Когато миналия четвъртък вътрешният министър Иван Демерджиев разкри, че конституционният съдия Десислава Атанасова е пътувала до Дубай с олигарха и лидер на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ по закона „Магнитски“, както и от Великобритания, той хвърли камък в блатото. Вчера той добави, че тя е пътувала и с двата си паспорта – личен и дипломатически, а после е дала личния за унищожаване. Последваха призиви за оставка, дори от хора, които се подписаха под номинацията ѝ за конституционен съдия.
Фактът, че Атанасова отрече пътуванията, вадейки си спешно удостоверение от СДВР, не променя обаче основното – че тя изначално беше крайно неподходяща кандидатура за Конституционния съд, където би трябвало да отиват не просто юристи, а доказани експерти, хора с безупречен професионален и морален облик. А това все по-рядко се случва, без значение дали говорим за квотата на парламента, президента или върховните съдилища. Превръщането на Атанасова в конституционен съдия, а после произвеждането ѝ в национален представител на страната ни във Венецианската комисия с право може да се определят като една от срамните страници в историята на нещастната ни демокрация. В този смисъл, оставката ѝ от Конституционния съд би била винаги закъсняла.
Скандалът обаче постави въпроси, на които обществото трябва да получи отговор, независимо дали Атанасова все пак ще напусне КС.
1. Кой кого и за какво разследва?
Засега не е ясно какъв е поводът за достъп до регистъра на Националното звено, което получава и обработва резервационни данни на пътниците, превозвани по въздух, както и данни за екипажите на въздухоплавателните средства, откъдето Демерджиев черпи информация за пътуванията на Пеевски и Атанасова. В този регистър се съхранява информация в 19 точки за всеки пътуващ със самолет. Той обаче не може да се ползва току-така. Данните от него се предоставят на принципа „необходимост да се знае“. И може да се ползват при реална заплаха от редица престъпления, изчерпателно изредени в Закона за ДАНС. Примерно – престъпления срещу републиката, контрабанда, пране на пари, убийства…
Демерджиев на няколко пъти обясни, че текат някакви проверки по много подробни сигнали, свързани с Пеевски, че се проверяват полетите му с частни самолети, средствата за тях, а покрай това и с кого е летял. Не беше посочено обаче какво престъпление се търси и какво е правното основание за разследване на тези хора.
„Абсолютно трябва да има категорични данни, да отправят мотивирано искане и съответният ръководител в ДАНС да е разрешил достъп до PNR данните. Не могат тези данни просто ей така да се раздават наляво и надясно. Това е все пак лична информация“, коментира в интервю за БНР бившият вътрешен министър Веселин Вучков. „Информацията му [на Демерджиев] се подготвя от ГДБОП и е важно уточнение, че министърът сам не може да поиска достъп до данните за пътниците. Това може да стане в рамките само на наказателно дело от наблюдаващ прокурор и разследващ орган или в рамките на оперативно дело. Предполагам в момента има някакво оперативно дело в ГДБОП, наказателно няма“, допълни той.
2. Кой още ползва задната врата на летището?
Ако Атанасова може да се качи, по документи, на един полет, а да се намира на друг, и ако ползва два паспорта без проблеми, има ли други, които имат достъп до подобни екстри? Ако да – кои са те? И кой „дава баницата“? Какви мерки ще бъдат взети? Ще понесе ли някой наказателна отговорност?
Ако някой може ей така да зачисти данни от системите на МВР, това не е въпрос просто за воаяжите на един конституционен съдия, а на национална сигурност. Иначе каква изобщо външна граница на Шенген сме?
3. Имало ли е последици от полетите на Пеевски?
С кого е летял Пеевски до Дубай е крайно интересно. Още по-интересно обаче е какви са икономическите, политическите и съдебните последствия от тези полети. Защо Демерджиев се фокусира само върху Десислава Атанасова? Ще разберем ли някога голямата картина?
Трябва да се изследват всички полети на санкционирания за корупция бизнесмен и да се съпоставят с ключови събития в страната, но има ли някой желание да направи това?
Начинът, по който се наежиха по темата верните преторианци на Пеевски, воглаве с Калин Стоянов, само показва, че има нещо много гнило в цялата история. Реакцията им е косвено доказателство, че изнесените данни са верни. Стоянов, например, не твърди, че Демерджиев лъже, а че незаконно е получил достъп до регистъра на пътниците.
4. Как Десислава Атанасова стана конституционен съдия?
Ярки политически фигури изначално нямат място в Конституционния съд. Той не е пансион за избрани персони за 9 спокойни години с държавни благини преди солидна пенсия. Той не може да е награда за вярна служба под партийните знамена. Не може да е резултат от междупартийни договорки на принципа „аз на тебе, ти на мене“. За съжаление обаче в последните години става точно това.
