Бивши членове на Управителния съвет на БЗНС твърдят, че не си спомнят да е вземано решение за продажбата на дарени имоти през 2013 г. Случаят поставя въпроси за правното основание на сделката, постъпилите средства и отчетността пред организацията.
Ако се установи разминаване между действителната воля на дарителя и начина, по който имуществото е придобито или управлявано, ще възникне въпросът за правните последици от това разминаване.
Случаят засяга дарени имоти, които според предоставената информация са били продадени през 2013 г. на физическо лице. Именно тази продажба се очертава като един от най-съществените моменти.
Причината е ясна. Когато имущество е предназначено за общественополезни или организационни цели, всяко разпореждане с него трябва да бъде ясно обосновано. Трябва да е установено кой е взел решението, на какво основание и как са използвани получените средства.
Продажбата от 2013 г. и въпросът кой е взел решението
Според предоставената информация през 2013 г. дарените имоти са продадени на физическо лице.
Това повдига няколко ключови въпроса. Първият е дали продажбата е била обсъдена и одобрена от компетентния орган. Вторият е кой е разпоредил сделката. Третият е къде са постъпили парите.
Член 18, ал. 4, т. 11 от Устава на БЗНС предвижда, че Управителният съвет „разглежда и взема решения по фондациите, в които участва Съюзът“.
Според твърдения на бивши членове на Управителния съвет въпросът за продажбата на тези имоти не е бил обсъждан на заседание на съвета. Те заявяват, че не си спомнят да е вземано съответно решение.
По техни сведения Николай Ненчев е разговарял с Бойко Астатков и му е предложил да закупи имотите, но той е отказал.
Ако действително не е било взето решение от компетентния орган, следва да се установи кой е разпоредил продажбата. Трябва да се провери и на какво правно основание е извършена сделката.
Необходимо е да се изясни още дали тя е била съобразена с уставните и законовите изисквания.
Къде са постъпили средствата от сделката
Ключов въпрос е и финансовата следа след продажбата.
Следва да бъдат проверени продажната цена, купувачът, нотариалните актове и банковите сметки, по които са постъпили средствата.
Според бивши членове на Управителния съвет на БЗНС не им е известно как са били изразходвани парите от продажбата.
Това поставя въпроса има ли счетоводна отчетност за тези средства. Организацията следва да даде ясен отговор, подкрепен с документи.
Без такава отчетност случаят остава отворен. А съмненията около управлението на дареното имущество се задълбочават.
Конгресът в Плевен и отказът от конкретни отговори
На 28 май 2022 г. в Плевен се провежда 42-рият редовен конгрес на БЗНС.
На форума са поставени два конкретни въпроса. Първият е дали са продадени имоти, свързани с дарението на Г. Скачков. Вторият е дали БЗНС има задължения към Националната агенция за приходите.
Според разказа на участник, поставил въпросите, вместо подробни отговори и документи, той е бил обвинен в клевета и заплашен със съдебно дело.
Това твърдение следва да бъде съпоставено с протокола от конгреса и със свидетелствата на присъствалите.
Самото поставяне на въпроси за собствеността, финансовото състояние и отчетността на една политическа организация не е доказателство за нарушение. Но е легитимна част от вътрешния организационен контрол, когато се извършва по надлежния ред.
В хода на конгреса в Управителния съвет са избрани нови членове. Според разказа на участници те също са започнали да задават въпроси за имуществото и финансовото управление на съюза.
За председател е избран Илия Зюмбилев. Според предоставената информация той не е бил номинация на Николай Ненчев.
Последвалите събития задълбочават конфликта между старото и новото ръководство.
Автор: Марио Бенчев
източник:p26.bg
