В България има колкото искаш работа за хората, но не и хора за работа. Къде на шега, къде насериозно, така може да бъде описан трудовият пазар в последните десетина години. Особено ако питаш работодателите. Но пък всеки работник може с лекота да заяви, че няма да си губи времето за 1000 евро заплата.
Разбира се, ситуацията е далеч по-сложна и не опира само до заплати. Трудовият пазар е показателен за икономиката, за стандарта на живот и за националната сигурност на една държава. И още – мерките, които се предприемат в тази насока, оформят бъдещия ѝ образ.
В настоящето България има огромен проблем с кадрите. Почти няма сектор (освен може би IT), който да не се оплаква от липса на хора. Попитайте който и да е ръководител от средно и по-високо ниво как си намира работници.
Затова не е изненадващо, че различни индустрии все повече и по-често разчитат на внос на кадри от чужбина. Различни оценки твърдят, че България трябва да внесе около 250 хиляди, за да реши този проблем.
Допускането на толкова хора би се случило трудно. Само си представете какво означават 250 хил. души за държава с около 6 млн. души население. Все едно да добавите град от порядъка на Бургас, но по-голям.
Отделно, проверка на Mediapool установи, че активните хора, които искат да работят, но пък стоят безработни, са над 85 000 – 90 000 души. Работодателите и държавата обаче не достигат до тях. А статистика на Агенцията по заетостта дори отваря още по-широка рамка и показва, че над 172 000 са безработните и икономически неактивни българи, които желаят да работят.
Колко чужденци са допуснати до пазара на труда
През 2025 г. Агенцията по заетостта е допуснала до пазара на труда у нас общо 49 179 граждани от 87 страни извън ЕС по всички процедури, свързани със заетост на чужденци.
Броят им е с 42% повече в сравнение с предходната 2024 г., когато те са били 34 720, сочат данните, предоставени на Mediapool.
„През 2021 г. България внася 10 486 работници от трети страни, а през 2025 г. този брой достига почти 50 000 (по данни на АЗ – б.а.). Въпреки тази стръмна възходяща динамика, дефицитът на пазара на труда нараства с над 25%: от нужда за 205 000 работници в края на 2022 г. до 262 000 в края на 2024 г.“, обобщи икономистът доц. д-р Теодор Дечев.
Същото потвърди пред Mediapool Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Туризмът недоволен от визите и мудната администрация
Туристическият бранш отдавна алармира, че търси сериозни щети заради липса на сезонни работници или неиздадени навреме туристически визи.
Администрацията е обвинявана, че блокира набирането на чуждестранни работници, предимно заради недостиг на капацитет в консулските служби и мудност в Агенцията по заетостта.
„Към момента има забавяне на издаване на разрешителни за сезонни работници от Узбекистан, но подобен проблем има и по привличането на служители и от други страни извън ЕС. Така че картинката не е розова и на другите пазари, от които туристическия бизнес привлича работници“, обяви Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) в средата на март.
Режимът е регистрационен и процедурата би трябвало да е бърза и да се случва на базата на подадена от работодателя декларация, казват от БХРА.
Оттам припомнят, че миналата година е имало голямо забавяне в посолството ни в Узбекистан за запис на час за виза и подаване на документи, което е довело до невъзможност на някои работници въобще да получат виза, а други са пристигнали чак в средата на юли. Тази година трудностите са още по-големи, подчертаха от асоциацията.
От Ташкент до Катманду: Кой запълва дупките в заводите ни?
Според официалната статистика работниците от трети страни са наемани предимно за производството и преработващата промишленост, сезонни работници, професионални шофьори, строителни работници. Това важи за идващите от Узбекистан, които са най-многочислената група чуждестранни работници у нас. Също така за тези от Непал, Индия и Киргизстан.
От съседна Турция идват основно командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал, предимно в строителството, както и сезонни работници.
Бизнес срещу статистика: Колко души всъщност не достигат?
Тих спор тече между работодателски организации и икономисти колко реален е недостигът на работна ръка и то в описваните мащаби над 250 000 души. За бизнеса дупката в работната сила ще зейва още по-дълбоко.
„В момента имаме 360 000 работещи пенсионери, като една трета от тях работят повече от 5 години след пенсионирането. Това показва, че дефицитът на работната ръка е сериозен и той се задълбочава с всяка и следваща година, заради демографската структура на населението. Всяка година от пазара на труда излизат около 110 хиляди работници, т.е. пенсионират се. А влизат около 50 000 – 55 000.„, обяснява Добрин Иванов от АИКБ пред Mediapool.
Въпросният недостиг най-вероятно е още по-висок. Причината е, че част от пристигналите 49 179 чуждестранни работници за 2025 г. не остават в България.
