Германия получи на 20 септември два коренно различни изборни резултата и едно предупреждение към политическата система. В Мекленбург-Предна Померания AfD излезе първа, в Берлин победи Die Linke, а CDU и SPD загубиха позиции и в двете провинции. Какво стои зад този разлом, защо Изтокът вече не може да бъде обясняван със старите клишета, докъде стига кризата на Фридрих Мерц и как ще се управлява страна, в която старият политически център се свива? Анализ на д-р Румен Петков за Германия след вота на 20 септември.
Вотът, който раздели Германия по посока и я събра в недоволството
Изборите на 20 септември не дадоха общ победител за Германия, защото Берлин и Мекленбург-Предна Померания гласуваха различно. Те дадоха много по-неудобен резултат за партиите, които през последните десетилетия определяха границите на допустимата германска политика. В североизточната провинция първа излезе „Алтернатива за Германия“. В столицата изборите бяха спечелени от Die Linke. Между тези две партии има огромна политическа дистанция, но вотът и на двете места нанесе тежки загуби на CDU и SPD. Досегашните управляващи коалиции загубиха мнозинствата си и в двете провинции.
Мекленбург-Предна Померания даде най-тежката цифра за християндемократите. В прогнозното изчисление на ARD от изборната вечер AfD получава около 37 процента, SPD – 35,5 процента, а CDU остава около 5,5 процента/ По последни данни партията на Мерц отпада от местния парламент с 4.9%/. През 2021 г. AfD имаше 16,7 процента. Пет години по-късно подкрепата за партията е повече от два пъти по-голяма. CDU се оказва почти върху петпроцентната бариера за влизане в парламента. При потвърждаване на този резултат това е най-слабото представяне на християндемократите на провинциални избори от създаването на Федералната република.
Числата са особено тежки за Фридрих Мерц, защото поражението идва в момент, когато CDU ръководи федералното правителство. Партията на канцлера не губи с няколко пункта от основния си конкурент. Тя получава приблизително една шеста от резултата на AfD. Регионалната слабост на CDU има значение, както и силната поляризация на кампанията между AfD и социалдемократите на Мануела Швезиг. Тези обстоятелства обаче не могат да заличат факта, че федерално управляващата партия е сведена до политическа периферия в една източногерманска провинция.
SPD понесе загуби, но остана близо до AfD благодарение и на личния политически капитал на Мануела Швезиг. Кампанията ѝ беше подчертана с дистанция от решенията на федералното правителство. Тя атакува части от пенсионната реформа и настояваше за намеса срещу високите цени на горивата. В навечерието на вота отношението към самата Швезиг в провинцията беше много по-добро от отношението към федералното управление. Социалдемократите запазиха над една трета от гласовете, но за първи път от 28 години не са първата политическа сила в Мекленбург-Предна Померания.
Предварителните данни за движението на избирателите дават по-точна представа за промяната. SPD губи нетно около 45 000 гласа към AfD. В същото време привлича приблизително 25 000 бивши избиратели на CDU, 13 000 на Die Linke и 18 000 души от групата на негласувалите. Социалдемократите успяват да компенсират част от загубите си чрез гласове от други политически лагери, докато AfD отнема значителна част от предишната им електорална база.
Берлин произведе друга политическа картина. Die Linke спечели изборите за Камарата на представителите. Прогнозното изчисление на ARD към 19:55 германско време ѝ даваше 25,1 процента. CDU загуби първото място, AfD увеличи подкрепата си, Зелените и SPD отстъпиха. Избирателната активност достигна 75 процента при 62,9 процента през 2023 г.
Столицата има различна социална структура и различни причини за недоволство. Жилищната криза се превърна в един от централните конфликти на кампанията. Около 85 процента от берлинските домакинства живеят под наем. Обявените наеми са почти два пъти по-високи от равнището през 2014 г., а според използваните от Reuters оценки до 2040 г. Берлин ще има нужда от още около 211 000 жилища. Спорът за строителството, регулирането на наемите и отношението към големите жилищни компании премина непосредствено в партийната борба. Die Linke направи жилищния въпрос основен елемент на кампанията си.
Берлинският резултат затруднява всяко обяснение на германските избори единствено чрез възхода на AfD. В Мекленбург-Предна Померания протестът се концентрира около партия от десния край на политическия спектър. В Берлин най-много гласове получава партия от левия му край. AfD също увеличава резултата си в столицата и достига около 16 процента според данните от изборната вечер, но не тя печели Берлин.
