки курс за двата оператора със специализирани танкери, които основно транспортират втечнения газ до Европа. Едната компания е британската Seapeak (Великобритания), а другата е гръцката Dynagas – 34,3%. 11 от 14-те специализирани ледоразбивача Arc7, използвани за транспортиране са тяхна собственост. Руският завод в Ямал разчита много на тези танкери Arc7, които са специално проектирани за доставката на европейските портове. Без възможността за разтоварване и претоварване в европейски пристанища като Зеебрюге тези кораби биха трябвало да извършват значително по-дълги пътувания. На европейска земя след началото на военните действия и промяната на газовите потоци, белгийското пристанище се превърна в ключов център за дистрибуция на синьо гориво от различни точки на света.
Руско-китайската съвместна компания Yamal LNG , в която дял има и френската TotalEnergies доставя втечнен газ за Китай, Япония, Южна Корея, Индия и Пакистан. Нейният ледоразбивач „Владимир Воронин“, един от 300-те във флота, които периодично акостира в Зеебрюге. Известно е партньорството на белгийския оператор Fluxys с руснаците. Попитани след началото на войната, по време на войната дали биха прекратили договора си с руската страна, отговорът на ръководството бе, че пристанището е „с отворен достъп и по закон клиентите не могат да бъдат дискриминирани“.
Източник: 3e-news.net
