Кирил Петков и баща му Петко, Атанас Атанасов и Христо Иванов имат една фикс идея и тя е пълното овладяване на службите за сигурност на страната ни. Защо им е нужно това ли? Защото искат безнаказано да контролират и управляват всички процеси в държавата в ползва на техния частен интерес. Бил той политически или икономически такъв. Всичко останало са празни приказки и безсмислена акробатика, зад която най-често не стои никаква сериозна аргументация, а просто измислени и хиперболизирани заплахи, чрез които същите лица се опитват да убедят обществото, че едва ли не някакво чудовище дебне зад ъгъла с цел да ни изяде. И тъй като въображението им е малко, единственото, което същите тези успяват все да измислят, е да припознаят празните приказки на “журналиста” Христо Грозев като действителност, а убийството на Алексей Петров – като мотив, чрез който им се отдава шанс да реализират личните си цели. Или както каза проф. Димитър Иванов малко по-рано по БНТ днес – в политиката подходът от частното към общото е крайно неправилен и неефективен. “На директорите на всяка една служба, свързана с националната сигурност, трябва да им бъде дадена свобода за да направят свой екип и впоследствие да бъдат оставени да работят спокойно”, каза още професор Иванов. Такова нещо обаче, както всички можем да видим, у нас не се случва, а политическата класа перманентно се опитва да работи с назначенията в службите на парче, като че ли става дума за картофи на пазара в “Красно село”. Но няма как да бъде иначе, когато начело на държавата ни стоят едни пълни инфантили и недорасляци, които разбират от национална сигурност точно толкова, колкото Атанас Атанасов от баскетбол. Цялата тази картинка става още по-тъжна и от факта, че зад целия този цирк съвсем ясно прозират личните интереси на въпросната групичка. Кирил Петков е готов да направи абсолютно всичко, което татко Петко му каже, а така нареченият генерал Атанас Атанасов е готов на всичко само и само отново да бъде сивият кардинал в службите за сигурност. За Христо пък няма кой знае какво толкова да кажем, тъй като извън празнословие, събрано в общ контекст, чрез използването на думичката “между другото”, той не е способен на нищо друго, дори и да извади този проклет сопол от носа си, сопол, който запушва интелектуалния му поток от вече десетки години. Днес същите тези хора, хора, които предвид проблемите, които трябва да решават, се намират в неравностойно положение – и професионално, и интелектуално – виждат своя шанс да сложат ръка върху така бленувания от тях държавен ресор. И не се съмнявайте, че те са готови на всякакви палячовщини, за да постигнат целта си. Обаче както вече отбелязахме, те са лица в неравностойно положение, като дори тази сценка не могат да изиграят като хората. Докато Кирил, например, се опитва да ни внуши колко е напрегната ситуацията и как руски шпиони ни дебнат отвсякъде, същият този палячо не спира да кара кайт сърф и да се снима с лелки на средна възраст на плажа “Корал”. Нима има нормален човек, който би допуснал, че един действително заплашен човек би имал подобно поведение?! Разбира се, че не. Както вече беше казано по-горе – и в този казус, в който въпросните лица се опитват до максимум да експлоатират смъртта на един бизнесмен с изявен ъндърграунд профил, единствената им истинска цел, която се опитват да постигнат, е лична – спокойствие при разиграването на персоналните политически и икономически схеми, в които са затънали тези четири провала на българското достойнство.