Двете провинции показват различни социални реакции срещу партии, които дълго време заемаха центъра на германската политическа система. В североизточната част на страната недоволството е свързано с цените, горивата, икономическата несигурност, миграцията и отношението към федералната политика. В Берлин натискът идва от жилищата, наемите, градското управление и натрупаното раздразнение срещу коалицията CDU–SPD. Един и същ избирателен ден превърна различни проблеми в различни партийни резултати.
CDU се оказва под натиск и в двата случая. В Мекленбург-Предна Померания партията е почти на границата за влизане в парламента. В Берлин губи управленската си позиция и първото място. SPD запазва много по-силна позиция в североизточната провинция благодарение на Швезиг, но губи гласове и там, а в столицата отстъплението продължава. Коалицията CDU–SPD в Берлин и коалицията SPD–Die Linke в Мекленбург-Предна Померания вече не разполагат с досегашните си мнозинства.
Особено важна е високата мобилизация в Берлин. Увеличението на избирателната активност от 62,9 на 75 процента означава, че промяната не може да бъде сведена до пасивност на традиционните избиратели. До урните са отишли значително повече хора. Част от политическото разместване идва от активиране на граждани, които преди три години не са участвали във вота. Данните за избирателните потоци ще позволят след окончателното преброяване да се види много по-точно кои партии са успели да мобилизират тези групи.
Германската партийна система дълго време можеше да поема подобни регионални сътресения. CDU и SPD губеха избори, сменяха коалиционни партньори, възстановяваха позиции и продължаваха да определят основната конструкция на управлението. На 20 септември проблемът вече е в мащаба на разместването. В една провинция CDU пада до около пет процента, а AfD достига приблизително 37. В столицата Die Linke излиза първа, CDU губи управлението, SPD отстъпва, а досегашната коалиция остава без мнозинство.
Няма обща партия, която да е спечелила тези две Германии. Има обща загуба на стария център.
Избирателят в Шверин не е гласувал като избирателя в Берлин. Социалните причини, политическите предпочитания и представата за алтернатива са различни. Резултатите се срещат върху отслабването на CDU и SPD като естествени центрове, около които се подрежда германското управление.
На 20 септември това отслабване вече можеше да бъде измерено в проценти.
Изтокът вече не чака Запада, Берлин вече не вярва на управлението
Тридесет и шест години след обединението на Германия икономическата граница между Изтока и Запада не е изчезнала. Тя е променила формата си. Безработицата вече не разделя двете части на страната така рязко, както през първите десетилетия след 1990 година. Разликите в доходите са намалели. Заетостта сред жените в трудоспособна възраст почти се е изравнила. Натрупаното имущество, собствеността върху жилища и предприятия, капиталът на домакинствата и инвестициите показват друга Германия.
Средното нетно богатство на домакинство в източните провинции, включително Берлин, е било около 125 500 евро през 2023 година. В западните провинции – 257 100 евро. Разликата е повече от два пъти. Инвестициите на един работник в източногерманските предприятия остават приблизително една четвърт по-ниски от тези на Запад. Изтокът продължава да губи хора в трудоспособна възраст заради демографския спад и продължилото десетилетия преселване към западните провинции.
Мекленбург-Предна Померания носи тези процеси в особено концентриран вид. Провинцията е слабо населена, възрастовата ѝ структура е неблагоприятна, а малките населени места усещат липсата на лекари, квалифицирани работници и достатъчно местни приходи. Между 2020 и 2025 година там са изчезнали около 7,5 процента от индустриалните работни места. Финансово слабите общини изпитват затруднения дори с поддържането на безплатните детски градини – една от социалните политики, с които управляващата SPD се опитваше да показва практическата полза от регионалното управление.
Предизборното проучване на infratest dimap подреди образованието и училищата като най-важния проблем пред бъдещото правителство на провинцията. След тях идват икономиката и миграцията. Безработицата е четвърта. Здравеопазването, пенсиите и социалното неравенство също присъстват сред проблемите, за които избирателите очакват решения.
Тази подредба е различна от представата, че възходът на AfD в Източна Германия може да бъде обяснен почти изцяло с миграцията. Миграцията има голямо политическо значение, но се наслагва върху усещането за икономическа несигурност, по-слаба инвестиционна база и продължаваща дистанция спрямо Запада. Старото източногерманско чувство за изоставане вече не се измерва само със заплатата в края на месеца. То се измерва със собствеността, наследството, цената на жилището, натрупаните спестявания и възможността следващото поколение да остане в същия регион.
