Гърция връща на България на 3 октомври останките на цар Самуил

На 3 октомври Гърция ще върне на България тленните останки на цар Самуил. След историческо споразумение, костите на Самуил ще бъдат предадени на церемония в Солун, а след това ще пристигнат в София с военен самолет „Спартан“. Заедно със Самуил, в София ще пристигнат и костите на още един цар – Гавраил Радомир.

Министър-председателят Румен Радев покани всички българи да посрещнат тленните останки на цар Самуил в 12:30 ч. на 3 октомври на площад „Княз Александър I Батенберг“ в София пред Княжеския дворец. „Да се поклоним пред паметта на великия български владетел цар Самуил. След това с шествие да го изпратим до църквата „Света София“ в последния му път, призова Радев“. Самуил е роден в София и вероятно е кръстен в „Света София“ – баща му комит Никола е бил управител на Средец.

Новината за връщането на останките на цар Самуил в България бе съобщена за първи път от няколко гръцки медии, сред които „Нафтемборики“ и „Epolitical“.

Според тяхната информация въпросът, който не е решен вече десетилетия и има символична тежест за българо-гръцките отношения, ще бъде решен до дни. В рамките на тази седмица се очаква гръцкото правителство да предаде на България тленните останки, открити още през 1969 г. от гръцкия археолог Николаос Муцопулос в Голямата базилика на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, днес на територията на Гърция.

Искането на София за тяхното връщане не е ново. Въпросът многократно е повдиган, но до развръзка не се е стигнало. За последно той е поставен активно на масата за преговори през 2022 г., когато премиер бе Кирил Петков.

„По онова време българският министър-председател и вицепремиерът Асен Василев бяха потърсили отчетливо по-тясно сътрудничество с Атина с фокус върху енергетиката, електроенергийните междусистемни връзки, логистиката, пристанищата и инфраструктурата. Тогава бе периодът на енергийната криза, когато София и Атина се оказаха в много по-тясно сътрудничество и на чисто практическо ниво. На заден план обаче двамата български политици бяха повдигнали и въпрос с особено историческо значение: връщането в България на тленните останки на цар Самуил“, според „Epolitical“.

„В контекста на тези близки контакти Кирил Петков бе подновил и искането за останките на Самуил, търсейки решение на казус с изключително значение за българската историческа памет – съобщава на свой ред „Нафтемборики“ и допълва: „Казусът обаче съвсем не е толкова лесен за разрешаване. От години има и гръцки искания за връщане на църковни ценности, ръкописи и реликви, отнети от манастири в Северна Гърция по време на двете световни войни.“ На гръцката страна е било необходимо и съгласието на гръцката църква, за да се пристъпи към предаването.

Спорове около личността на цар Самуил имаше със Северна Македония, но през 2022 г. Съвместната българо-македонска историческа комисия реши: „Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която основната част от съвременната историческа наука определя като Българско царство с център на територията на днешна Република Северна Македония.“

КАКВО ВРЪЩА БЪЛГАРИЯ НА ГЪРЦИЯ

България ще предаде на Гърция ценни църковни предмети от два манастира в Северна Гърция като част от договореността за връщането на тленните останки на цар Самуил.

Става дума за ценности от манастира „Св. Богородица Икосифиниса“ в планината Пангей и манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Серес. Според гръцката страна те са били изнесени в България по време на Първата световна война.

Гръцкият вестник „Катимерини“, който съобщава подробности по темата, не публикува точен списък или брой на предметите, включени в сегашната договореност. Поради това не е ясно дали София ще предаде всички ценности, за които Атина претендира от десетилетия, или само предварително договорена част от тях.

Гръцката държава твърди, че предметите от двата манастира са били изнасяни през 1913, 1917 и 1942 г. Част от тях са върнати след края на Първата световна война, но значителен брой са останали в български музеи, библиотеки и църковни колекции. Българската страна от своя страна е посочвала историческите и правните особености на спора, както и факта, че някои от предметите от десетилетия са част от защитени обществени и научни колекции.

ИСТОРИЯ

През 1969 г. проф. Муцопулос попада на четири монументални саркофага в дясната (южната) част на наоса на базиликата на остров Свети Ахил — място, традиционно отредено за най-високопоставените ктитори и владетели. Заключението, че Саркофаг „Г“ съдържа останките родения в София цар Самуил, се базира на няколко ключови доказателства:

1. Характерното счупване на лявата лакътна кост

   • Върху скелета е установена фрактура на лявата лакътна кост, зараснала под ъгъл (накриво). Историческите извори посочват, че в битката при река Сперхей (996 г.) Самуил е тежко ранен в ръката. Тъй като се налага бързо да се оттегли с войските си, той не получава пълноценна медицинска грижа, което води до заздравяване на костта с видим дефект.

2. Възрастта и физическите белези

   • Антропологичният анализ показва скелет на мъж на около 70-годишна възраст по време на смъртта и с ръст около 160 см. Това напълно съответства на предполагаемата възраст на българския владетел към октомври 1014 г.

3. Пурпурният цвят и царското облекло

   • При разкриването на гробницата скелетът е бил покрит с остатъци от златотъкан фин текстил, който първоначално е имал наситен пурпурен цвят — символ на царска власт. Открити са и следи от ризница.

4. Съответствие с писмените летописи

   • Средновековните хроники (включително тази на Йоан Скилица) изрично потвърждават, че след внезапната му смърт, цар Самуил е бил погребан в построения от самия него катедрален храм „Свети Ахил“ в Преспа.

Останалите три саркофага, според проф. Муцопулос, косвено се свързват като гробове на сина му Гаврил Радомир, неговия зет Иван Владимир и цар Иван Владислав).

След приключването на разкопките, саркофазите на острова са консервирани на място, но самите тленни останки са пренесени в Солун за задълбочено изследване.

• В продължение на дълги години тленните останки остават затворени в кутии в лабораториите на Аристотелевия университет в Солун, като гръцката страна дълго време запазва пълно мълчание и не публикува подробни доклади поради чувствителния политически и исторически контекст.

• През 80-те и 90-те години от скелета и черепа са взети проби. Проф. Муцопулос, съвместно с британски и руски специалисти (включително Галина Лебединская), прави антропологични пластични възстановки на лицето на царя въз основа на черепния материал.

• Днес костите на цар Самуил официално се съхраняват в Византийския музей в Солун, Гърция.