Намилен
Извинявай,
Не видях,
Че е късно
Малко умрях,
малко бе мръсно.
И после на околовръстното
Просто чаках
Цял ден
Да се сетиш
За мен
Намилен
Разстояние
От
Каквото си искам
Пиян и смутен
Видях как животът
Смъртта и един
Граматически
Пълен член
Ни дели.
Винаги се
Карахме,
За това, тъпако!
Дали
за това
се карахме ?!
А въобще
феномен беше,
нали,
че някой ни даде
да кажеме нещо,
честно и истинско.
О, и докато
Ти дадат
Думата
Необикновената
Различната
Щурата, лудата дума
Докато ти разрешат
Разрешените глуми
Които от устата
Ти е трудно
Да спреш…
Току виж,
Аха да извикаш
Да кажеш
Нещо честно наоколо
Горе долу честно
И не много дълбоко…
– и земеш…
… че умреш.
Щото убиват.
Така е.
Ебаси глупавото.
Ебаси жестокото.