Моделът след обединението постепенно произведе и поколенческа промяна. Значителна част от днешните източногермански избиратели нямат личен спомен от ГДР или са били деца при падането на Берлинската стена. Политическото им поведение трудно може да бъде обяснявано единствено с носталгия по социалистическото минало. Те сравняват собственото си положение не с 1990 година, а със стандарта в днешна Германия.
AfD работи именно върху това сравнение. Партията предлага политически език, в който икономиката, енергетиката, миграцията, отношенията с Русия и недоверието към федералните институции са поставени в една обща картина. В Мекленбург-Предна Померания тя поиска спиране на по-нататъшното разширяване на вятърната енергетика, прекратяване на договора за общественото радио и телевизия NDR, по-твърд режим спрямо търсещите убежище и възстановяване на газовите доставки през „Северен поток“. Част от тези предложения не могат да бъдат осъществени самостоятелно от едно провинциално правителство. Те функционират и като политическо послание към федералната власт.
Енергетиката има различна тежест в източногерманския политически разговор след 2022 година. „Северен поток“ достига германския бряг именно в Мекленбург-Предна Померания. Спорът за руския газ там не е абстрактен разговор за външна политика. Той е свързан с индустриалните разходи, цената на енергията и със спомена за икономическите отношения с Русия преди войната в Украйна. Ръководството на AfD продължава да настоява за възстановяване на германско-руските енергийни отношения и премахване на санкциите върху руските енергийни доставки. Критиците на подобна политика предупреждават, че тя би възстановила зависимостта от Москва, която Берлин се опитва да намали след 2022 година.
Миграционният въпрос също съдържа противоречие, което се вижда особено ясно в източните провинции. Застаряването и намаляването на населението увеличават нуждата от работници отвън. В Германия работят около 316 000 сирийци, повечето на пълно работно време. Източните провинции имат особено остра потребност от работна сила в здравеопазването, услугите и редица технически професии. Същевременно AfD получава най-високите си резултати именно в региони, в които отношението към миграцията е сред най-силните политически конфликти.
Берлин живее в друга икономическа среда. Столицата привлича население, капитал, технологични компании, международни специалисти и студенти. Проблемът там не е обезлюдяването, а цената на растежа.
Около 85 процента от домакинствата в Берлин живеят под наем. Обявените наеми са почти двойно по-високи от 2014 година. Градът ще се нуждае от приблизително 211 000 допълнителни жилища до 2040 година. Икономическият растеж на столицата, разширяването на сектора на услугите и технологичните компании привличат нови жители, без жилищното строителство да успява да компенсира търсенето.
За човек със собствено жилище растящата цена на недвижимостта може да бъде увеличение на богатството. За наемателя същият процес означава по-голяма част от месечния доход, отделяна за жилище. В град, в който огромното мнозинство живее под наем, тази разлика придобива политически мащаб.
Спорът около бившето летище „Темпелхоф“ показа колко трудно е решението. CDU, FDP и AfD подкрепят жилищно строителство върху части от терена. SPD, Зелените и Die Linke се противопоставят. Die Linke настоява за по-силен контрол върху наемите и за ограничаване на властта на големите жилищни компании. AfD свързва жилищния дефицит и с миграционния натиск. Една и съща криза поражда противоположни политически отговори.
Затова 25-те процента за Die Linke в Берлин и 37-те процента за AfD в Мекленбург-Предна Померания не могат да бъдат събрани механично като някакъв общ „антисистемен вот“. Избирателят в столицата, който се страхува, че следващото увеличение на наема ще направи квартала му недостъпен, има различен житейски проблем от жителя на малък град в североизточната провинция, който вижда как младите хора напускат, местната индустрия се свива и лекарят е на десетки километри.
Общото се намира в загубата на доверие, че партиите, управлявали Германия и нейните провинции през последните десетилетия, могат да променят тези условия достатъчно бързо.
CDU не успя да превърне икономическата тревога в подкрепа за себе си. SPD не успя да запази монопола върху социалната сигурност. Зелените трудно защитават енергийната трансформация пред хора, които я възприемат през сметката за отопление или през бъдещето на местната индустрия. Die Linke успя да превърне жилищната криза на Берлин в политически ресурс. AfD направи същото с икономическото и институционалното недоволство в североизточната провинция.
