Атаките срещу кораби в Черно море поставиха управлението пред изпитание: да отстои предпазливата си политика или да последва опонентите си към все по-крайни позиции. Ако Радев позволи на градската десница да диктува поведението му, рискува да загуби собствените си избиратели и да повтори съдбата на Орешарски.
Ударите по кораби в икономическата зона на България в Черно море се превърнаха в главна тема на обществения дебат и в частност на предизборната кампания. И това е съвсем естествено — никога до момента войната и усещането за нея не са били толкова близо до нас. Хората в Каварна буквално са чули взрива на единия от потъналите съдове.
Което няма как да не предизвиква смут и объркване, за които определена вина носи и самото правителство. Тя се състои не във вземането на неправилна позиция, а в липсата на категоричност в нейното отстояване и обясняване. Умерената реакция на Радев се представи като проява на плахост, а трябваше да бъде наложена като доминираща политическа гледна точка. Защото обективно тя отговаря едновременно на реалната военно-политическа обстановка около нас и на масовите настроения на българите. Просто трябваше, един път, да бъде много по-масирано налагана и, втори път, да се разкрият рисковете, които носят посланията на опозицията.
Видя се колко важно е да не допускаш подкупните медии и политически ангажираните водещи да се превръщат в изразители на масовите настроения в обществото. Защото не са. Дори напротив. Но десницата в България заля медийното пространство със своите внушения и манипулации с надеждата да тласне Радев и Йотова по един път, който драматично ще ги противопостави на собствените им избиратели.
Защото истината е, че след атаките в Черно море мнозинството българи не бяха обхванати от гняв и реваншизъм, а от страх и безпокойство. Създадоха се условия да се увеличи обществената подкрепа за предпазливата политика на Радев към конфликта в Украйна. Няма как да избягаш от последиците на една криза, ако все по-тясно се обвързваш с един от участниците ѝ. Тази проста истина не можа да си пробие път, защото мейнстрийм медиите бълваха непрестанно противоположни мнения и анализи. Задъхани телевизионни мисирки не спряха да повтарят как по пътя на логиката сме длъжни едва ли не да обявим война на Русия.
И пред тази пропагандна буря управлението се огъна. То допусна определена слабост — веднъж, като се съгласи по пътя на логиката да посочи виновника, и втори път, като се съгласи, че логиката сочи с пръст към Русия. С това Радев влезе в полето на своите противници и вече е обвързан да следва техния наратив. А те ще го тласкат към все по-големи крайности. На първо място, за да получат някакъв по-голям шанс на предстоящите избори.
Социологическите проучвания дават такава преднина на Илияна Йотова, че превръщат участието на тандема Гюров–Кандев в нагледен пример за политическо безсмислие. Колкото и социологическите агенции да крият резултатите от евентуален балотаж, там разгромът на жълтопаветниците само ще бъде подпечатан много по-изразително.
В такива отчайващи условия може да разберем как силите, стоящи зад Гюров, се опитват да видят във всяко едно неочаквано събитие черния лебед, призван да преобърне обществените настроения. Нещо повече, дори да имат пред себе си една рошава гарга, те се опитват да я превърнат в черен лебед.
Това показа и цялата им истерия около черноморските инциденти. И тук те допуснаха класическата си грешка — прекалиха. Нагнетиха такова напрежение, че заприличаха на провокатори и крайни милитаристи. А такива хора, докопат ли се до власт, като нищо ще ни хвърлят в огъня на войната. И това вече се е случвало. При това три пъти. Точно компилацията между кресливата и всезнаеща русофобия и подкупната журналистика набута България в Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна война. Все на страната на губещия. Сега за четвърти път ни тласкат към нова национална катастрофа.
И Илияна Йотова, и Румен Радев са длъжни ясно да демаскират това им поведение. Те трябва да превърнат идеята си за дистанциране от конфликта в лозунг на предизборната си кампания, а самия вот да представят като гласуване в полза на мира или войната. Ясно да обозначат опонентите си около кръга Гюров–Кандев като войнолюбци и подпалвачи на война.
Защото поведението на последните е точно такова. Те не желаят просто да сме част от цялостното евроатлантическо пространство, а да бъдем негово острие, авангард, който трябва да тества търпението и нервите на Москва, с всички последващи рискове за страната ни. Роля, в която никой друг не желае да влезе, както се видя по реакциите на Марк Рюте, Никушор Дан и Ердоган. Вместо това, под натиска на вътрешните си опоненти, Радев се видя принуден да заеме по-крайни позиции от споменатите трима държавници и се постави в неизгодната позиция да изглежда у нас като ястреб, а в Брюксел да го играе гълъб. Ако смята, че така ще свали вътрешното напрежение, много се лъже. Резултатът ще бъде точно обратен, а по-важно е, че това негово поведение представлява стратегическа грешка.
Защото, ако почувства страх у властта, градската десница непременно ще се опита да скандализира изборните резултати на предстоящите избори и да ги превърне в трамплин за последващо дестабилизиране на страната. От резултата на вота и неговата интерпретация зависи дали ще се препотвърдят легитимността и обществената подкрепа за сегашната власт, или ще влезем в нова политическа криза.
Защото бързото сваляне на кабинета „Радев“ е екзистенциално условие, за да могат неговите противници да продължат да съществуват. И компромисът между двете страни е невъзможен. Ако Радев не го разбере, го очаква съдбата на Орешарски. Тогава управлението на БСП–ДПС се провали не заради протестите срещу него, а защото не изглеждаше достатъчно енергично и адекватно, постоянно се опитваше да търси компромис, докато накрая открито деградира и капитулира. А БСП срина електоралната си подкрепа с две трети.
Съдбата на настоящото управление може да се окаже същата. Тя няма да зависи от парламентарното му мнозинство и мащаба на едни бъдещи протести срещу него, а от способността му да се конституира като ясен антипод на настоящата селска и градска десница. И когато съдбата му изпраща подаръци от рода на днешната президентска кампания и съпътстващата я риторика, когато бившите сглобкаджии подписват общи петиции, то трябва да изстисква максимума от тези открили му се шансове.
Ако то сега не успее да демаскира и дискредитира своите противници, ако продължи да се впечатлява от истерията по националните медии, всяко следващо предизвикателство ще се оказва все по-трудно за преодоляване. И ще коства все по-голяма загуба на обществена подкрепа. Хората инстинктивно чувстват персоналната и политическата сила, никой анализатор не е способен да ревизира това тяхно усещане и това даде сили на Радев сам да разпердушини модела на Борисов и Пеевски. Ако тази негова харизма помръкне, въпрос на кратко време е управлението му да се сгромоляса.
източник:glasove.com
