Проблемите на спорта, които нито един спортен министър и държавен ръководител няма да иска да прочете

На базата на бомбата, хвърлена в Нова телевизия от Слави Бинев, Председател на Българска Федерация по Таекуондо, ние ви предоставяме изключително любопитна извадка на акцентите от обширното му интервю с нас, в която ще ви запознаем с основните проблемни теми в спорта, които също така са и от фундаментално значение за държавата. Това е само началото – предстоят още много нови интервюта, в които ще се опитаме да поставим проблемите пред българските граждани, защото казусът е изключително сериозен, както по отношение на справедливостта, така и по отношение на спорта и неговото социално проявление.

• Стартирам със “старта” на Министъра – още не му беше изсъхнало мастилото върху заповедта за назначението, и „хукна“ да подкрепя българите на Олимпиадата. Не ги подкрепяй, когато викаш, а когато имат нужда да се подготвят. Това е многократно по-важно и значително за тях. В трудностите се оценяват усилията на някой, а не постфактум, просто за да се види че си бил там.
• Основен проблем е структурата и функционирането на Министерството на младежта и спорта. Неговата дейност може да се извършва от 20 човека, заедно с чистачките и охраната. Кому са нужни 300 човека, за да те подхвърлят един на друг за всяко малко нещо? Те правят всичко възможно да усложнят системата. Най-лошото при големия брой служители е, че те трябва да защитят заплатите си– да намират начин да се доказват, че ги заслужават, и започват да правят всякакви безумия и да работят безкрайно неефективно. Например едно писмо минава през 10 дирекции, за да се подпише. А ако има ясни точки и критерии, кой ще минава през 10 инстанции? Федерацията има нужда от тези пари, наше е решението по кои пера да се харчат. Ние носим пълната отговорност за това. Наличието на ясни, обективни критерии, създадени така, че да движат обществото напред – чрез медали, национална гордост, ограмотяване и дисциплина – позволява нещата да се случват. Не трябва постоянно да ги проверяваш – формулата е ясна и дадена. Умният политик ще използва това, че увеличава финансирането. И ще накара федерациите да се състезават. Да имат стимул.

Административната тежест трябва да бъде незабавно премахната.

На следващо място е начинът на работа в ММС. При проблем в частна фирма, ще се работи денонощно, събота и неделя, докато проблемът бъде разрешен. Като сравнение, в нашето Министерство- в събота и неделя не можеш да намериш никой – дори и самия министър. Когато човек има желание, намира и начин. Ако се наложи, дори той винаги може да организира среща със заинтересованите страни и извън министерството и да реши проблема.

• Потвърждава се фактът, че всъщност законодателството е остаряло и на практика не изпълнява функциите си – вместо да подпомага развитието, често се използва като инструмент за административен натиск. Това създава усещане за несправедливост и демотивира хората, които реално работят в системата. Административните процеси са прекалено тромави, когато трябва да е точно обратното. Бързината, с която се случват нещата в Министерството, убива всякакъв ентусиазъм и желание да се направи нещо. Комуникацията с Министерството е ужасно сложна и бавна, често се създават интриги между федерациите.
  Неразривно свързан със споменатия административния натиск са чести проверки. При тях се налага да имаме повече юристи и счетоводители, отколкото треньори. В реалния бизнес подобен модел би бил немислим – там реакцията е бърза, ясна и ориентирана към резултати. Ръководителите биха дали всичко, за да подпомогнат своите служители. Докато в нашия случай министрите ( и административните структури), си взимат първи заплатите, без да се интересуват дали ще остане за федерациите, спортните организации, за спортистите, треньори, за хората, които дават всичко от себе си. Това са тези, които реално създават стойност. Поне от съпричастност към тях, Министърът и политическият кабинет да откажат да си вземат заплатите.То е очевидно, че има проблем и има недостиг на финансиране. Но те си ги вземат, за разлика от нас ..към днешна дата ние сме почти четири месеца без финансиране. Трябва да даваме от личните си пари, които кога ли ще ни се възвърнат?!? Безобразие е да идват чиновници и да питат: „От кого да вземем пари, за да дадем на теб? Как да увеличим бюджета, като трябва да вземем от някой друг?“ Как ще взимаш от някой друг? Това са мои колеги, партньори, братя и сестри.

Ако не можеш да осигуриш средствата – договори се с Министерството на финансите, с правителството. Събирак си партакешите и изчезвай! Никой не те е карал насила да ставаш министър!

• Другото изключително важно нещо е да се чуе мнението на спортния свят, на спортното семейство, преди да се назначи министър, а не след това той тепърва да се вижда със спортните федерации. Схемата е обърната – трябва първо да се питат какво има нужда. Никой нищо не ни пита. А когато стане въпрос да минават през политическите партии, за да представят програмите си и да получат евентуално одобрение преди гласуване, са много активни, но проблемът е че не минават през тези, които трябва да обслужват. През федерациите и спортните организации. Да представят програмите си на нас.
• Трябва да се назначават министри, които нямат нужда, някой друг да мисли вместо тях. Да имат визия, цел, стратегия. Министрите трябва да бъдат част от спортното семейство – общност от хора, които се познават, да могат да водят диалог. А не да ни делят на „наши и на ваши“. Понеже нямат знанията и се доверяват на всякакви хора, които им внушават различни неща. Министърът не трябва да е периферно свързан със спорта – адвокат, преподавател или друг, а човек, който познава системата от А до Я. Тогава няма да стане говорител на чиновниците в министерството или на заместник-министър.