Германското разделение вече не минава по старата карта на Федералната република и ГДР. Берлин сам разрушава подобна проста география. Столицата се намира в Изтока и гласува различно от Мекленбург-Предна Померания. Разделението минава през собствеността и наема, големия град и периферията, възможността да натрупваш капитал и необходимостта постоянно да покриваш растящи разходи, регионите, които привличат млади хора, и регионите, които ги губят.
На тази социална карта CDU и SPD вече не заемат автоматично центъра. Избирателите от двете ѝ страни започнаха да търсят други партии, когато трябва да назоват собственото си недоволство.
Фридрих Мерц и кризата на CDU
Фридрих Мерц влезе в канцлерството с обещанието да върне CDU към ясно разпознаваем консервативен профил и да възстанови избиратели, преминали към AfD. Година по-късно тази задача не е изпълнена. В националния DeutschlandTrend на ARD от началото на септември AfD получава 27 процента, а CDU/CSU – 21 процента. На федералните избори през 2025 г. Съюзът имаше 28,6 процента. Загубата вече не е ограничена до отделна провинция или местна кампания.
Септември превърна този национален проблем в поредица от изборни поражения. В Саксония-Анхалт CDU падна до 17,2 процента, докато AfD достигна почти 44 процента. Самият Мерц призна след вота, че поражението е най-тежкото за партията от години и десетилетия и че последиците няма да останат само в провинцията. Две седмици по-късно Мекленбург-Предна Померания нанесе нов удар: около 5,5 процента за CDU срещу 37 процента за AfD според прогнозите от изборната вечер. Това е най-слабият резултат на християндемократите на провинциални избори от 1949 г.
Берлин не предостави компенсация. CDU загуби първото място от Die Linke, а AfD увеличи присъствието си до около 16 процента. Причините в германската столица са различни от тези в североизточните провинции, но политическата сметка за Мерц е неприятно сходна. CDU губи едновременно срещу партии от двете страни на политическия спектър.
Трудността за Мерц започва от противоречието между стратегията, с която той пое CDU, и поведението на избирателите. По-консервативна миграционна политика трябваше да намали пространството за AfD. По-твърдият език за сигурността, икономиката и държавните разходи трябваше да върне част от избирателите, напуснали CDU през годините на Ангела Меркел. Паралелно с това остава отказът от коалиционно сътрудничество с AfD.
Резултатите в Източна Германия показват колко трудно е съчетаването на тези две задачи. CDU се опитва да конкурира AfD по част от темите ѝ, без да допуска партията като възможен партньор. Избирател, който приема по-твърда миграционна политика, критиката към енергийните разходи или промяна в отношението към Русия, вече има възможност да предпочете партията, която формулира тези позиции по-радикално и от по-дълго време. Избирателят, който възприема AfD като неприемлива, разполага със SPD, Зелените, Die Linke и други алтернативи. Пространството, което Мерц се опитва да заеме между двата лагера, става все по-тясно.
В Саксония-Анхалт недоволството показа колко дълбоко е проникнало в собствената среда на CDU. Само 11 процента от анкетираните там са били удовлетворени от работата на федералното правителство. Сред недоволните 58 процента са посочили CDU като партията, от която са най-разочаровани. Удовлетворението от работата на Мерц е било едва 9 процента, а дори сред привържениците на CDU – 29 процента.
Тези числа засягат не само популярността на канцлера. Те поставят под въпрос способността му да държи заедно различните групи вътре в християндемократическия електорат. Част от него иска по-твърда политика спрямо миграцията и по-малко ограничения върху евентуалното взаимодействие с AfD. Друга част вижда в разграничението от AfD принципна граница, чието преминаване би променило характера на CDU. Икономически ориентираните избиратели очакваха от Мерц ускоряване на растежа, по-ниски разходи и структурни реформи. Социално ориентираната част от електората реагира болезнено на пенсионни и социални промени. Канцлерът трябва да провежда реформи, без да губи центъра, и да се придвижва надясно, без да легитимира основния си конкурент вдясно.
„Brandmauer“ – отказът от политическо сътрудничество с AfD – вече не е само морална или идеологическа формула. След изборните резултати тя поражда практически проблем при съставянето на мнозинства. Колкото по-голяма става AfD, толкова по-малък остава броят на възможните коалиции без нея. В Саксония-Анхалт резултатът от началото на септември направи този проблем особено видим. В Мекленбург-Предна Померания AfD също може да бъде първа политическа сила и да остане извън управлението, защото останалите партии отказват коалиция с нея.
