Любопитен феномен се наблюдава у нас през последните години – довчерашните чичковци изведнъж решиха, че ще стават рокери.
В началото нищо не предвещаваше оглупяването на толкова много мъже изведнъж. Независимо от това обаче оглупяването е факт, а често дори е толкова комично, че предизвиква напълно естествен и автентичен смях.
Именно такава е картината и с нароилите се от никъде купища рокери и байкъри у нас. Гледаш ги уж умни и успели мъже, а щом се пременят с кожените си дрешки приличат на пълни инфантили. Дебели, слаби, брадати, плешиви, успели или не, сред така наречените байкъри могат да бъдат открити всякакъв тип чичковци. Обикновено те са над четиридесет години и са мъже с финансови възможности над средното ниво, но вместо да се държат адекватно за възрастта си, същите те избират образа на пубертети, и като залухави обикалят страната със своите мотори.
Нещо повече. Не си мислете, че тези застаряващи пубертети не въвличат в своите детинщини и своите съпруги. Купища са снимките на наедряли лелки обути в кожени панталони и сграбчили през кръста своя рокер върху мотора. Той рокерът с куп придружаващи заболявания, но съпругата стиска ли стиска кожения му колан.
Абсолютно сигурно е, че 99% от тези чичковци изглеждат крайно комично на своите моторджийски сбирки, на които обичайно жулят ракия и бира, гарнирани с шопска салата и пържен картоф. Като едни малки дечковци, тези мъже се опитват да внушат респект, като обичайно обаче предизвикат единствено иронична усмивка от страна на широката публика. Същите се събират по клубове, регистрирани по най-различни села, паланки и градове, като назовават себе си с мрачни имена от типа на “Хулиганс” или “Бандитос”. Разбира се, смешно е какъв “хулиган” или “бандитос” би могъл да бъде един затлъстял от обездвижване счетоводител, но може би щом се накичи с вериги, кожи и рога, същият успява да постигне по респектиращо възприятие в собствените си очи.
Интересно е, че в столицата например в по-голямата си част, така наречените байкъри са застаряващи мамини синчета, част от които с бекграунд на дребни мошеници от Магура, а другите – с порядъчен бизнес от последните години на “демокрация” у нас. Особено комично е човек да наблюдава тези побългарени Hell’s Angels, чиито бекграунд няма нищо общо със субкултурата на регионите от Мексикано-Американската граница, а представлява единствено извадка на комплексирани мъже над четиредесет, опитващи да заместят своето “Балкан”-че с гъзарски мотор.
До къде би могла да стигне тази пародия, тепърва предстои да видим. Във всеки случай едно е сигурно – пътят ще бъде смешен.