Официалната версия за това как Атанасова стана конституционен съдия я знаем – подписи под номинацията ѝ сложиха лидерите и на трите управляващи тогава формации от „сглобката“ – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов, а после гласуваха за нея. От мотивите им разбрахме колко незаменима е тя за КС.
Сега е време да се каже как точно тече процесът преди подписите под напудреното предложение. Какво се обещава, какви ангажименти се поемат, какво точно се очаква от номинирания? Важи ли това и за избрания заедно с Атанасова от парламентарната квота Борислав Белазелков?
Сега ДБ си посипват главата с пепел, Бойко Борисов вече не познава Атанасова. Но къде са ПП? Къде е премиерът Румен Радев, който по принцип има мнение по всяка тема?
5. Кога ще започнат реални проверки на имуществените декларации на хората от властта?
Ако Пеевски редовно лети за чужда сметка, защо това не е отбелязано в имуществените му декларации, които хората на висши държавни длъжности подават всяка година? Ако Атанасова го е придружавала, защо това също не е отбелязано в нейните декларации? Защо изобщо си играем на публичност на имуществото на овластените, ако никой не проверява информацията?
Между другото, неверните декларации, поне на хартия, могат да доведат до сериозни последици. Включително и до производство по конфискация на имущество. През годините сме ставали свидетели на медийни разкрития за разминавания и странни записи в декларациите на най-различни хора, но последствия не е имало. Най-много някой депутат да разкаже приказка как за една нощ е станал милионер. И НАП, и прокуратурата простодушно да му повярват.
6. Какво ще направи прокуратурата по скандала?
Много интересно е кога държавното обвинение ще се намеси в случая. И дали ще бъде на страна, различна от на закона. Вече имаме едно официално съобщение, в което ни информират, че има сигнали срещу вътрешния министър Иван Демерджиев. Има ли обаче нещо и по адрес на Пеевски? По финансовите потоци, захранвали полетите му? По цялата сенчеста мрежа за влияние?
Как така санкциите за корупция важат в пълна сила за едни (като Румен Овчаров) и са врата в полето за други, като Пеевски и Владислав Горанов?
Сега е моментът държавното обвинение да докаже, че не е нито на къс повод, държан от Пеевски, нито е склонно да се подмазва на новата власт. Дали ще доживеем някога да видим едно честно и обективно разследване, проведено така, че и обществото да е убедено в истинността на установеното?
Между другото, в определени сайтове вече плъзна информацията как Атанасова ще сезира прокуратурата срещу Демерджиев. Дали пък няма да наблюдаваме как в крайна сметка целият скандал води до оставката на министъра?
7. Камикадзе ли е министър Демерджиев?
Министър Демерджиев изглежда странно самотен в атаката си срещу Пеевски и Атанасова. Все едно това е някаква солова акция, която не е съгласувана с лидера на партията Румен Радев или със сочените за сиви кардинали в структурата, за които понякога изникват основателни съмнения, че са в съглашение с Пеевски.
Нямаме реакция на Радев, няма я ДАНС, от която тръгват данните от полетната информация. Като цяло не се усеща политическа подкрепа. Никой от управляващата партия, освен Демерджиев, не говори колко е укоримо конституционен съдия да дели частен полет със санкциониран за корупция олигарх. Никой не призовава за оставката на Атанасова, никой не отваря дума за липсата на етични стандарти за конституционните съдии и за това, че няма механизъм за отзоваването им, дори при сериозни репутационни щети.
Не трябва да подминаваме и начина, по който Демерджиев си позволява да говори. Вярно, че е политик, но е и министър на вътрешните работи. И преди всичко юрист. Затова изобщо няма право да се позовава на „злите езици“ (по отношение на Борисов), нито да се обръща със заплашителни изрази към Атанасова („Не съветвам госпожа Атанасова твърде много да рови по този въпрос, защото колкото повече се проверява, толкова по-интересни факти и обстоятелства изникват.“). Той е длъжен да говори с факти.
8. Каква е голямата цел на скандала?
Когато на тази територия се разрази скандал, винаги трябва да се питаме защо сега, каква е целта.
Дали е защита на обществения интерес и атакуване на злоупотреби и съмнителни практики? Или просто отклоняване на общественото внимание от приемането на бюджета на „Прогресивна България“, за който експертите са единодушни, че е некадърен?
Или се симулира някаква активност срещу модела „Пеевски – Борисов“, който уж това управление щеше да разгражда, но засега изглежда, че се опитва просто да замени основните играчи.
Дали пък дългосрочната цел не е оттеглянето на Атанасова и избор на нов съдия от квотата на парламента? Така Радев ще се окаже с мнозинство в 12-членния Конституционен съд.
Едно е сигурно – това е само началото, а не краят на скандала. За кого няма да има хепи енд, тепърва ще се разбере.
