С военни почести се прощаваме с големия български скулптор Вежди Рашидов. Президентът на България, председателят на Народното събрание, народни представители, близки и колеги се събраха в Народния театър „Иван Вазов“ в София за да го изпратят в последния му път.
Близки, приятели, колеги и представители на културния и обществения живот се наредиха на опашка, за да отдадат последна почит на именития български скулптор и общественик, който почина на 74-годишна възраст след кратко боледуване.
Вежди Рашидов почина на 6 ноември и остави след себе си ярка следа, както в българското изобразително изкуство, така и в политическия живот на страната. Рашидов беше два пъти министър на културата, народен представител и председател на 48-ото Народно събрание.
Рашидов оставя след себе си десетилетия творческа дейност, международно признание и ярка следа в обществения и политическия живот на България. Негови скулптурни произведения са представяни в изложби у нас и в чужбина, а творби се съхраняват в музейни и частни колекции в Европа, Азия и Северна Америка.
Вежди Летиф Рашидов е един от най-известните съвременни български скулптори, общественици и политици. Неговата биография съчетава изключително успешен творчески път в страната и чужбина със забележителна, макар и често бурна политическа кариера.
Роден е в Димитровград на 14 декември 1951 година в семейство на миньор и Кадрие Летифова – емблематична певица на български и турски народни песни, известна като “Славеят на Родопите”. Когато е едва в четвърти клас, майка му умира. За известен период той живее и учи в сиропиталище в село Студен кладенец.
Първоначално кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа изпита. Баща му го изпраща да учи в минния техникум в Мадан. На следващата година обаче успява да се запише в Художественото училище за изящни изкуства “Илия Петров” в София.
През 1978 г. завършва специалност “Скулптура” в Националната художествена академия в класа на проф. Димитър Даскалов, където по-късно самият той преподава.
Творчеството на Вежди Рашидов притежава изключителна международна биография, като негови скулптури и пластики са част от постоянните колекции на десетки световни музеи, кралски сбирки и престижни фондации на три континента. Неговият пластичен език успява да прекрачи националните граници още през 80-те години на миналия век.
Ето някои от най-значимите международни институции, които съхраняват негови произведения:
Галерия “Уфици” (Флоренция, Италия): Един от най-старите и прочути художествени музеи в света съхранява негова творба в престижния си фонд.
Музеен комплекс “Арсенал” (Венеция, Италия): През 2014 г. Рашидов става първият български творец, чиито две мащабни пластики (“Ритуал 1” и “Ритуал 2”) стават притежание на този исторически венециански комплекс.
Държавен музей за изобразителни изкуства “А. С. Пушкин” (Москва, Русия): Една от най-богатите руски институции за европейско изкуство притежава негови пластики в колекциите си.
Фондация “Лудвиг” (Кьолн, Германия): Прочутото немско семейство колекционери Лудвиг, чието име носят музеи за модерно изкуство в цяла Европа, притежава негови произведения.
Музей за модерно изкуство (Палма де Майорка, Испания): Част от испанското признание на автора, който е и почетен член на Съюза на испанските художници. Специалното място на Япония и Императорския двор
Рашидов има изключително силно присъствие на азиатската арт сцена, особено в Япония, където работи и излага интензивно през 90-те години.
Колекцията на Императорския двор: Негова скулптура е официално притежание на японското императорско семейство.
Музей “Стасис” (Отару): Един от големите японски музеи, в които има негови експонати.
Музей “Манцу” (Хачиоджи, Токио): Известна японска институция за модерна пластика, притежаваща негови скулптури.
Музей на конната цивилизация (Токио): Музеят притежава неговата скулптура “Сговор”, която се превръща в емблема и символ на тамошните изложби.
Други световни дестинации:
Музеят на Израел (Йерусалим): Националният музей на страната съхранява негови пластични творби в международния си фонд.
Музей “Дзинтай” (Пекин, Китай): Показва присъствието на автора и на китайската художествена сцена.
Национални галерии: Негови творби се намират още в държавните колекции в Анкара (Турция), Ереван (Армения) и музея “Тилсен” в Канада.
Вежди Рашидов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) през 2004 г.. Носител е на най-високото държавно отличие орден “Стара планина” I степен (2002 г.), както и на редица международни ордени от Русия, Украйна и Турция.
Влиза активно в държавното управление през 2009 г. от редиците на ПП ГЕРБ. Той ръководи Министерството на културата в двете правителства на Бойко Борисов – от 2009 до 2013 г. и от 2014 до 2017 г..
Рашидов е избиран за народен представител в седем различни парламента. На 21 октомври 2022 г. достига най-високия си държавнически пост, като бива избран за председател на 48-ото Народно събрание.
През септември 2023 г. той подава оставка и официално напуска парламента и активната политика.
Като публична фигура Вежди Рашидов остава в обществената паметна своя колоритен характер, прям и остър език, както и с ярките си позиции по социални и политически теми.
Голямата любов – д-р Снежана Бахарова: Тя е кардиолог с дългогодишен стаж в УМБАЛСМ “Пирогов”. Двамата се запознават на купон и споделят съвместен живот в продължение на десетилетия, преди официално да сключат брак през 2006 г.. Рашидов многократно споделя в интервюта, че тя е жената, която запълва празнотата в дома му след развода с първата му съпруга и го връща към живота по време на борбата му с тежко онкологично заболяване.
Любопитен факт за сватбата им: Ден след бракосъчетанието си двамата с изненада разбират, че в суматохата всъщност са пропуснали физически да се подпишат в официалната книга.
Синът Вадим: От първия си брак Рашидов има един син – Вадим. Двамата споделят силна връзка и обща страст към изкуството. Вадим завършва Националната художествена академия с фокус върху рисуването, като през годините баща и син организират и общи изложби. По-късно Вадим се установява и развива семеен бизнес в Тиролските Алпи, Австрия.
Радостта от внуците: Творецът често говори с изключителна нежност за своите внучки Ния и Ая, както и за внука си Александър. Негова твърда позиция е, че те имат пълното право сами да избират житейския си път, без той да им налага кариера в изкуството.
Любими занимания: Извън политиката и ателието, Рашидов е известен като голям любител на кучетата, хубавата музика, книгите и уединените моменти, в които прекарва време с най-близкия си приятелски кръг.
източник: труд.бг
