Победата на DARA с „Bangaranga“ продължава да предизвиква вълна от реакции далеч извън Европа. В „Денят започва“ журналистът Иво Иванов разказа как песента е успяла да пробие дори в Съединените щати – място, където допреди няколко години „Евровизия“ е била почти непозната за широката публика.
Според Иво Иванов американските медии са отразили успеха на DARA изключително позитивно.
„Тук големите издания отразиха победата на DARA и то по много-много ласкав начин. Нарекоха победата ѝ заслужена, а песента запомняща се. Това са издания като „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон поуст“. Те определиха „Bangaranga“ за неизбежен хит – клубен и летен хит, а самата DARA определиха като очарователна и естествена.“
Той подчерта, че за кратко България е успяла да измести фокуса от тежките международни теми.
„И е хубаво, че макар и за частица от информационната секунда, точно DARA и България изместиха този постоянен поток от потискащи и поляризиращи новини.“
По думите му, доскоро американците почти не са познавали конкурса.
„В САЩ ситуацията е малко по-различна, защото повечето хора доскоро нямаха представа за съществуването на „Евровизия“, а тези, които имаха, гледаха на него като на някаква евроексцентричност, за която няма адекватен културно-музикален американски превод.“
Иво Иванов смята, че тазгодишното издание е предизвикало още по-голям интерес заради политическите теми около конкурса.
„Тази година интересът беше значително по-голям. Израел е болна тема на политическата сцена тук в момента. Всички сме в състояние на тотална „Bangaranga“.
Журналистът разказа и как българската общност в САЩ е преживяла победата на DARA:
„Ясно е, че ние всички сме в състояние тук на тотална „Bangaranga“. И както всички наши сънародници, ние все още се опитваме да осмислим това, което се случи. Има правопропорционална зависимост. Колкото по-далече си от България, толкова повече си привързан към нея. Аз събрах 14 американци в дома си и гледахме в реално време. Те не знаеха нищо за България, освен мен. И бяха влюбени в DARA и в нейната песен. Бяха изумени от нейната енергия.“
„Самата песен, според мен, направи това, което направи и футболният ни отбор през 1994 г. Обединени след неизбежния първоначален негативизъм. Независимо от музикалните ни предпочитания, това момиче и тази песен „Bangaranga“ вече звучи по улиците на Америка.“
