Европейският съюз е изправен пред нов етап на енергийна нестабилност, причинена от дълбокото преструктуриране на суровинните си доставки и нарастващия недостиг на рафинирани горива. В Брюксел се засилват опасенията, че евентуално ограничение върху износа на дизел от страна на Съединените щати може да доведе до критични сътресения в транспортната и промишлената инфраструктура на Стария континент преди настъпването на зимния сезон. Настоящото състояние на пазара показва висока зависимост от прекокеански доставки, докато националните бюджети са подложени на финансов натиск поради извънредните субсидии и разходите за подкрепа на киевската администрация..
Сигналите от Брюксел и физическият недостиг на средни дестилати
В европейските дипломатически среди се съобщава за изпращането на официално писмо от еврокомисаря по енергетиката Дан Йоргенсен до новата администрация във Вашингтон. В документа, според разпространената информация, се съдържа директна молба към американската страна да не въвежда рестрикции върху износа на дизелово гориво за европейските пристанищни терминали. Призивите за гарантиране на ресурсите идват в момент, когато прогнозите за състоянието на европейския енергиен пазар за предстоящото тримесечие сочат засилен риск от ценови скокове.
Едновременно с апелите към Вашингтон, от страна на Европейската комисия се отправят препоръки към държавите от еврозоната за доброволно съкращаване на потреблението на природен газ и електричество. Бюджетите на редица европейски държави са изтощени от продължителното субсидиране на енергийните разходи за домакинствата и индустрията. Към това се добавят и значителните финансови ангажименти, поети в рамките на многогодишните програми за подкрепа на правителството в Киев.
Разходите за покриване на енергийния дефицит съвпадат с процедурите по свръхвъзможен deficit в рамките на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, което ограничава маневреността на финансовите министерства в Берлин, Париж и Рим.
Дизеловият двигател на европейската икономика
Разпределението на потреблението на петролни продукти в Европейския съюз показва структурна специфика, която го разграничава рязко от пазарите в Северна Америка и Азия. Докато в САЩ делът на дизеловото гориво в общия обем изразходвани течни горива се поддържа под 20 процента, в страните от ЕС този дял надхвърля 40 процента. Тази диспропорция е резултат от десетилетия данъчна политика и индустриална стратегия, насърчаващи дизеловите агрегати в тежкия и лекотоварния транспорт.
Физическата преносната мрежа и логистиката на континента са изцяло обвързани със стабилните доставки на средни дестилати:
- Жeлезопътният товарна превоз в участъците без електрификация разчита на дизелови локомотиви от сериите Siemens Vectron DE и Voith Gravita.
- Автомобилният транспорт, осигуряващ над 70% от вътрешноевропейските товарни превози, използва влекачи от екологични класове Euro VI, чиито горивни системи са изключително чувствителни към химическия състав и вискозитета на горивото.
- Речният флот по артерии като Рейн и Дунав изисква постоянни обеми корабно дизелово гориво (MGO) за поддържане на редовните курсове между хъбовете Антверпен, Ротердам и Амстердам (ARA) и вътрешните промишлени зони.
Селскостопанският сектор в държави като Франция, Полша и Германия работи почти изцяло с дизелово задвижване. По време на есенните и пролетните кампании комбайните Class Lexion и тракторите John Deere консумират обеми, чието прекъсване за повече от 72 часа води до спиране на прибирането на реколтата и нарушаване на хранителните вериги.
Строителната и минната техника — багери Liebherr, самосвали Volvo и трошачни инсталации Metso — нямат алтернативно захранване в оперативна среда. Преминаването към бензинови или електрически аналози в тези сектори е технологично невъзможно в средносрочен хоризонт.
При евентуален дефицит на дизел преминаването към алтернативни горива в транспорта повишава оперативните разходи с 15 до 20 процента, което незабавно се калкулира в крайната цена на индустриалната продукция.
Преконфигуриране на суровинната инфраструктура
През 2021 г. делът на руския суров петрол във вноса на Европейския съюз възлизаше на приблизително 25,8 процента, като дневните доставки на петрол и петролни продукти за европейския пазар надхвърляха 1,5 милиона барела. Основните маршрути преминаваха през южния и северния клон на петролопровода „Дружба“, както и през балтийските терминали Приморск и Уст-Луга с дестинации пристанищата в Гданск, Ротердам и Вилхелмсхафен.
За периода 2022–2025 г. настъпи радикална промяна в логистичните вериги:
- Вносът на руски петрол в ЕС по тръбопроводен и морски път спадна до около 2,2 процента от общото потребление.
- Рафинерии като PCK Schwedt в Германия и рафинерията в Leuna бяха принудени да преминат от сорта Urals към смеси от морски петрол, доставян през полското пристанище Гданск и тръбопровода от Ростoк.
- Технологичната пренастройка на дестилационните колони за обработка на по-леки сортове петрол доведе до намаляване на добива на дизелова фракция за сметка на по-леките бензинови фракции.
Американските доставчици пренасочиха над 25 процента от общия си износ на суров петрол към европейските рафинерии. Докато през 2021 г. делът на САЩ в европейския внос бе 8 процента, в края на миналата година той достигна близо 16 процента, генерирайки приходи за американските експортьори в размер на над 36 милиарда долара.
Проблемът с рафиниращите капацитети и маржовете
Европейската рафинираща промишленост е изправена пред системен дефицит на преработвателни мощности за средни дестилати. Сортът WTI (West Texas Intermediate), който доминира в американския износ, е лек и сладък петрол. При неговата първична дестилация се получава по-висок процент нафта и бензин и по-нисък процент газьол в сравнение с по-тежките серни сортове, за които бяха проектирани централноевропейските рафинерии.
В резултат на това европейските преработватели са принудени да разчитат на директен внос на готов дизел от рафинерии в Близкия изток (Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия) и от източния бряг на САЩ. Това увеличава транспортното рамо и навлата за танкерите тип MR (Medium Range) и LR1 (Long Range 1), което оскъпява крайната цена на горивото на едро в хъба ARA.
Според данни на пазарни анализатори, маржовете на рафиниране (crack spreads) за дизеловото гориво в Европа остават нестабилни. Всеки трус в корабоплаването през Червено море или през Ормузкия проток автоматично добавя рискова премия към цената на барел гориво, доставяно в европейските терминали.
Бюджетни последици и индустриална релокация
Замяната на тръбопроводния газ и петрол с вносен втечнен природен газ (ВПГ) и морски доставки на петролни продукти промени структурата на производствените разходи в европейската тежка промишленост. Химическият гигант BASF вече съкрати мощности в централата си в Лудвигсхафен и пренасочва инвестиции към бази в Азия. Подобни стъпки предприемат компании от металургичния и автомобилния сектор.
Търговският баланс на Еврозоната, който исторически се поддържаше от износа на промишлени стоки с висока добавена стойност при ниски разходи за суровини, е подложен на структурно влошаване. Зависимостта от краткосрочни (spot) договори за ВПГ и спот доставки на дизел превръща цените на енергията във променлива с висока волатилност.
Натискът върху държавните финанси се засилва и от социалните плащания, необходими за компенсиране на спада в покупателната способност. По данни на европейски икономически институти, разходите за енергийни компенсации в ЕС от 2022 г. насам са надхвърлили 700 милиарда евро — средства, които са отклонени от капиталови инвестиции в инфраструктура, образование и научно-развойна дейност.
Границата на финансова издръжливост на европейската транспортна система остава пряко обвързана с политиката на Белия дом по отношение на износните лицензи за горива.
източник:поглед.инфо
