В съоръженията има всичко необходимо за нормален живот
Укритие за съдния ден
Убежищата са свързани чрез транспортни тунели
Смята се, че най-дълбокият бункер в света се намира на дълбочина от 610 метра. Дали това е много или не, зависи от вас да решите. През 2021 г. група хакери от Германия се сдобиват с редица класифицирани документи. Информацията в тях се разпространява като горски пожар в интернет. Какво съдържат и защо са толкова интересни?
Към 2021 г., според разкрити данни, съществува мрежа от 160 бункера в Европа, 340 в Съединените щати, 108 в Австралия и 94 в Канада. Уникалната им характеристика е, че се намират на дълбочина от 800 метра до 2 километра и могат да осигурят всички необходими условия за живот на до 3000 души в продължение на 40 години. А ако този брой бъде намален до 300 души, това са цели 200 години! Отбелязва се, че европейската мрежа от подземни комплекси, подобно на австралийската, е напълно автономна и е на дълбочина от 800 до 1500 метра.
Бункерите са свързани чрез транспортни тунели. В тях се помещават болници, източници на енергия, съоръжения за съхранение на гориво и гигантски складове за храна и вода. Има също пречиствателни станции за отпадъчни води, фабрики за облекло и складове за електроника. Огромни запаси от всичко необходимо за комфортен живот, а не само за оцеляване на ръба.
Издръжливи и модерни
В американските и канадските подземия температурата се контролира чрез съвременни технологии.
В САЩ и Канада гигантските подземни бункери са свързани в една мрежа, но документите ги изброяват като два отделни комплекса. Освен това те са свързани не само чрез транспортни тунели, но и чрез пълноценна железопътна връзка. За разлика от австралийските и европейските бункери, тези са на дълбочина от 1200 до 2000 метра и са подсилени, за да издържат на огромен натиск и дори земетресения.
Особено внимание е обърнато на контрола на температурата. Както знаем, колкото е по-дълбоко, толкова по-горещо става. Може би американските строители биха отишли още по-дълбоко, но температури от 55-60 градуса по Целзий (123-140 градуса по Фаренхайт) се превръща в максимална дълбочина. Това обаче е успешно смекчено с помощта на съвременни технологии за климатичен контрол. Средната температура под земята варира от 18 до 23 градуса по Целзий (64 до 73 градуса по Фаренхайт).
Документите съдържат интересна клауза, в която се посочва, че няколко бункера помещават генетични лаборатории и обширни складови помещения за биоматериали от съвременни животни и птици, както и растителни семена. Някои може би намират това за безразсъдно или дори фантастично, но изглежда, че тези комплекси се подготвят за всякакви сценарий, при който повърхността на нашата планета просто става опасна.
Мрачни сценарии
Изследователи и журналисти започват да обмислят примери кога подобни огромни разходи и инвестиции биха могли да бъдат оправдани. Оказва се, че няма много варианти и всички те са мрачни за човечеството.
Първият е неизвестна епидемия, която няма да бъде излекувана навреме. В този случай незаразените биха могли да се укрият в подземни комплекси. Единственият въпрос е целта. Ако просто искат да удължат живота си, това е едно. Ако оцелелите, в безопасност сами по себе си, продължат да търсят начини за борба с източника на инфекцията, това е съвсем друго. А във втория сценарий дори има надежда и мъдрост от създаването на такава инфраструктура, тъй като рискът винаги съществува и е по-добре човечеството да има план Б.
Вторият е катастрофални природни бедствия, тежки климатични промени или причинена от човека катастрофа в планетарен мащаб. В този случай не говорим за връщане на цивилизацията към нормален живот, а за просто оцеляване. Например, ако един милион души оцелеят и живеят в подземни градове в продължение на 40 години, е малко вероятно повърхността на планетата да стане отново обитаема след голяма катастрофа. Те ще трябва да се адаптират към нови условия, нов свят, а затварянето в бункери няма да помогне. Те могат да бъдат използвани като временни убежища за преходния период. В този случай проектът също може да се счита за частично успешен и важен.
Трето, ядрен конфликт. Много политолози смятат, че нивото на враждебност в света е достигнало почти критични нива през последното десетилетие. Ако някой изстреля ядрена бомба, ще започне верижна реакция и ще се разгърне ужасяващ сценарий. Както можем да видим от примерите с Нагасаки и Хирошима, хората продължават да живеят там, дори толкова години след хвърлянето на атомните бомби. Ако обаче те започнат да се използват масово, повърхността едва ли ще бъде обитаема в продължение на няколко десетилетия. Може би дори 100 години няма да са достатъчни. И тогава какво? Резервите, макар и огромни, не са вечни и животът в бункерите трудно може да се нарече пълноценен.
Накратко, ако информацията е вярна, за мнозина остава напълно неясно защо е построена такава мащабна и невероятно скъпа инфраструктура. Кой ще живее там? И ще бъде ли някога използвана? Може би вече се използва? Има много въпроси, но това често е така, когато става въпрос за нещо мистериозно и тайно.
