ПП и ДБ не изключват варианта да създадат отделни парламентарни групи в новото Народно събрание, стана ясно от думи днес пред Нова телевизия на Николай Денков, едно от знаковите лица на ПП. Той каза, че ако ПП-ДБ била втора сила, със сигурност съставните формации щели да бъдат заедно през новия мандат, но сега разделянето можело да донесе ползи – двама зам.-председатели на парламента, по-добро позициониране в комисиите и т.н. Трябвало да се преценят всички плюсове и минуси, а решението щяло да бъде взето от самите депутати.
Денков намекна още, че ДБ била повече от ПП склонна за сътрудничество с „Прогресивна България“. ПП смятала да се ограничи в съдебната реформа.
Минути по-късно Божидар Божанов (ДБ, „Да, България“) каза пред bTV, че засега на дневен ред е обща група. Не знаел друг вариант. Ако имало, „колегите“ щели да предложат.
Всичко това хронологично идва след предложението на „Да, България“ за създаване на обща партия с ПП и ДСБ. Вчера ПП отхвърли идеята. Застъпи се единствено за обща президентска кандидатура. Днес Денков каза, че ПП искала да бъде повече центристка формация, отколкото дясна, какъвто бил замисълът на „колегите“. Божанов отвърна, че ако това бил проблемът, бил преодолим.
„Продължаваме промяната“ няма как да прерасне в единна партия заедно с „Да, България“ и ДСБ, които формират коалицията „Демократична България“. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на ПП Николай Денков в ефира на Нова телевизия. Така той отряза мераците на ръководството на „Да, България“ да прераснат в единен политически субект и да подпишат коалиционно споразумение.
Денков изтъкна, че двете формации – ДБ и ПП, са много различни.
„Ние сме много далеч от това да бъдем една партия. Винаги сме казвали, че ние сме центристка партия. Имаме различия как трябва да изглежда държавата. Да не се правим на еднакви, каквито не сме“, коментира Денков.
По думите му партньорите от ДБ настояват за политически единен субект вдясно, което означава една партия, макар че не са го назовали.
Денков обаче подчерта, че ПП не желае да се стеснява в електорален аспект по този начин, тъй като „това са само едни 6-7% от гражданите в големите градове“.
