Появата на новата геополитическа карта на Северна Америка и Карибския басейн, разпространявана в американските политически среди, отваря дълбок процеп в англосаксонската оста. Картографските претенции на Вашингтон към британски задморски територии, съчетани с официалната подкрепа на Доналд Тръмп за обединението на Ирландия, съвпадат по време с невиждана координация между националистическите правителства в Единбург, Кардиф и Белфаст. Британската държавност е подложена на изпитание, докато САЩ преначертават офшорната архитектура в региона.
Преначертаването на географски карти от американската администрация рядко е просто грешка на графичните дизайнери в Белия дом. Поставянето на британски владения като Бермуда, Търкс и Кайкос, Каймановите острови, Ангуила и Монсерат в границите на американската зона на доминация показва прагматичен пресметлив ход.
Основният залог тук не са пясъчните плажове, а данъчните юрисдикции. Източните Вирджински острови (БВО) от десетилетия функционират като основен финансово-корпоративен хъб, измествайки съседните американски територии като Пуерто Рико и Американските Вирджински острови. Чрез прилагане на модернизирана версия на Доктрината Монро, Вашингтон очевидно цели да постави под пряк контрол финансовите потоци, минаващи през тези островни офшорки.
+------------------------------------+------------------------------------+
| Британска територия | Стратегическо / Финансово значение |
+------------------------------------+------------------------------------+
| Източни Вирджински острови (БВО) | Глобален реекспорт и офшорен хъб |
| Кайманови острови & Бермуда | Данъчни юрисдикции и фондове |
| Нидерландски антили (Аруба/Кюрасао)| Рафинерии и контрол над Панама |
+------------------------------------+------------------------------------+
Към тази картинка се прибавят и нидерландските владения Аруба, Кюрасао и Бонайре. Стратегическото им значение се определя от близостта им до венецуелския бряг и до източния подход към Панамския канал. Рафинериите на Аруба и Кюрасао преработват тежък венецуелски суров петрол — актив, който придобива друго измерение след промените във властта в Каракас и засиленото присъствие на гиганти като Chevron и ExxonMobil. Амстердам засега предпочита запазването на пълно мълчание, за да избегне пряк конфликт с Вашингтон, но историята помни подобен натиск още от 1940 г., когато кралица Вилхелмина отказва да продаде същите тези острови на Франклин Рузвелт.
Келтската дъга: Пробивът в Кардиф
Докато Вашингтон тества външните периметри на Британската империя, вътре в самите Британски острови протича фрагментация. Срещата в Кардиф между първите министри на Шотландия (Джон Суини), Уелс (Рун ап Йорверт) и Северна Ирландия (Мишел О’Нийл), заедно с лидера на Шин Фейн Мери Лу Макдоналд, маркира повратна точка. За първи път в историята трите де devolution административни центъра се ръководят едновременно от фигури, издигащи суверенитета и отделянето от Лондониум като основна цел.
Конституционната криза в цифри и факти
- Уелс: Партията Plaid Cymru под ръководството на Рун ап Йорверт изоставя традиционната предпазливост и подписва Меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката и конституционните въпроси.
- Шотландия: Джон Суини настоява за нов плебисцит, следвайки линията на SNP, въпреки категоричния отказ на Лондон.
- Северна Ирландия: Шин Фейн за първи път държи поста първи министър, твърдейки, че Споразумението от Разпети петък от 1998 г. дава правната рамка за референдум за обединение (Border Poll).
Британският министър-председател Анди Бърнам се опитва да тушира напрежението, заявявайки в писмо до Суини, че нов референдум няма да бъде допуснат поне до следващите парламентарни избори. В Уестминстър обаче са наясно, че отказът от диалог само засилва центробежните сили. Според изявления на участници в срещата, келтските народи подготвят обща платформа за икономическо и енергично сътрудничество, заобикаляща централната власт в Лондон.
Ирландският вектор на Доналд Тръмп
Най-сериозният удар върху правителството на Бърнам дойде не от Единбург или Кардиф, а по време на визитата на Доналд Тръмп в Дъблин. Изказването му, че обединението на Ирландия би било „фантастично и страхотно“ и че то непременно ще се случи, наруши неписаното правило за ненамеса във вътрешните работи на най-близкия съюзник.
Зад тези думи прозират съвсем студени сметки:
- Вътрешнополитически фактор: Ирландската диаспора в САЩ наброява над 33 милиона души (около 11% от населението). Исторически концентрирани в ключови щати като Масачузетс, Ню Йорк и Пенсилвания, тези гласове са от решаващо значение за контрола над Конгреса.
- Историческа приемственост: Проучванията показват, че над 60% от ирландските американци подкрепят идеята за единна Ейре — наследство от периодите на засилена емиграция през 70-те и 80-те години по време на конфликта в Ълстър.
- Геоикономически натиск: Отслабена Великобритания извън ЕС е много по-лесна за притискане при договарянето на търговски споразумения и отстъпки в областта на финансовите услуги.
Реакцията на ирландския премиер Майкъл Мартин бе подчертано хладна, докато в Дъблин и Дунберг се проведоха протести, насочени предимно срещу външната политика на САЩ в Близкия изток и действията спрямо Иран. Въпреки това дипломатическото щети за Даунинг стрийт са нанесени.
Пукнатини в Споразумението от Разпети петък
Официалната позиция на Лондон остава непроменена: Споразумението от 1998 г. се спазва стриктно, а условия за референдум в Северна Ирландия няма. Твърди се обаче, че в дипломатическите среди на Обединеното кралство расте тревогата от възможностите за преначертаване на външнополитическите приоритети на Белия дом.
Когато администрацията във Вашингтон започне публично да чертае нови граници на Карибите и едновременно с това да легитимира исканията на ирландските републиканци, балансът, поддържан от десетилетия в Северния Атлантик, започва да се пропуква. Шотландия и Уелс виждат в това силен геополитически прецедент, а Лондон разполага с все по-малко лостове за реакция.
източник:поглед.инфо
