По досегашния механизъм възнагражденията трябваше да започват от 690 евро
Вариант на нова формула е представен на работната група, в която участва вицепремиерът Гълъб Донев
Увеличение с 4,8 на сто спрямо 2026 година
Минималната заплата за 2027 г. ще бъде 650 евро, ако бъде използвана формулата за определяне на размера є, която е представена по време на заседание на работната група, научи “Труд news”. В работната група участват вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, представители на КНСБ, КТ “Подкрепа”, БСК, АИКБ, КРИБ и БТПП. На първото заседание преди няколко дни се включиха и представители на Националния статистически институт.
Съгласие за конкретната формула още не е постигнато. Преговорите между синдикати и работодатели тепърва започват. Но представената формула е база, от която да стартират преговорите.
Досегашният механизъм предвиждаше минималната заплата да бъде 50 на сто от средната брутна заплата за страната за 12 месеца назад. Размерът на минималната заплата за следващата година трябваше да бъде определен до 1 септември на текущата, а средната заплата се определяше на база първите две тримесечия на текущата година и последните две тримесечия на миналата. При прилагане на тази формула минималната заплата за 2027 г. трябваше да бъде 690 евро.
Но парламентът реши, че старата формула няма да бъде прилагана повече, а размерът на минималната заплата остава на сегашното ниво от 620,20 евро до приемането на нов механизъм за определяне на размера є. По досегашната формула увеличението на най-ниските възнаграждения от началото на 2027 г. трябваше да бъде със 70 евро, а според проекта на нова формула, повишението ще бъде с 30 евро. Това представлява увеличение с по-малко от 5 на сто, или по-конкретно с около 4,8%. С 5 на сто бяха вдигнати заплатите в администрацията през настоящата година с удължителния бюджет, който беше приет от предишния парламент. С новата формула работещите на минимална заплата ще получат над два пъти по-малко увеличение, отколкотопри прилатане на старата формула.
Досега в работната група за минималната заплата е постигнато съгласие за критериите, които да бъдат използвани за определяне на размера є. След първото проведено заседание беше обявено, че критериите са: покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темпа на растеж на работните заплати; и дългосрочните равнища на производителността на труда в страната. Тези критерии са взети от европейската директива за адекватни минимални заплати и ще бъдат записано в Кодекса на труда. Самата формула ще бъде записана в наредбата за структура и организация на работната заплата. Това обаче ще даде възможност на управляващите, при наличие на желание, лесно да правят промени във формулата, без да се налага гласуване от парламента.
Отчитат промени в икономиката с 2-3 години закъснение
Един от критериите за определяне на размера на минималната заплата ще бъде покупателната є способност, като се взема предвид издръжката на живот. Но от Националния статистически институт не изчисляват необходимата заплата за издръжка на живота. От КНСБ от години предлагат НСИ да изчисли колко пари са необходими на сам човек и на семейство, за да покрият основните си разходи и постепенно минималната заплата да доближи заплатата за издръжка. Но досега това не е направено. Според последните данни на КНСБ необходимата брутна заплата за издръжка на живеещ сам и работещ човек е 1067 евро, което е значително над минималната заплата.
Тъй като от НСИ не изчисляват заплата за издръжка, на работната група е предложено за база във формулата за минималната заплата да бъдат използвани данните за средни разходи на човек от домакинство. Според последните данни на НСИ за четвъртото тримесечие на миналата година средните разходи на човек са 546 евро на месец. Тези разходи са по-малко от минималната заплата, защото разходите в едно домакинство се делят между всичките му членове. Тоест дори работещи родители да взимат по-високи заплати, ако в домакинството има деца, безработен или пенсионер разходите на човек намаляват значително. Тоест, в едно семейство от двама родители и две деца, всеки от родителите трябва да получава нетно по 1092 евро, за да бъдат разходите средно на човек по 546 евро.
От настоящата година от НСИ започват да изчисляват доходите и разходите на домакинствата един път в годината, а не на всяко тримесечие, както беше досега. Така реално за определяне на минималната заплата за следващата година може да бъдат ползвани данни за разходите на хората през цялата предходна година. Например разходите на домакинствата през януари 2026 г. ще бъдат използвани за минималната заплата, която ще важи и за декември 2028 г., което е забавяне от близо три години. Затова представители на синдикатите настояват при използването на такива стари данни да бъде включена инфлационна компонента, която отразява промяната на цените за такъв дълъг период от време.
В разходите, които правят домакинствата, влизат не само получените заплати, а и пенсиите, социалните помощи, доходи от граждански договори или самостоятелна заетост, взети заеми и изтеглени пари от спестявания. Реално разходите на домакинствата не отразяват доходите от работни заплати. Но в предложената формула за минималната заплата е ползван именно този показател, а не размерът на средната заплата за страната.
По отношение на другия критерий за определяне на минималната заплата – растежа на заплатите в страната, за определяне на размера на най-ниските възнаграждения за 2027 г. взимат данните за увеличението на средната заплата през 2025 г. спрямо 2024 г., защото няма по-нови данни. Така реално промяната на минималната заплата ще отразява промени на пазара на труда с голямо закъснение – при голяма инфлация и увеличение на заплатите в страната, минималната заплата ще нарасне по-съществено две години по-късно.
Не отчитат класа за прослужено време
Оценка на адекватността на минималната заплата трябва да се прави веднъж на четири години, обяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Това означава, че при съществени икономически проблеми, например при кризи и голяма инфлация, размерът на минималната заплата значително може да изостане от средните възнаграждения в страната и необходимите пари за издръжка на работещите хора. Но оценка дали има влошаване на адекватността на минималната заплата ще бъде направена чак на четвъртата година. Затова според финансисти е добре при висока инфлация тази оценка да бъде правена по-често.
Стойността, с която да се оценява адекватността на минималната работна заплата, да бъде 50 на сто от средния размер на основната работна заплата, е решила работната група, обяви министърът на труда. Досега минималната заплата се определяше като 50 на сто от средната брутна заплата, в която влиза и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, познато като клас прослужено време, който е в размер поне 0,6% за година. Сравнението на минималната заплата със средната основна означава, че класът за прослужено време трябва да бъде изключен, което означава, че и при ма-малък размер на минималната заплата ще се счита, че тя е адекватна.
405 евро увеличение за 10 години
България не догонва икономически по-развитите държави по размер на минималната заплата, а изостава още повече, показват данни на Евростат. Преди 10 години, през втората половина на 2016 г., минималната заплата в България е 420 лв., което прави близо 215 евро. По същото време в Германия минималната заплата е 1444 евро.
За период от 10 години минималната заплата в България е увеличена с 405 евро и сега е 620 евро. За същото време най-ниските възнаграждения в Германия са вдигнати с 899 евро и вече достигат 2343 евро. Оказва се, че за дълъг период от време като абсолютна сума минималната заплата в Германия е нараснала над два пъти повече, отколкото в България.
В резултат разликата между възнагражденията в двете държави продължава да се увеличава. Преди 10 години минималната заплата в Германия е била с 1229 евро по-висока от тази в България. Сега тази разлика във възнагражденията е нараснала до 1723 евро, показват данните на Евростат. Разликата между най-ниските възнаграждения в Германия и в България е нараснала с близо 500 евро за период от 10 години. При продължаване на това развитие никога няма да стигнем доходите в Германия.
