Шефката на МВФ Кристалина Георгиева плаши света с дълг от 100% от БВП и „ястребова“ диктатура на централните банки

В навечерието на есенната среща на управителните органи на МВФ и Световната банка в Тайланд, управляващият директор Кристалина Георгиева направи мрачни прогнози за световната икономика. Тя посочи три основни заплахи: бързия растеж на публичния дълг, високите цени на енергията и надуването на балон около изкуствения интелект. Според МВФ глобалният дълг ще достигне 100% от БВП още през 2029 г., като най-големи нарушители са развитите страни начело със САЩ и Франция.

Анатомия на една закъсняла паника във финансовите среди

Когато управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева избра Сингапур, за да отправи своите предупреждения преди годишната среща на МВФ и Световната банка в Банкок, тонът бе представен от западната преса като „остър“ и „неочакван“. Публикуваните анализи в издания като Financial Times и Foreign Policy веднага подеха тезата за извънредно драматични рискове. В действителност обаче описаните процеси не са неочаквани — те са неизбежен резултат от политиката на количествени облекчения и трупане на задължения през последното десетилетие.

В центъра на изложението в Сингапур бе поставена цифрата 100%. Според настоящите изчисления на МВФ, общият публичен дълг на всички държави в света ще достигне равенство с глобалния брутен вътрешен продукт не през 2030 г., както се смяташе по-рано, а още през 2029 г. Човечеството е виждало подобно съотношение единствено в периода 1945–1946 г. Разликата е, че тогава светът излизаше от най-упоритата световна война, а индустриалният капацитет на САЩ бе готов да поеме възстановяването. Днес подобна производствена база в Запада просто липсва.

„Най-лошите нарушители“ и сривът на Маастрихтската архитектура

В медийните изяви на Георгиева бе направено признание, което доскоро бе табу за официалните структури във Вашингтон: основните двигатели на дълговата криза не са развиващите се пазари, а най-богатите икономики. Съотношението на дълг спрямо БВП в развитите страни отдавна премина здравословните граници.

Таблицата показва ясно скъсването с Маастрихтския договор от 1992 г. Финансовите правила, заложени при създаването на еврозоната — таван от 3% за бюджетния дефицит и 60% за държавния дълг — днес изглеждат като исторически артефакт. Нито Франция, нито Италия, нито средностатистическата държава в ЕС спазват тези рамки.

Френският синдром: Когато пазарите искат повече отколкото от Рим

Особено внимание бе обърнато на случващото се в Париж. Изразът „Вземете си ред“, отправен от Георгиева към френското министерство на финансите в интервю за CNBC, отразява дълбока нервност. Франция се намира в капан: от една страна, натрупаните с десетилетия социални ангажименти не могат да бъдат съкратени без сериозно обществено недоволство; от друга страна, доходността по 10-годишните френски държавни облигации скочи с над 100 базисни пункта от началото на годината.

За първи път от създаването на еврозоната инвеститорите възприемат френските ценни книжа като по-рискови или сравними с тези на Италия. Френският бюджетен дефицит за миналата година достигна 5,1% от БВП, а опитите на правителството да прокара през Националното събрание съкращения за десетки милиарди евро водят до постоянна политическа нестабилност. Това показва, че кризата не е само техническа или финансова, а конструктивна за целия Европейски съюз.

Вашингтонският фактор: 40 трилиона долара задължения

Въпреки че МВФ традиционно смекчава критиките си към САЩ, данните са категорични. През август абсолютният размер на американския държавен дълг премина границата от 40 трилиона долара. Това представлява близо половината от целия световен публичен дълг.

Според изчисленията на самия МВФ, до 2030 г. дългът на САЩ ще достигне 143,4% от БВП. Тъй като щатският долар продължава да служи като основна резервна валута, Вашингтон на практика изнася своята инфлация към останалата част от света. Обслужването на този гигантски дълг при високи лихвени проценти изисква все по-голям дял от американския федерален бюджет — сума, която вече надхвърля годишните разходи за отбрана.

Технологичният балон и енергийният натиск

Втората и третата заплаха, посочени от МВФ, разкриват допълнителни структурни проблеми. Продължаващите високи цени на петрола и енергоносителите поддържат производствените разходи високи. На този фон еуфорията около изкуствения интелект (ИИ) се очертава като двояк фактор.

От една страна, МВФ декларира, че ИИ може да добави между 0,5 процентни пункта годишно към глобалния растеж в дългосрочен план — еквивалент на присъединяването на икономика с мащаба на АСЕАН за едно десетилетие. В краткосрочен план обаче реалността е друга:

• Настоящите капитални разходи за ИИ инфраструктура (дейта центрове, чипове, електропреносни мрежи) надминават историческите инвестиционни вълни в железопътния транспорт и телекомуникациите.
• Налице са признаци за формиране на спекулативен балон на фондовите борси, чието евентуално спукване би засегнало пряко пенсионните фондове и институционалните инвеститори.
• Докато трае масираното изграждане на тази инфраструктура, тя консумира огромен ресурс и създава допълнителен инфлационен натиск, без да носи незабавна възвръщаемост в реалната икономика.

Краят на „гълъбовата“ ера: Завръщането на „ястребите“

Основният извод, до който стига ръководството на МВФ, е призивът към централните банки да затегнат паричната си политика. Периодът на ултраниски и дори отрицателни лихви, започнал след финансовата криза от 2008 г., окончателно приключва.

През септември видяхме координация в действията на основните финансови регулатори:

1. Европейската централна банка (ЕЦБ) отново увеличи основната си лихва с 25 базисни пункта до 2,65%.
2. Банката на Япония повиши ставката си с 0,25 процентни пункта до 1,25% — ниво, невиждано в страната от 31 години насам.
3. Федералният резерв на САЩ взе решение в сходна посока, потвърждавайки намерението си да държи цената на кредита висока.

Това „ястребово“ поведение има своята цена. Повишаването на лихвите оскъпява обслужването на вече натрупаните държавни дългове, което принуждава финансовите министерства да режат социални разходи, публични инвестиции и субсидии. По този начин борбата с инфлацията чрез високи лихви задълбочава икономическия застой в Европа и засилва социалното напрежение. Световната финансова система се опитва да реши проблема с дълга чрез нови заеми и по-високи лихви — формула, чиято устойчивост тепърва предстои да бъде изпитана.

източник:поглед.инфо