В изборната нощ на 2024 г. България бе разтърсена от зверското убийство на 77-годишната Стоименка Дякова в столичния квартал „Младост“.
Извършителят – тежкият рецидивист Михал Димитров Ценков, напусна затвора само дни преди да отнеме този човешки живот с невиждана жестокост. Но докато обществото търсеше отговори за неговата личност, истинската вина остана скрита зад високите зидове на Софийския затвор и в кабинетите на ГДИН под ръководството на гл. комисар Ивайло Йорданов.
Административният подарък за убиеца
Най-страшната истина в досието на Ценков не е неговата криминална история, а фактът, че в нощта на убийството той е трябвало да бъде заключен в килията. Подозренията за фалшифицирано предсрочно освобождаване сочат директно към затворническото училище. Съгласно чл. 135 от ППЗИНЗС, учебните часове се зачитат за работни дни (16 учебни часа = 3 дни намаляване на присъдата), но само при редовно посещение на занятията. Разпоредбата е категорична: при натрупване на отсъствия, тази облага се губи.
В системата на Йорданов обаче законът е заменен от „статистика“. За да се поддържа изкуствено бройката на обучаемите и да не се секне държавното финансиране за училищата-фантоми, дневниците се попълват фиктивно. Ценков, който по признания на съкилийници е бил под въздействието на наркотици и мързел, е получавал „подаръчни“ дни свобода за часове, в които не е стъпвал. Тази административна благосклонност му е позволила да излезе на улицата тъкмо навреме, за да извърши поредното си зверство.
Училището като пазар за дрога и неграмотност
Случаят „Ценков“ е огледало на целия разпад. Училищата в затворите, управлявани от ГДИН, са се превърнали в инкубатори за неграмотност и размяна на наркотици. Лишените от свобода масово не стигат до дипломи – те или биват освобождавани преди финала, или процесът се прекратява фиктивно, след като дните за свобода вече са изтъргувани. Дори малцината завършили едва покриват критериите за 6-ти клас, въпреки че по документи са „ресоциализирани“.
Медицинският вакуум и правото на смърт
Докато Ценков е печелил свобода чрез фалшиви дневници, в болницата на Софийския затвор – единствената за цялата страна – е царял медицински геноцид. С едва петима лекари, обслужващи хиляди затворници, здравеопазването там е бавна смърт. Този вакуум, съчетан с процъфтяващата наркомания, създава чудовища като Ценков, които излизат на свобода по-агресивни и неконтролируеми от всякога.
Феодализъм и корупция
Докато „съселяните“ на Ивайло Йорданов растат кариерно в ГДИН без капка ценз, съвестните служители са преследвани с фалшиви сигнали, за да не дръзнат да изнесат истината за фиктивните учебни дневници. Това е система, която търгува с храната, здравето и накрая – със сигурността на българските граждани.
Ако правосъдният министър не подпише заповедта за освобождаването на Ивайло Йорданов още днес, той поема лична отговорност за всяка капка кръв, пролята от рецидивист, чийто „ключ“ за килията е бил изкован чрез лъжите и безхаберието на ГДИН. Защото в нощта на убийството в „Младост“, правосъдието не просто е сгрешило – то е отворило вратата на убиеца.
