Критичните журналисти и будните граждани ще може да разчитат на защита от закона, ако някой използва съдебната система, за да им оказва натиск. Днес Народното събрание одобри окончателно променив Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които целят да защитят свободата на изразяване срещу т.нар. „дела шамари“, при които мощни, организирани интереси злоупотребяват със съда, за да принудят към мълчание критиците си.
Законопроектът, по който Министерството на правосъдието работи отдавна, беше внесен от правителството и получи широка парламентарна подкрепа. Все пак приемането му беше стимулирано от закъснението на българската държава да се съобрази с европейска директива, засягаща „делата шамари“. Само „Възраждане“ принципно отхвърли промените с мотива, че директивата е с по-тесен обхват от това, което приема парламентът.
В ГПК беше създадена цяла нова глава, засягаща делата, водени заради публичното участие на ответника. Под „публично участие“ се разбира изявление или дейност на човек или организация по въпроси от обществен интерес, когато те упражняват своите права – на изразяване, на информацията, на сдружаване и др. Когато се говори за „въпроси от обществен интерес“, като такива се посочват основните права, общественото здраве, околната среда, действия на публични фигури от държавата или частния сектор, сигнали за корупция и други престъпления и нарушения.
Съдът ще преценява дали делото е основателно заведено, защото някой иска да защити накърнените си права и интереси, или всъщност цели да възпре и накаже журналист или гражданин заради обществените му изяви. Белезите, които ще следи съдът, включват: дали искът е непропорционално голям; ищецът или свързани с него лица водят множество дела по сходни въпроси; ищецът използва заплахи и тормоз, злоупотребява със съдебната процедура, опитва се да дискредитира ответника и др.
Съденият може да поиска в самото начало на делото неговото прекратяване, като претендира, че искът е очевидно неоснователен. Съдът може да го прекрати, ако приеме мотивите му. Същото може да се сучи, ако искът е надлежно предявен и обоснован, но в хода на делото се установи, че то е заведено, за да накаже ответника.
Специално се третира изключително важният въпрос за обезпечението на разноските по подобни дела. Позволява се на ответника да поиска от съда, включително на втора инстанция, да „допусне обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да бъдат понесени от него във връзка с участието му в делото“.
Възпиращ ефект върху онези, които искат да се възползват от съда, може да окаже разпоредбата, че когато искът е отхвърлен, личните данни на ищеца ще се публикуват на интернет страницата на съда, при това за срок от 10 години.
КАЗУС
Спорове между депутатите предизвика въпросът за висящите дела. Депутатите приеха, че ако е проведено първото заседание по такова дело, ответникът може да направи искане да се прилагат новите правила, одобрени днес, до приключване на съдебното дирене.
Велислав Величков от „Продължаваме Промяната“ предупреди, че на втората инстанция това правило може да създаде проблеми, включително да се стигне до ситуация, при която Върховният касационен съд да връща подобни дела обратно на първата инстанция. Това може да забави още повече делата на медии и журналисти, които години наред вече са ходили по съдилищата, и изведнъж се окаже, че всичко започва от самото начало.
Величков предложи към цитираното правило да се добави, че то засяга съдебното дирене в първоинстанционния съд, но мнозинството не се съгласи. Иван Вачев от „Прогресивна България“ отхвърли опасенията на депутата от ПП, като посочи, че дори да се стигне до връщане на дела, те все пак ще се гледат по новите, по-благосклонни към медиите правила.