„Веднъж започнали работа и получили разрешение за работа в Европейския съюз, част от работниците няколко месеца работят в България, след което стягат багажа и отиват към Западна Европа„, коментира Иванов.
Същото мнение споделиха пред Mediapool икономистите Георги Вулджев към Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Няма официална статистика обаче каква част от чуждите работници използват България само като временна транзитна точка, за да стигнат до по-привлекателна страна в ЕС.
Резервната армия: Защо 170 000 българи остават извън играта?
Според някои икономисти официалните данни предполагат, че недостигът е по-малък, отколкото го изчислява бизнесът.
„Има много голямо разминаване между броя на регистрираните свободни работни места, които варират между 20 000 и 30 000, в зависимост от летния месец, а през зимните са и по-малко, а от друга страна, при заявения от работодателите потенциал за експанзия виждаме едни бомбастични числа, от порядъка на 200-250 хиляди недостигащи работници„, коментира Адриан Николов от ИПИ.
„Данните на НСИ показват, че в България има над 85 000 икономически неактивни лица, които заявяват желание да работят – брой, надвишаващ годишния внос на работници”, посочи Георги Вулджев от ЕКИП.
Той добави, че в страната има между 120 000 и 150 000 младежи, които нито учат, нито работят, и чиято интеграция трябва да е приоритет пред вноса на кадри. Вулджев посочи, че по данни на Евростат към 2023 има над 800 000 българи, които работят в други страни членки на ЕС. Броят на работещите в чужбина българи достигал 1 млн. души, когато се отчетат тези в страни като САЩ и Канада.
ЕКИП се противопоставя на нова инициатива на бизнеса за увеличаване на квотите на чуждестранните работници за българските предприятия.
За големите фирми бизнесът настоява квотата да достигне 50%, т.е. половината от служителите да са чужденци. Министерство на труда и социалната политика в мандата на кабинета „Желязков” предложи тази квота да нарасне с 5 процентни пункта от 20 на 25%. За малките фирми увеличението е от 35 на 40%.
Внос на хора или инвестиции в роботи?
Икономистите, с които Mediapool разговаря, допускат, че чуждестранните работници са приоритет за българския бизнес, защото най-вероятно такъв работник излиза по-евтино, в сравнение с нает за същата работа българин.
„Тоест, за някаква част от българите, които са неактивни на пазара на труда, уравнението по-скоро е: предпочитам да си остана вкъщи, отколкото да работя за парите на един работник от Непал или от Узбекистан. С парите, спечелени от България, чуждите работници могат да си купят много повече в собствените си страни”, допуска Адриан Николов и уточнява, че официална статистика по въпроса няма.
Николов отбеляза, че част от агенциите, които осигуряват чуждестранни работници, директно рекламират, че доставят „евтина работна ръка”.
Докато България „внася все по- евтин труд от чужбина, инвестициите в капитал и технологии в предприятията стагнират“, коментира Вулджев. И изткъва, че България е на последно място в ЕС по интеграция на индустриални роботи – едва 30 робота на 10 000 работници, при средно ниво за съюза от 106. Той добавя още, че инвестициите в основен капитал в България са сред най-ниските в ЕС (17.9% от БВП през 2024 при средно 21.2%).
Бизнесът отхвърля твърденията за евтин труд
„Несъстоятелни са твърденията, че чуждестранните работници излизат по-евтино. Първо, самата процедура по вноса им предполага задължително проучване дали на българския трудов пазар има подходящи работници с квалификацията, която е нужна на работодателя.
По никакъв начин не можем да говорим за социален дъмпинг, тъй като имаме структурен дефицит и на българския пазар на труда липсват тези кадри“, коментира пред Mediapool Добрин Иванов от АИКБ.
Турски работници спасиха проект за жп тунел в България
Има и специфични дейности, за които България не разполага с обучени работници..
От АИКБ дадоха пример за искане на дружеството „ДЖЕН-ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН” за достъп до пазара на труда на 129 граждани от Турция. Необходими са били за изпълнението на проект „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: жп участък Елин Пелин – Костенец”. Искането е разглеждано от Националния съвет за трудова миграция и трудова мобилност през 2021 г.
Конкретната работа е била строеж на тунелни съоръжения, каквито през последните 30 години не са били изграждани в България и в тази област липсват опит и кадри.
Представителят на НКЖИ Красимир Папукчийски посочва, че в компанията „има повече от 850 вакантни длъжности в това направление, за които няма кандидати, въпреки че не се изисква опит и трудов стаж“. Нещо повече – в НКЖИ разполагат с школи, в които предлагат такава квалификация и преквалификация, но е бил проявен интерес за придобиване на професионални удостоверенияили за постъпване на работа в системата на НКЖИ.