Мерц не отстъпи от тази линия след поражението в Саксония-Анхалт. Той остана скептичен и към идеята проблемът да бъде решен чрез процедура за забрана на AfD. На 9 септември канцлерът заяви, че юридическата бариера за подобна забрана е много висока и че забраняването на партията само по себе си няма да реши проблемите, които нейните избиратели виждат.
Политическата логика зад тази позиция е разбираема. Ако AfD бъде изолирана чрез коалиционна граница, CDU трябва да я победи чрез политика и избори. Септемврийските резултати показват обратното движение. AfD увеличава подкрепата си, а CDU губи позиции. Самата „Brandmauer“ не спира електоралното разрастване на партията; тя определя с кого може и с кого не може да бъде съставено правителство след изборите.
Това създава втори проблем за CDU. При силна AfD запазването на изолацията ѝ принуждава християндемократите да търсят мнозинства с партии, срещу чиито политики водят кампания. Колкото повече се фрагментира парламентът, толкова по-широки и политически разнородни стават необходимите коалиции. Избирателят на CDU може да гласува за по-консервативна политика и след изборите да получи правителство, което зависи от социалдемократи, зелени или леви депутати. AfD използва точно това противоречие срещу християндемократите.
Напрежението вече е вътре в самия Съюз. ARD съобщи на 15 септември за отслабваща подкрепа за канцлера сред християндемократите, за недоволство, което депутати са срещнали в избирателните си райони през лятото, и за критики към политическия курс и комуникацията на Мерц. Потенциалните наследници избягват открит сблъсък. Осемте министър-председатели от CDU публикуваха ден по-късно общо заявление в негова подкрепа и отхвърлиха кадровите спорове.
Тази подкрепа не премахва причините за напрежението. Тя показва, че CDU засега не разполага с лесен механизъм за смяна на курса чрез смяна на лидера. Мерц е едновременно канцлер и председател на партията. Евентуална борба за наследник би засегнала правителството, парламентарната група, отношенията с CSU и регионалните структури. Маркус Зьодер публично застана зад канцлера, а видим алтернативен център, способен веднага да поеме партията и правителството, не се е оформил. Reuters отбеляза още преди изборите на 20 септември, че висши фигури в CDU продължават да го подкрепят въпреки нарастващия вътрешен натиск.
Мерц има и друг проблем, който не се решава с партийна дисциплина. Част от политическия му капитал е вложен във външната политика, сигурността на Европа и подкрепата за Украйна. На 14 септември той заяви, че европейската сигурност е по-важна от дискусиите за собственото му бъдеще. За значителна част от германските избиратели вътрешните въпроси са непосредствени: цени, пенсии, жилища, икономически растеж, енергия, миграция.
Няма автоматична връзка между активната външна политика и изборните поражения на CDU. Данните не позволяват подобно опростяване. Те показват силно недоволство от федералното управление и особено ниски оценки за канцлера в провинциите, в които CDU понесе най-тежките удари. Националният DeutschlandTrend поставя Съюза на 21 процента срещу 27 за AfD. След Саксония-Анхалт към тази картина се добавиха Мекленбург-Предна Померания и загубата на първото място в Берлин.
Фридрих Мерц вече не се опитва просто да върне CDU към резултатите от времето, когато партията доминираше германския център. Той трябва да задържи собствената ѝ електорална територия.
Преди няколко години въпросът беше как CDU да спре растежа на AfD. След септември 2026 година към него се добавя по-труден въпрос: как CDU да остане голяма народна партия, когато част от консервативния ѝ електорат отива към AfD, градският център се разпилява към други партии, а управлението изисква коалиции с политически сили, от които тя се опитва да се разграничава.
Резултатът от 20 септември не решава политическото бъдеще на Мерц. Той прави цената на следващото му решение значително по-висока.
Германия влиза в епохата на трудните мнозинства
Изборите на 20 септември показаха проблем, който вече не може да бъде ограничен до възхода на AfD. Германската партийна система се фрагментира едновременно отдясно и отляво. В Мекленбург-Предна Померания AfD излиза първа с около 37 процента. В Берлин първа е Die Linke с около една четвърт от гласовете. CDU и SPD губят територия между тези два различни полюса.
