Да имаш покрив над главата си и да можеш да си го позволиш. Това е уравнение, което за мнозина е трудно за решаване. И може да се превърне в драматичен проблем за все по-голяма част от хората, които получават заплата в края на месеца, особено ако живеят под наем. Така предупреждава Oxfam Intermón в последния си доклад, Когато работата не е достатъчна, публикуван този вторник, в който се оценява, че разходите за жилище поставят още 770 000 работещи хора под прага на бедността. Според тази методология броят на заетите, които се намират в тази ситуация, се приближава до три милиона. Ако не се отчита въздействието на жилищните разходи, броят на бедните работници би възлязъл на 2,2 милиона. Изразено в проценти, равнището на бедността сред работещите се увеличава с четири пункта – от 11,48% на 15,49% – след като от доходите се приспаднат разходи като наем, ипотека или данъци, свързани с недвижимия имот, според проучването, цитирано от El Pais.
Проучването на Oxfam Intermón, неправителствена организация за сътрудничество за развитие със седалище в Испания и член на международната конфедерация Oxfam, отново насочва вниманието към жилищното настаняване като дестабилизиращ фактор и усилвател на неравенството. Oxfam Intermón счита, че дадено лице се намира в състояние на трудова бедност, когато има работа, но живее в домакинство, чиито доходи са под прага на бедността. За изчисляване на този показател проучването се основава на Проучването за условията на живот на Националния статистически институт (INE), проведено въз основа на декларираните доходи през 2024 г., и изчислява какъв дял от заетите лица се намира в такава ситуация.
Според статистическата служба този праг е фиксиран на 60 % от медианния доход, което се равнява на около 12 220 евро годишно за човек, живеещ сам. Въз основа на това организацията извършва повторно изчисление, като изважда разходи като наем, ипотека или данък върху недвижимите имоти (IBI), за да оцени как тези разходи се отразяват на икономическите възможности на домакинствата. Цифрата от 770 000 работници не произтича директно от Националната статистическа служба (INE), а представлява оценка, изготвена от Oxfam въз основа на това второ изчисление, след като е отчетен ефектът от разходите, свързани с жилището.
Въздействието обаче не е еднакво за собствениците и наемателите. Преди да се вземат предвид разходите за жилище, бедността сред работещите засяга 19,35 % от тези, които живеят под наем на пазарни цени, в сравнение с 8,19 % от собствениците, чиито жилища са изплатени, и 7,77 % от тези, които все още изплащат ипотека.
Основното заключение на доклада е, че разходите за жилище засягат особено тежко онези, които разчитат на пазара на наеми. След плащането на месечния наем процентът на бедността сред работещите наематели, които наемат на пазарни цени, скача от 19,35% на 34,08% – увеличение с 14,73 процентни пункта. Това означава, че един на всеки трима работещи, които живеят под наем на свободния пазар, се намира в състояние на бедност след плащане на наема. Проучването счита, че този факт илюстрира до каква степен поскъпването на наемите подкопава покупателната способност на домакинствата и се превръща в един от основните фактори за икономическа уязвимост в Испания.
Ситуацията се влошава и за онези, които живеят в наети жилища на цени под пазарните, макар и в по-малка степен. В тази група, състояща се предимно от бенефициенти на програми за социално или защитено жилищно настаняване, процентът на бедността сред работещите се увеличава от 23,57% на 31,28% след покриване на разходите за жилището.
Широко разпространена несигурност
Въпреки това докладът подчертава един показателен парадокс: бедността сред наемателите на свободния пазар в крайна сметка се оказва по-висока, отколкото сред тези, които имат достъп до субсидирани наеми, въпреки че изхождат от първоначално по-благоприятно икономическо положение. Според организацията това явление показва, че цените на частния пазар са достигнали нива, способни да тласнат стотици хиляди работници към икономическа несигурност, дори и когато запазват работата си.
В противоположния край се намират собствениците. Сред тези, които притежават напълно изплатено жилище, процентът на бедността сред работещите почти не се променя след приспадане на разходите, свързани с имота, и спада от 8,19% на 7,95%. Домакинствата с действаща ипотека наистина отбелязват влошаване, макар и много по-умерено от това при наемателите: процентът се увеличава от 7,77% на 10,22%, което е с 2,45 пункта повече.
Въпреки това нивата на бедност при тях остават под националната средна стойност. Докладът заключава, че режимът на собственост се е превърнал в един от основните фактори за социално неравенство, като създава все по-голяма пропаст между тези, които придобиват жилище в собственост, и тези, които разчитат на наем, за да задоволят основна нужда.