Според протокола от заседанието на националния съвет, настоящият общински съветник и тогавашен синдикалист Ваня Григорова е посочила, че представляваната от нея КТ „Подкрепа“ смята, „че искането на дружеството не следва да се подкрепи”. Отбелязва също, че средствата на европейския данъкоплатец не отиват при българските работници, а при граждани на трети държави и то за нискоквалифицирана работа.
В крайна сметка искането за турските работници е одобрено, за да може да се изпълнява проектът.
Работна ръка или риск за сигурността: Тънката червена линия
Проблемите с пазара на труда несъмнено са елемент от националната сигурност. Затова не е учудващо, че тази тема е засегната в едноименния доклад за 2024 г. Какво се отбелязва в него? Буквално следното:
„Острият недостиг на кадри в стратегически сектори, технологични дефицити и регионални неравенства ограничават капацитета на страната за реакция при бедствия и кризи“.
И още:
„Нарастващата зависимост от външна работна сила много вероятно ще поставя въпроси не само пред трудовата политика, но и пред културната интеграция, социалната кохезия и стратегическата автономност на страната в дългосрочен план“.
Казано накратко – българската държава трябва да бъде изключително внимателна кого пуска, за да си няма проблеми със същия човек след някоя и друга година. Но да речем, че са мрачни прогнози от службите за сигурност, които така или иначе си правят мрачни прогнози. Формално основание да се смята, че чуждестранните работници в България вършат толкова много престъпления, че трябва да им се обърне специално внимание, засега няма. В МВР няма дори отделна статистика за тях. Т.е. данни за извършени престъпление се събират, но не и по критерий „извършен от чуждестранен работник“, така че няма как да се установи доколко тези хора са проблемни.
Как се внасят работници в България
Има четири начина у нас да бъдат внесени работници от страни извън Европейския съюз. Във всяка една от тези процедури задължително участва МВР чрез дирекция „Миграция”.
- Вариант 1 – това е т.нар. разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение“. То се издава за срок от три години и за да кандидатства за него един чужденец, първо трябва да има издадена виза, т.е. да е допуснат до пределите на България. Процедурата тук се движи основно от работодателя. От него се изискват множество документи, сред които обосновка защо се налага наемането на чужденеца, обяснение защо не може да бъде нает българин или друг гражданин на ЕС, преведени и легализирани документи за образованието на чужденеца, справка за вече наетите от същия работодател чужденци и редица други.
- Вариант 2 – Сезонна заетост. Тук разрешението за пребиваване и работа е със срок минимум 90 дни и максимум 9 месеца, но има възможност за удължаването му. Процедурата е съкратена за чужденци, които вече са работили в България. Отново документацията се оформя от работодателя.
- Вариант 3 – Синя карта на ЕС. Тази опция се използва за висококвалифицирани специалисти в определена област. Друга специфика е срокът на действие на въпросната карта – минимум две години и максимум пет, т.е. този документ се издава на хора, от които се очаква да работят по-дълго от останалите категории работници. И в този случай процедурата минава през работодателя.
- Вариант 4 – Вътрешнокорпоративен трансфер – това разрешение е със срок една година. Специфичното при него е, че при първото кандидатстване, човекът трябва да се намира все още в чужбина, т.е. преместването от един клон на фирмата не трябва да е осъществено.
Ролята на Агенцията по заетостта
В процедурата по допускане на чужденец до българския пазар на труда основната роля е на МВР. Въпреки това обаче Агенцията по заетостта, която е структура на социалното министерство, също участва с т.нар. положително становище, т.е. вид съгласие. От него обаче не следва автоматично разрешение за работа.
„Следва да се има предвид, че предоставеният достъп до българския пазар на труда на граждани на трети държави не е обвързан задължително с получаване на виза и документ за пребиваване и работа на чужденците“, заявиха от агенцията пред Mediapool.
Да си поговорим за числа
Официалните данни на агенцията по заетостта и тези на МВР ясно сочат този важен детайл. През 2025 г. например АЗ е „допуснала“ до българския пазар на труда 49 179 души от страни извън ЕС.
В същото време обаче в МВР са подадени далеч по-малко заявления за пребиваване и работа – 30 681. А като се има предвид и че силовото ведомство е постановило 1390 отказа става ясно, че у нас реално са допуснати под 30 хил. души. Въпреки това обаче тенденцията е ясна – ръст. Агенция по заетостта отчита 42% увеличени на допуснатите през 2025 г. спрямо 2024 г.
Ето какво сочи подробната разбивка по националности. Както вече стана ясно най-много заети са от Узбекистан – 7018 души. На второ място по брой са непалците – 3934 допуснати. След тях са турци (3450), индийци (2358), както и 1691 граждани на Киргизстан. (Вижте в диаграмата пълните данни – б.а.)
