Експерти предвиждат „Сценарий Сараево 1914“ за взривяването на света
Войната в Украйна продължава вече повече от година в своето неудържимо кресчендо, белязано от непрекъснати малки тласъци напред – предоставянето на украинците на все по-усъвършенствани оръжия, ожесточените руски ответни бомбардировки на градове и села, повдигнатото от Международния съд в Хага обвинение срещу Путин, което юридически проваля всякакви преговори, саботажът на плахите опити на миротворци за посредничество. И сега НАТО е на път да премине Рубикон, тъй като поляците са готови да се сбият всеки момент с руснаците.
Група страни от НАТО, начело с Полша, може да поискат да изпратят войски на територията на Украйна, обяви бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмунсен.
Освен това контраофанзивата на Зеленски буксува и поради тази причина още държави изглежда умират от желание да се появят час по-скоро на бойното поле. Така войната в Украйна променя своя характер и се приближава до сценария „Сараево 1914 г.“, в който неизвестен студент убива един престолонаследник и огънят на револвера му взривява настръхналия от тлеещи конфликти свят.
Казаното до тук е синтез на публикувания в италианския вестник „Ла Стампа“ коментар на завеждащия международния отдел на всекидневника и известен външнополитически наблюдател Доменико Куирико. През последните дни подобни мрачни прогнози можеха да се усетят между редовете и в дописките за войната във водещи френски, германски и испански печатни медии, но като че ли седемдесетгодишният журналист пръв хвана бика за рогата. И написа, че бленуваният от Украйна и партньорите u нов скок напред във военните действия срещу Русия въобще няма да зависи от качеството на оръжията, които ще бъдат доставени на Киев тепърва, например изтребителите F-16.
„Новата стъпка, за която трябва да се готвим, подчертава Куирико, е навлизането на терен на военните контингенти на НАТО, които заедно с украинската армия да смажат отбраната на противника в окупираните територии“. Като начело на това зловещо развитие, занулиращо всякакви досегашни приказки за ненамеса на Алианса в конфликта, ще бъде Полша – обяви го на всеослушание тези дни добре информирният бивш генерален секретар на НАТО – датчанинът Андерс Фог Расмунсен.
Така че Варшава, която вече има много „доброволци“ в т. нар. международни бригади, воюващи рамо до рамо с украинците, вече живее с мисълта да наруши крехкото табу за ненамеса на Запада в конфликта. „Това е напълно в съответствие с ролята u на железен съюзник на американците в европейските покрайнини – изтъква Куирико – роля, която полските управници поеха и в кървавия тематичен парк на съвременната война, наречен Украйна“.
Може би така поляците искат да си разчистят сметките с руснаците за безбройните рани, които руските царски и сталинистки сатрапи са нанесли на страната им през последните три века. По всяка вероятност проукраинската решимост на Варшава е продиктувана и от вътрешнополитически съображения – да бъдеш острието на войната срещу руската агресия сега е несломим атестат за недосегаемост срещу всички обвинения и съмнения, които Европейската комисия е натрупала покрай погазването от Варшава на ред граждански права и демократични ценности. Да, мотиви си имат поляците, но войната не е нужна само на тях, според международника на „Ла Стампа“, а на всички онези оръжейници, които не крият своите апетити да разширяват до безкрай производствата на въоръжения, бойна техника, муниции и т. н.
И отмиването на доста наивната илюзия за неагресия, която досега е помагала на всички нас, жителите на страните-членки на алианса, да осъзнаем опасностите от бушуващата война и да я избегнем, наближава. Представянето на това отмиване или зачеркване с маската на „автономна инициатива извън НАТО“, разбирай засега само на Полша, цели да се избегне задействането на задължителния член 5 от статута на алианса, който ангажира всички съюзници в обща война. Рано или късно обаче ще трябва всички да се намесим в украинската трагедия, тъй като на фронта откъм „нашата страна“ просто вече липсват хора. А пък и украинската контраофанзива, раздухана като решителна и неудържима, е толкова бавна, че напредък „от двеста метра до един километър“ се споменава в киевските комюникета като успех. Да не говорим за това, че като „завоевания“ се разтръбява окупацията на местности и селища, които се появяват на картите като малка група селски къщи. Значи ходът на войната може да бъде обърнат единствено, ако в нея се намесят армиите на страните от Западна Европа, които притежават техническата и организационната сила да постигнат надмощие.
След няколко седмици във Вилнюс на срещата на върха на НАТО ще бъде направен задълбочен разбор на конфликта и ако алиансът не предприеме драстични мерки в полза на Киев, ще тръгнем на поход, заканват се привържениците на намесата на блока. Още повече, че разбиранията за победа на някои от основните партньори на Украйна напоследък се промениха коренно – те вече не се примиряват, както в началото на войната, с отстояването на териториалната цялост на изстрадалата страна. За ястребите – поляците, балтийците, британците и за самия Зеленски – подчертава Доменико Куирико – победата сега означава унищожаване на военната мощ на Москва, елиминирането на Путин от политическата сцена и хвърлянето на Русия в хаос за години напред.
Но какво означаваше „да преминеш Рубикон“? Значи да направиш такъв избор, връщане назад след който няма. Можеш да рискуваш, прегазвайки рекичката и да спечелиш битката за Рим като Юлий Цезар. Но можеш и да заплатиш след това като него с живота си, ако подцениш враговете и не предвидиш действията им.
източник: Труд
