В Турция не се наблюдава внезапен и рязък скок
Наемите в Европа отбелязват значителен ръст през последния период, като това важи с особена сила за Румъния и Хърватия, пише Euronews. Наемите продължават да растат в цяла Европа, като някои страни са засегнати в по-голяма степен. В много европейски държави повишението на наемите изпреварва общата инфлация, а домакинствата в Румъния и Хърватия са особено силно засегнати от скорошните увеличения.
Кои фактори стоят зад този ръст на наемите и защо Румъния и Хърватия се отличават като изключения в рамките на ЕС?
Между второто тримесечие на 2025 г. и второто тримесечие на 2026 г. реалните плащания за наем на жилища в ЕС са се увеличили с 3%. Инфлацията при наемите варира от 0% във Финландия до 43,5% в Румъния, следвана плътно от Хърватия с 40,1% (по данни на Евростат). За същия период общата инфлация е била 9,5% в Румъния и 4,8% в Хърватия. След отчитане на инфлацията, наемите са се повишили с над 30% и в двете страни. Словения заема трето място в ЕС по ръст на наемите с 10% (или малко над 6% след корекция спрямо инфлацията).
Влиянието на жилищата, собственост на публичния сектор
Експертите, предоставящи данни за Евростат в тези страни, обясниха пред Euronews Business причините за тези увеличения, като посочиха ролята на жилищата, собственост на публичния сектор. Според правителството основният фактор в Румъния е „увеличението на административно определяния наем (наем за жилища, принадлежащи към публичния или частния фонд на държавата или на административно-териториалните единици)“.
Д-р Адриана М. Соайта от Университета в Глазгоу обаче се отнася скептично към това обяснение за Румъния.
„Делът на жилищата под наем, собственост на публичния сектор, е твърде незначителен спрямо общия жилищен фонд“, коментира тя пред Euronews Business. Тя отбелязва, че наемите там са толкова по-ниски от тези в частния сектор, че дори утрояването им би имало минимално въздействие върху общата средна стойност.
Инвестиционните имоти променят пазара на наеми в Хърватия
Проф. Гойко Безован от Университета в Загреб отбеляза, че значителна част от жилищния фонд в Хърватия е преминала към модел на финансови активи, като инвестициите в апартаменти и имоти, насочени към туризма, се утвърждават като основна форма на спестяване. Поради това значителен дял от апартаментите в новите жилищни комплекси не се купуват за лично ползване и често остават празни. Той подчерта, че в Хърватия е въведен данък върху празните жилища, влизащ в сила от 2025 г. През 2025 и 2026 г. се наблюдава значителен ръст на броя на договорите за наем на жилища, регистрирани в данъчната администрация.
„Така на пазара на наеми излязоха повече жилища с по-високо качество в големите градове, като наемните цени значително надхвърлят средните стойности“, заяви той пред Euronews Business.
Турция е начело по ръст на наемите
Ако се включат страните кандидатки за членство в ЕС и държавите от ЕАФТ (EFTA), Турция отчита най-висока инфлация при наемите. Тя възлиза на 49,6% на годишна база за периода между второто тримесечие на 2025 г. и второто тримесечие на 2026 г.
За разлика от Румъния и Хърватия обаче, в Турция не се наблюдава внезапен и рязък скок. Вместо това наемите се покачват постепенно. Общата инфлация за същия период също надхвърля 30%, което означава, че реалното увеличение на наемите е по-ниско, отколкото в споменатите две държави. Двуцифрен ръст на наемите се наблюдава и в Сърбия, където те са се повишили с 12,5%. Увеличение над 5% е отчетено също в България (9,9%), Северна Македония (9,2%), Исландия (8,6%), Гърция (7,5%), Чехия (6,2%), Албания (6%), Словакия (5,3%), Литва (5,3%) и Португалия (5,2%).
Спад в реално изражение при големите икономики
Сред четирите най-големи икономики в ЕС единствено Италия отчита ръст от 3,5%, надвишаващ средната стойност за ЕС от 3%. Инфлацията при наемите възлизаше на 2,5% в Испания, 2,1% в Германия и 1,6% във Франция. Подобно на ситуацията в споменатите три държави, в Белгия, Естония, Финландия и Люксембург наемите не са се повишили в реално изражение, след като се отчете инфлацията.
В ЕС наемите са се повишили с 2,9% в периода между август 2025 г. и август 2026 г. Като цяло това показва тенденция, сходна с промяната между вторите тримесечия на съответните години, с изключение на Хърватия, където годишното увеличение през август е било значително по-ниско – 4,3%. Това се дължи на рязък скок на индекса между юли и август 2025 г., който е повлиял както на месечните, така и на тримесечните изменения.
