В края на 2025 г. спестяванията за втора пенсия на родените след 1959 г. са достигнали средна сума от 8740,11 лв. (4468,75 евро, сумите са посочени първо в левове, тъй като се отнасят за м.г.) на партида. Това е средното натрупване в активните партиди – тези, в които за последните 12 месеца е постъпила поне една вноска.
4 150 679 българи се осигуряват в универсалните фондове. Към края на 2025 г. активите на фондовете вече са за над 27 млрд. лв. (13,84 млрд. евро). За година брутните постъпления от осигурителни вноски са почти 3 млрд. лв. (1,53 млрд. евро). Приходите от такси и удръжки са 298,683 млн. лв. (152,7 млн. евро).
8821 българи вече получават истинска втора пенсия – пожизнено плащане от втория стълб, но броят им все още е много малък, защото спестяванията трябва да са сравнително голяма сума, за да има такава възможност. Повечето пенсионери с две пенсии са с разсрочено плащане – 35 272, тъй като този пенсионен продукт се полага при по-малки спестявания. Тъй като тук има известна свобода на избор как да се получат парите (между определени минимум и максимум на месечното плащане), се вижда, че повечето хора избират максимално бързия начин. Това се вижда и от динамиката на получаващите такова плащане – през 2025 г. хората с новоотпуснати суми са над 31 хил., и като се има предвид броят им в края на годината, то явно много хора са получили набързо парите си.
Размерът на пожизнената пенсия все още е малък – 237,87 лв. (121,62 евро). При разсрочените плащания средната сума е 522,92 лв. (267,36 евро). Пожизнената пенсия в чист вид – без допълнителни условия, е 104,37 лв. (около 53 евро).
КФН вече обяви и доходността на фондовете за първите три месеца на тази година, когато кризата в Иран предизвика големи колебания на световните пазари. Това явно се е отразило и на резултатите, тъй като доходността е между 3,38% и 4,29% при големите фондове за 24-месечен период, докато в края на 2025 г. беше между 5,18 и 6,41%.
