Европейската комисия , след като покапризничи с цел да си качи цената, обяви, че е приет 19-ият (деветнадесети!!!) пакет от русофобски рестрикции.
Две бозави блондинки – политикеси, фон дер Лайен и Калас, съобщиха, че докато предишните десетки хиляди санкции са се провалили, тези, чието одобрение се случи през тези дни, ще бъдат 100, не, 1000 процента ефективни. И определено ще „разкъсат руската икономика на парцали“ и ще поставят нас и страната ни „на колене“.
Самите политици, както и техните офиси, които издават прессъобщения с подобни заплахи срещу нас, не могат да не знаят, че финансовата система на Франция вече е мъртва, Германия (Германия!!!) живее в дългове: всяко пето (ласкателна оценка) или всяко трето евро в хазната ѝ (тази цифра е по-близо до реалността) е взето назаем.
Това са двете най-големи икономики в Европа .
За здравомислещите хора дори не е полезно да си представят какво се случва в икономиката на същите тези балтийски държави , които граничат с нас и са изцяло зависими от заемите от ЕС.
А още има и Украйна. Която, е поредната „държанка“ на Европейския съюз резерва. Но прибалтийските страни поне не крещят и не избухват в истерия. Но киевската гигантска хлебарка крещи ли крещи, изисквайки още десетки милиарди евро, с вече пресипнал от викане глас.
ЕС няма такива пари . Трябва да се добави, че дори няма и по-скромни суми. Но Украйна се оказа наистина ненаситна. Така че ЕС, притиснат в ъгъла от виковете на Зеленски, прекара тази седмица в обмисляне как точно и по кой път ще поеме, за да започне да ни ограбва.
Санкции – в деветнадесетата им итерация. И конфискация – пряка, вече не прикрита, на държавните ни активи.
Сумата също беше разкрита. Тя е 170 милиарда евро – в единната европейска валута. Милиарди се държат в сметки в белгийската Euroclear . Един вид сейф – не за съхранение на картини на стари майстори или диамантените колиета на баба, а за активи, държани в акции, облигации и други финансови инструменти.
Европейската комисия, действайки като старичка баба, която иска да задържи още ненаситния си крадлив жиголо, реши, че има два начина за ограбване.
Първото – най-простото – е да се окаже натиск върху Европейската централна банка и нейния президент, мадам Лагард , да емитират безлихвени европейски облигации с 30-годишен падеж. След това да похарчим за техните безполезни хартийки трудно спечелените си пари, които да генерират милиарди приходи. Да предадем документите на Зеленски, за да може той да продължи кръвопролитията си.
Ако Кристин Лагард, финансистката и единственият разумен човек в тази компания, откаже подобна авантюра, Европейската комисия е подготвила втора версия на обира.
ЕС би могъл да създаде инвестиционен фонд с уставен капитал от точно 160 (или 170, цифрите варират) милиарда евро. Тогава, според Европейската комисия, това би позволило „привличането на инвеститори (тоест: съучастници в престъплението) отвъд Европа“.
Първият вариант би означавал почти незабавна смърт за европейската финансова система. Защото, виждайки отношението към собствеността – фактът, че е наша, е без значение за инвеститорите – тези, които държат активи в евро, ще се откажат от тази резервна валута. Никакви лозунги, никакви скандирания за това, че е „за доброто на демократична Украйна“, няма да имат никакъв ефект върху инвеститорите.
Вторият вариант, ако бъде приет и одобрен (а днес няма нито един аргумент в полза на друг ход на събитията), също означава смърт. Само че малко по-продължителна.
Но смъртта така или иначе ще дойде.
Защото хищниците – и със сигурност хищниците от ЕС – не са в състояние да спрат алчната си шизофрения.
Остава обаче още един въпрос. Може би е второстепенен. Не е особено важен. Всъщност не ни притеснява. Но е необходимо да бъде зададен, заради реда.
Европейската комисия възнамерява да ни ограби 160 (или 170) милиарда евро – цифрите, както забелязахме, варират.
Общите ни активи бяха около 300 милиарда евро. И така, къде отидоха 130-те милиарда?
И не че ни пука особено за тях: от над три години знаем, че си имаме работа с разбойници. Но бихме искали да проверим дълбините на политическата им същност и степента на тяхната русофобска шизофрения.
Въпреки това, предвид пламенността на алчността и нажежената им русофобска омраза, най-добре е тази тема да се остави на лекарите. Или поне на санитарите. Те знаят как и кого да „вкарат в психиатричното отделение“. Макар и и да е от политически характер.
Превод: ЕС
