Докато Европейската комисия предлага възложителите в търгове да могат да отхвърлят оферти, при които над половината доставки идват извън ЕС, четири български министерства не отговарят на искането на БАСЕЛ за среща по темата. Асоциацията отдавна предупреждава, че публичните средства в енергетиката и в електроиндустрията в България все по-често отиват при доставчици от трети страни.
На 9 септември 2026 г. Европейската комисия представи предложение за нов единен регламент за обществените поръчки (Public Procurement Act), който да замени действащата рамка. Според него при големи и стратегически поръчки възложителите ще могат да задават минимален дял за европейски продукти. Ако в една оферта над половината от доставките идват извън ЕС, тя ще може да бъде отхвърлена. Възложителите ще могат да дават и допълнителни точки на оферти с европейско производство.
Според БАСЕЛ над 60% от обществените поръчки в електроиндустрията у нас през последните две години са спечелени от компании от трети страни, предимно от Китай, Турция и Индия. „Брюксел вече предприема стъпки, за да могат европейските средства да създават стойност в европейската икономика“, заявява д-р инж. Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ.
Европа затяга правилата
Комисията залага на обществените поръчки като инструмент за икономическа сигурност и устойчивост на веригите за доставки. Другите цели на предложението са опростяване на процедурите и дигитализация. Публичният сектор в ЕС харчи около 2,6 трилиона евро годишно, или около 15% от БВП на Съюза. Новите правила ще засягат важни сектори като енергетика, водоснабдяване, транспорт, пристанища, летища, пощенски услуги, а също електромобили, соларни панели, облачни услуги и изкуствен интелект.
„Новото европейско предложение е сигнал: обществените търгове вече не трябва да се печелят само на база най-евтин продукт“, добавя Белелиев.
Българската индустрия губи пазар у дома
Българската електроиндустрия е сред най-силните износни сектори на страната. През 2025 г. тя реализира около 4,5 млрд. евро износ, или около 11% от износа на преработващата индустрия. Приблизително 71% от него е насочен към пазарите на ЕС.
В същото време секторът е изправен пред конкуренция от компании извън Съюза, които често печелят поръчки с по-ниски цени. Има риск българските производители да бъдат изтласкани от собствения си пазар, въпреки че спазват европейските изисквания за качество, безопасност, екология и проследимост.
„Ние не искаме затваряне на европейския пазар. Искаме равни правила. Когато европейски публични средства финансират инфраструктура в България, те трябва да създават стойност в Европа – чрез европейско производство, европейски компоненти, сервизно присъствие и устойчиви вериги за доставки“, казва Белелиев.
Какво иска БАСЕЛ
Асоциацията предлага да се дават допълнителни точки на оферти с доказано европейско производство над 50% в тръжната документация, особено в стратегическите поръчки в енергетиката, транспорта, отбраната, цифровата инфраструктура и критичните технологии. От БАСЕЛ искат още:
да се оценява сервизното присъствие в България;
кандидатите да декларират откъде идват основното оборудване и ключовите компоненти;
да се проверява дали доставчиците ползват чуждестранни субсидии;
всички доставчици да спазват еднакви изисквания за качество, безопасност и устойчивост, независимо от страната на произход.
Въпросът какво се купува с европейските пари асоциацията поставя пред няколко правителства. Последните ѝ писма до четири министерства са от 23 септември 2026 г. Отговор все още няма. Електроиндустрията е готова да представи конкретни мерки във всеки момент.
„Европа предложи парите ѝ да работят за нейната икономика. Остава да видим дали България ще го направи навреме“, заключава Белелиев.