• Основна цел трябва да бъдат законодателни реформи, които да предоставят данъчни облекчения за фирми и лица, подпомагащи спорта. Средствата за спорт са огромни в света, които се заделят. Преди много години вкарах как се решени проблемите в Европейския съюз по различен начин в различните страни, но никой не обърна внимание. Вижте, поучете се от европейските практики. Огромни са световните средствата за спорта. Ние се състезаваме с атлети от цял свят, толкова социално напреднали, че буквално излгеждаме като дрипави бедняци в сравнение с тях- Британската Таекуондо Федерация има 7 психолога за социална адаптация, защото работят предимно със затворите, а ние наемаме един психолог за нашата спортна адаптация от време на време. Докато по наше време единствения психолог беше шамарената фабрика. Става дума за много средства, които се влагат в спорта в останалия свят, и най-вече в частност за Таекуондо. Умните хора разбират, че чрез спорта могат да се водят най-различни политики- социална, здравна, образователна и много други. Трябва да се изгради и координация между различните институции – включително с: МФ, МВР, МВнР, МЗ МО, МТСП, МОН, МРРБ, ММС и Национално Сдружение на общините в България. Те трябва да имат витална и динамична връзка. Трябва да има постоянна връзка. В много страни, функцинионирайки по този начин, бюджетът за спорт се увеличава многократно чрез общи програми.

• Ние нито имаме финансиране, нито спортна инфраструктура, нямаме никаква зала, наследена от социазлизма. На практика сме като сираци. На практика нашите резултати са благодарение на нас, а не въпреки грижата „ за нас“. Пак правя връзка с частния сектор -всеки нормалне бизмесмен, когато види че нещо, някой носи
  резулати и е модерен, вървежен, каквито сме ние в този момент, ще направи всичко възможно да застане зад него и да го подкрепи. Ще го стимулира всячески! Това са истинските лидери! Например нашата федерация има олипмиийски медали и може спокойно да се каже че има над 12 000 членове, които тренират. Ако беше в частния сектор веднага щеше да се инвестира там, където има потенциал. Но за съжаление в нашия случай става въпрос за финансова импотентност, икономическа неграмотност и незаинтересованост. Липсва и адекватна ангажираност от страна на институциите. При наличие на проблеми не се търси диалог, не се организират срещи, не се предприемат спешни действия. Това създава усещане за пренебрежение и дори за лично отношение към определени федерации.

• Към финала, трябва да спомена, че всички ние създаваме не само шампиониа изграждаме личности. Трябва да се грижим за нашите таланти и спортисти. Да ги предпазим от лошото влияние на улиците, спортът е панацеята на всички негативни влияния и болести! Спортът възпитава дисциплина, отговорност и ценности у човека, които са в основата на едно здраво общество. Не е случайно, че много успешни спортисти се реализират успешно и в бизнеса. Затова е необходима истинска синергия между държавата и спортните федерации. Ръководството на министерството трябва да бъде партньор, а не наблюдател или опонент или към някои прокурор (непрестанен обвинител).

• За да може да се извършва спокойно работния процес, както и за състезатели, треньори, федарации.. ние задължително трябва да разполагаме с четиригодишни сигурни средства, особено в рамките на олимпийския цикъл, които да не се променят с всяка смяна на правителството. Тъй като до момента очакват от нас всеки път и всяка година да целуваме ръка , за да имаме средства. Да се подмазваме, за да вземем това, което ни се полага. Защо?!? Опитват се да ни пробутат националната си стратегия, и всеки път като се смени министъра се почва на ново-„наши и ваши“.?!?
• Аз съм част от Европейския Таекуондо съюз, Световната Таекуондо Федерация и от света – от общност, която включва над 120 милиона атлети и хора, свързани със спорта и не само. Само един мъдър ръководител може да осъзнае какъв посланник има в мое лице и какви връзки мога да осъществя измежду международните спортни деятели, като мен, Добри Карамаринов и някои други представители на световните централи, като нашите големи шампиони- Христо Стоичков, Весела Лечева (като Президент на Български Олимпийски Комитет) и другите ни спортни величия са едни от най-големите ни дипломати.

За съжаление, никой не обръща достатъчно внимание. А именно ние сме тези, които представяме България пред света. Аз имам повече възможности навън, отколкото в
България. Вместо да използват връзките и възможностите, с които разполагам – ресурси, които могат да бъдат от полза за страната, ТЕ воюват с мен. Никой не отчита реалните възможности, които мога да предоставя, за да съм в помощ на министерството и на родината си. Защото накрая винаги страда спорта и свързаните с него!

Спортът не трябва да бъде жертва на политически пристрастия. В него няма място за партийни цветове – има само три цвята – бяло, зелено и червено, които обединяват нашата родина- България!