Хакери са имали скрит достъп до мрежите на държавната администрация в продължение на пет години и са източили най-малко 130 гигабайта информация. Количеството се равнява на над 62 милиона страници документи. Националният координатор по киберсигурността Велизар Върбанов определи случая като най-голямата кибератака срещу България досега.
Първите индикации за злонамерена дейност са от 2021 г., но пробивът е установен едва през 2026 г. Сигналът е получен на 23 юни в Националния център за киберсигурност, след като защитният софтуер е засякъл необичайна активност извън работно време.
„За наш късмет хакерите са започнали да действат след работно време. Системата отчита, че даден служител продължава да работи и да обработва информация, въпреки че той не е на работното си място. Тогава се задейства алармата“, обясни националният координатор по киберсигурността Велизар Върбанов.
Достъпът е поддържан чрез различни методи
Анализът е показал, че зловредни файлове са били инсталирани в инфраструктурата на държавната администрация още през 2021 г. Те са осигурявали неоторизиран достъп и са позволили на хакерите да останат незабелязани с години.
По думите на Върбанов не става въпрос за един зловреден софтуер. Използвани са множество програми и различни начини за проникване – фишинг атаки, уязвимости в системите и компрометирани акаунти. Заразени са няколкостотин устройства, сред които компютри, сървъри и виртуални машини.
Целта на атаката не е била финансова изгода или кражба на лични данни, а събиране на информация за работата и намеренията на държавата.
„Те искат да съберат информация за държавата, да видят как работи тя, да могат да я анализират и дори да предвидят какви ще бъдат следващите ѝ ходове“, каза националният координатор.
Извършителите все още не са установени
Има предположения за хакерските групи зад атаката, но те се основават на технически анализ. За установяването на конкретните извършители са необходими разузнавателна информация и международно сътрудничество.
По случая работи междуведомствена оперативна група с участието на МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ и други структури. Хакерите са използвали сървъри в различни държави, включително предварително компрометирани машини. Затова местоположението на сървър не означава непременно, че съответната държава е замесена в атаката.
Предстоят 90 дни засилен мониторинг
Изпълнени са три от общо петте фази в плана за реакция. Прекъсната е комуникацията на хакерите със заразените устройства, а установените зловредни файлове са премахнати. Следва укрепване на инфраструктурата и засилен мониторинг в продължение на 90 дни.
Националната система за киберсигурност в момента наблюдава 27 администрации. Обхватът ѝ предстои да бъде разширен, като Върбанов не изключи при това да бъдат открити и други инциденти, свързани със същите хакерски групи.
Според него случаят показва необходимостта държавата да премине от реакция след настъпил инцидент към превенция. „Всяко едно ведомство си има информация за себе си, но не вижда цялата картина. Когато системата е централизирана, можеш да предотвратиш инцидента, преди той да се е случил“, посочи Върбанов.