Следвоенният германски модел беше изграден върху две големи народни партии. CDU/CSU и SPD можеха да управляват с по-малък партньор, а при необходимост – заедно. Днес нито една от тях не разполага с предишната електорална тежест. Националният DeutschlandTrend от началото на септември поставя CDU/CSU на 21 процента, SPD на 13 процента и AfD на 27 процента. Това е съвсем различна партийна геометрия от Германия на Меркел, Шрьодер или Кол.
Най-трудният въпрос остава AfD. Останалите големи партии продължават да отхвърлят коалиционно управление с нея. Колкото повече расте резултатът ѝ, толкова повече депутатски места се оказват извън възможните комбинации за правителство. В Мекленбург-Предна Померания партия с около 37 процента може да остане в опозиция, докато управление бъде съставено от няколко партии с много по-различни програми.
Това е институционално напълно легитимно. Германската парламентарна система изисква мнозинство, а не автоматично управление на партията, получила най-много гласове. Политическата цена обаче нараства. Всеки следващ силен резултат на AfD увеличава броя на партиите, необходими за мнозинство без нея, и прави коалиционните компромиси по-трудни за обяснение пред собствените им избиратели.
Берлин показва същия проблем в друга конфигурация. Победата на Die Linke не създава автоматично управление. Досегашната коалиция CDU–SPD губи мнозинството си, а формирането на нов кабинет изисква преговори между партии, които водиха кампания една срещу друга по жилищната политика, наемите, миграцията и градското развитие.
Стабилността, с която германската политика дълго време се отличаваше от много други европейски системи, все повече зависи от способността да бъдат създавани широки коалиции. Такива коалиции могат да осигурят парламентарно мнозинство, но често размиват политическите различия, които партиите са обещавали на избирателите да защитават.
AfD печели политически ресурс от този механизъм. Когато CDU, SPD, Зелените или други партии трябва да правят взаимни отстъпки, AfD може да остане извън управлението и да атакува компромиса без отговорност за неговото изпълнение. Die Linke в Берлин също спечели от натрупаното недоволство срещу управлението на традиционния център, но върху съвсем различна социална основа.
Германия не се движи в една политическа посока. Изборите на 20 септември показаха точно обратното. Една част от обществото търси отговор в AfD, друга в Die Linke, а традиционните партии губят способността да събират тези различни социални групи под общ политически покрив.
CDU и SPD все още разполагат с огромна организационна инфраструктура, регионални структури, управленски опит и присъствие във федералните институции. Изборите не заличават тази сила. Те показват колко по-трудно става превръщането ѝ в избирателно доверие.
На 20 септември Германия не избра нов политически център. Тя показа колко много се е свил старият.
Германия след 20 септември
20 септември не даде една Германия. Мекленбург-Предна Померания изпрати AfD на първо място. Берлин направи същото с Die Linke. Разликата между двата резултата е огромна, но и двата показаха отслабването на партиите, които десетилетия наред определяха германското управление.
CDU вече плаща най-високата цена. Партията на федералния канцлер стигна до границата на парламентарното оцеляване в Мекленбург-Предна Померания и загуби първото място в Берлин. Фридрих Мерц трябва да управлява държавата, да спре отлива към AfD, да запази отказа от коалиция с нея и едновременно да съхрани CDU като партия на широкия център. Септемврийските избори показаха, че тези задачи все по-трудно могат да бъдат решавани с една и съща политика.
SPD също губи старото си пространство. Мануела Швезиг успя да задържи социалдемократите близо до AfD благодарение на силната си регионална позиция, но партията вече не е първа в провинция, която управлява почти непрекъснато от 1998 година. В Берлин социалдемократите продължиха отстъплението си.
Германците не са избрали обща алтернатива. Те са започнали да напускат общия политически център.
Това е по-дълбока промяна от поредната загуба на CDU или SPD. Старата германска партийна система можеше да сменя правителства, без да променя основната си конструкция. Днес самата конструкция се променя. Все повече гласове отиват към партии, които доскоро стояха извън пространството, около което се образуваха управляващите мнозинства.
Берлин и Мекленбург-Предна Померания не показаха накъде ще тръгне Германия. Те показаха, че пътят, по който тя вървеше досега, вече събира все по-малко германци.
Това започна да се вижда много преди 20 септември.
На 20 септември вече се видя в изборните урни.
източник:поглед.инфо
